Две слънца или неуспешен край на света

След вечеря дядо Филип излезе навън, за да се полюбува на залеза, да подуши тютюн, да си побъбри със съседите и да определи времето за утре. Седна на камък пред къщата, извади издълбана табакерка и погледна залязващото слънце. Като чу нечии стъпки вляво, той обърна глава и в очите му се появи второ слънце. Отляво и отдясно имаше две слънца с абсолютно еднакъв размер. Дядо Филип стана, почука на прозореца на баба си и каза:

- Полюс, излез. Вашият край на света дойде!

- Не. Това е нещо друго. Седем тръби не прозвучаха. Нямаше ездачи. Къде са ангелите?
- Края на света! - уверено каза дядо Филип.
- Не. Къде са предвестниците.

По своя шумен спор селяните започнаха да се събират и също влязоха в спор:

- Това е летяща чиния! Виждате ли, той лети успоредно на полетата, а слънцето на запад следва наклонена пътека ...
- Не бъди глупав! Плочите летят, когато съпругът и съпругата се бият и тук тестват ново оръжие. Като герой от три войни, казвам ...
- Не, това е мираж - природен феномен, видях това в пустинята. Когато служи в армията ...

Леля Маша изпя безразлично:
ще пия,
ще вървя,
И смъртта ще дойде -
Аз ще умра!

- Младост! Не се бъркайте със старейшини!
- Как решаваме. Така ще бъде ...

- И все пак това не е краят на света.
- Все още искам да живея. - каза баба Матрона, изправяйки ярък шал на главата си. Скоро ще навърши сто години.
- И аз така мисля ... - каза замислено Баба Поля, свали очилата и затвори Евангелието.

По време на шумния спор никой не видя конниците на Апокалипсиса да слизат от небето и не чу гласа на седемте тръби. Дори силният смях на Сфинкса не докосна ушите им. Небесният домакин погледна изумен от шумните хора. Бог, седнал на трона с усмивка, каза:
- Аз ги харесвам! Оставете ги да живеят. - и добави замислено, - Необходим ли е изобщо краят на света?.

На запад слънцето падна над хоризонта и конниците взеха лявото слънце със себе си. Луната се появи на небето и звездите започнаха да светят. Селяните започнаха да се разпръскват по домовете си, размишлявайки върху интересен феномен.

- Хвиля! Какво ще бъде времето утре? Исках да измия прането.
- Полюх, утре, мисля, ще бъде "кофа". Сън Полюх.

На сутринта мнозина не дойдоха на работа, подредиха трапезите и започнаха да празнуват, че краят на света не е дошъл. Молещи се стари жени отидоха в храма и благодариха на Бог. Други възрастни жени пееха купони. Децата танцуваха.

В друг вестник пишеше: „... жителите на нашето село станаха свидетели на необичаен природен феномен, нетипичен за нашия район ...“.

***
- Хм ... Тези хора са странни! Те гледат с две очи и дори половината не виждат и не чуват! - каза дядото-домакиня, хвърляйки вестника на място, в пощенската кутия.
Баба-Домовиха погали главата на съпруга си:
- Е, добре, че краят на света беше отменен! Ние ще останем на нашето място, аз ще отида да люлеем люлката с Танечка, а вие да допием млякото си и да отидем да напишем мемоарите си.