Ретро
Финансов
енциклопедия


Доклад. Отчетът е един от видовете удължаване на борсова сделка. В борсовата практика често има такива случаи, когато спекулантите се интересуват операциите им да не бъдат ликвидирани в първоначално предвидения период, а ще бъдат продължени (удължаване). Има два вида сделки за удължаване: доклад (на английски colango, на френски доклад, на немски koslgeschaft) и депортиране (на английски baekwardation, на френски deport, на немски Leihegeschaft), в зависимост от това кой търси това удължаване. Ако „рейзър“ (бик на английски, haussier на френски) го постигне, тогава удължаването на сделката се нарича доклад; ако се търси от "дауннер" (на английски мечка, на френски baissier), тогава удължаването на сделката се нарича депортиране. Нека изясним горното: да предположим, че изчисленията на бичия спекулант не са се сбъднали, тоест когато дойде моментът на сключената от него сделка (покупка), лихвеният процент не се покачи, а падна. При това състояние на нещата спекулантът отваря 3 възможности: а) или може да приеме стойностите, които е купил, б) или може да препродаде тези ценности, в) или може да отложи ликвидацията на сделката. Нека разгледаме тези комбинации в детайли, изхождайки от основната предпоставка, че нагоре продължава да бъде убеден в неизбежността на покачване на лихвения процент в близко бъдеще. Първият вариант: а) т.е. незабавната ликвидация на сделката обещава на спекуланта да донесе определена загуба поради разликата в лихвите (денят на сключване на сделката и денят на ликвидацията); следователно спекулантът естествено ще предпочете да се обърне към други възможности. Вторият вариант: б) тоест приемането на закупените ценности, по-нататъшната им препродажба за пари и едновременното закупуване от друго лице на същия размер на стойностите за следващия период на ликвидация - също се оказва нерентабилно за спекулант, тъй като в допълнение към загубите от разликата в обменните курсове, той ще бъде необходимо да плати два пъти мита, пробиви и т.н. Следователно интересите на спекуланта ще го подтикнат да се стреми към отлагане, удължаване на сделката, тоест за третата от горните опции. Въпреки това, поради разликата в тарифите, е малко вероятно нарастващият спекулант да разчита на другата страна (продавач), че ще се съгласи с просто отлагане на транзакцията - най-вероятно ще се съгласи на това само при условие, че разликата в тарифи се компенсира, тоест точно това, което организаторът иска да избегне. За да се съгласуват всички тези противоречиви интереси, борсовата практика е разработила специален тип транзакция за удължаване - доклад. Механизмът на тази транзакция в нашия пример се свежда до следното: спекулант-подобрител, който не е в състояние или не желае да приеме стойностите, които е купил, предлага да приеме тези стойности на друго лице (при даден ликвидационен процент), докато едновременно с тази транзакция спекулант-подобрителят влиза с тази трета страна в друга транзакция - форуърдна транзакция за закупуване на същия размер на подобни стойности за следващия период на ликвидация на леко увеличена цена. Тази разлика в процента на продажба и последващо закупуване на ценности всъщност се нарича Отчет. Въпреки факта, че операцията по продажба на ценности се извършва при ликвидация, а операцията по по-нататъшното обратно изкупуване на ценности се извършва при леко увеличена скорост, тоест, въпреки привидното разделяне на основанията им, този вид двойна сделка по същество се слива в една операция. По този начин печалбата на спекуланта-рейзър с отчета се намалява до факта, че той е освободен от възстановяване на разликата при падежа на сделката (покупката), която първоначално е сключил - всичко това пада на страната, която е влязла отново в сделката (намесата, която обикновено е банката). Въпреки това не е изключена възможността за сключване на сделка за удължаване с банката или фирмата, с която е сключена първоначалната сделка: провинциалните банки и гражданите обикновено се преобръщат в същата банка, където са закупили или продали своите ценни книжа (те не винаги разполагат с достатъчно връзки с други банки; това избягва прехвърлянето на документи в друга банка и т.н.). Цялото изчисление на бичия спекулант се основава на увереността му, че процентът трябва да се повиши в близко бъдеще; ако изчисленията му наистина са оправдани, тогава чрез ликвидиране на сделката организаторът в крайна сметка ще спечели, въпреки задължението да изкупи обратно ценностите на увеличена цена. Ако изчисленията на спекуланта с повишаване отново не се сбъднат, тоест лихвата не се покачва при падежа на нова сделка, тогава той ще се опита да сключи нова сделка - Доклад (отново на леко увеличена цена и т.