До галерията в Дрезден

Закуската ни е добра като тяхната:). Вкусно кафе, полски кисели млека и сок от грейпфрут, украинско сирене с полско масло върху полски кифлички. И всичко това е в изобилие, отколкото не на бюфет.

Закусихме и накрая се отправихме към желания Дрезден. Пътуването не е далеч и дълго. Все още вкъщи, използвайки уебсайта на Parkopedia, намерих координатите на няколко безплатни паркинга, въведох ги в навигатора и отидохме до един от тях (Wigardstraße GPS 51.057679, 13.750274).

Избрах това място спекулативно от съображението, че паркингът се намира от другата страна на Елба, на практика срещу Стария град и до моста.

Всъщност се оказа, че има два паркинга един срещу друг. От дясната страна на улицата има такса, отляво в храстите е безплатно. И е ясно, че всичко безплатно е опаковано почти до капацитет. Но така или иначе влязохме, обиколихме пътеките и видях, че ако се преместиш над неравностите и не обърнеш внимание на гъсталаци като тропически плевели, растящи от мен, можеш да се изцедиш. И няма да плашите колата ни с неравности, което и направихме, в резултат на това имаше още едно място на този паркинг и имаше по-малко плевели:).

И когато тръгнахме към моста, а след това, на връщане, видяхме, че в този район има доста задънени улици, където има места за паркиране и няма автоматични разплащателни машини. Беше възможно да не се борим с плевелите.

Днес стана много по-хладно и това всъщност е добре. В Краков изпитахме известен дискомфорт от жегата. Сега е около 18 градуса, без дъжд, но ветровито. Тогава вятърът ще престане да се усеща, той се помнеше само на моста.

Затова облякохме якета, взехме един чадър за всеки случай.

За да разгледам Дрезден, у дома, отпечатах откъси от уебсайта Дестинации за всички негови основни забележителности. Ние бяхме ръководени от тази разпечатка в нашата екскурзия.

Гледката към стария град е впечатляваща веднага от моста. Не искам да вярвам, че тези черни камъни и скулптури, увенчани със златни куполи, всъщност са относително наскоро възстановени след разрушаването по време на войната.

И ако не искам да вярвам, тогава не вярвам. И аз приемам всичко, сякаш е било едно и също и винаги е било.

В сутрешния град все още беше доста просторно и празно, автобусите с руски туристи още не бяха пристигнали и ние тръгнахме по насипа покрай Албертинум и, щраквайки камерата наляво и надясно, понякога захапвайки текста на нашия пътеводител, ние стигна до Операта. Няма да изброявам всички забележителности, които сме срещали, те са изброени и описани много пъти.

Тези туристи вече са започнали да идват тук. Впрочем, наистина, никъде другаде не съм виждал такова наше господство. Наистина победихме германците тук. Вероятно 90% от всички екскурзионни групи, които срещнахме на всеки обект, бяха руски. На всяко кръстовище има туристически кораби, предлагащи всякакви туристически атракции на нашите най-чисти.

И така от Операта най-накрая насочихме главите си към основната си цел. Това е дворецът Цвингер, в който се помещава една от най-известните художествени галерии в света, галерията Old Masters.

Едното крило на Zwinger е в състояние на ремонт, скелета и машини донякъде развалят външния вид. Но това е неизбежно, винаги виждаме нещо да се ремонтира при всяко пътуване. Добре е поне, че изобщо не е затворено. Обиколихме двора и след това отидохме до касата на галерията. През цялото време изпреварвахме туристическите тълпи и тук все още има малко хора. Когато излезем, ще трябва на практика да прокараме.