н. .). В случай на значително увеличение на доклада, много спекуланти-подобрители често вече не са в състояние да преобърнат своите сделки и в крайна сметка са принудени да ги ликвидират с по-голяма загуба от тази, която биха понесли, ако ликвидираха своите сделки при падежа на първоначалната транзакция (значителни суми на загуби по транзакциите на отчета понякога водят до „самонадеяни“ спекуланти-подобрители до несъстоятелност). С оглед на факта, че с Доклада стойностите влизат в собствеността на интервенциониста (който при откупуване може да ги замени с еднородни стойности), а също и с оглед на факта, че лихвата за преобръщане обикновено е по-висока от банковата отстъпка, инвестирането на капитал в отчетна транзакция в повечето случаи е печеливш бизнес - това обяснява явлението, че в много банки паричните заеми под формата на отчетни транзакции заемат много виден елемент в техния оборот. Поставяйки своите безплатни средства в отчетите за транзакции, банките по този начин улесняват удължаването на транзакциите на спекулантите-подобрители. Височината на доклада, разбира се, до голяма степен зависи от общото състояние на паричния пазар: когато обменът е „ограничен“ в пари, вестниците са много неохотни да бъдат приети от репортерите (или изобщо не), в резултат от които височината на доклада се повишава; ако обменът е „наситен“ с пари, резултатът е обратен. Размерът на доклада също зависи от ултимото% (т.е. от лихвите, начислявани по ломбардните заеми от един ултимо в друг); височината му се влияе и от съотношението на ултимо транзакциите, т.е. преобладаването на транзакциите за увеличение или намаляване, във връзка с което търсенето и предлагането на ценни книжа се променят. И накрая, размерът на Доклада се влияе и от личната кредитоспособност на клиента и т.н.

В заключение остава да кажем няколко думи за удължаването на сделките от спекуланта - „дауннер“ (депортация). Спекулантът-даунър прибягва до тази сделка в случая, когато изчисленията му по сделката (продажбата), които той е сключил преди това, не са се сбъднали, тоест когато е дошла ликвидационната дата и междувременно лихвата не е паднала. Ако спекулантът-дауннер продължи да бъде уверен в неизбежността на спада на лихвения процент в близко бъдеще, тогава ще бъде в негов интерес да отложи ликвидацията на сделката до следващата дата на ликвидация (линията на разсъжденията е същата както в доклада). За тази цел спекулантът сключва сделка - Депортиране. Същността му се свежда до следното: за да покрие първоначалното си задължение, спекулантът сключва двойна сделка (продажба и покупка) с някаква банка (което на практика най-често се случва) или с предишния контрагент. Първата част от тази сделка се свежда до закупуването от него при ликвидация на съответния размер на тези стойности, които той е бил длъжен да представи в първоначалната сделка; втората част от тази транзакция се свежда до едновременна продажба на същия контрагент за следващия период на ликвидация на същите стойности, с леко намалена ставка. Тази разлика между двата курса всъщност се нарича депортиране. Те прибягват до Депортиране, ако на борсата преобладават песимистични възгледи за намаляване на цените на ценните книжа. Тази транзакция е полезна за едната страна, тъй като тя получава обектите на транзакцията, от която се нуждае; за другата страна ползата от сделката се свежда до висок интерес. Приспадането от обменния курс (Депортиране) се дължи на факта, че поради спада на курса на ценните книжа лихвата, която той носи, може значително да надвишава лихвата за ултимо пари (т.е. за парични заеми от един ликвидационен период до друг). В резултат на това банката връща част от тази разлика на репортера. Освен това може да има такъв случай, когато на пазара ще има много пари, но няма достатъчно ценни книжа: следователно репортерът ще се съгласи с някакво приспадане от обменния курс, само за да получи необходимата хартия. Височината на депортирането се характеризира със същите точки като доклада. Прекалено високият процент на депортиране е нездравословно явление, признак на нарушение на обичайната връзка между търсенето и предлагането на всякакви ценности (резултат от спекулативно изкупуване на ценности).