Диагностика на финансовото състояние в системата за антикризисно управление

Стойността на диагностиката на финансовото състояние в системата за антикризисно управление на предприятие, модели за оценка на вероятността от фалит. Анализ и оценка на финансовото състояние на организацията и основните характеристики, които описват проблемните области в управлението.

Изпратете вашата добра работа в базата знания е проста. Използвайте формуляра по-долу

Студенти, аспиранти, млади учени, използващи базата от знания в своето обучение и работа, ще ви бъдат много благодарни.

Публикувано на http://www.allbest.ru/

1. Теоретични основи на диагностиката на финансовото състояние на предприятието в системата за антикризисно управление

1.1 Ролята и значението на диагностиката на финансовото състояние в системата за антикризисно управление на предприятието

1.2 Основните показатели за диагностика на финансовото състояние на предприятието

1.3 Модели за оценка на вероятността от фалит

2. Диагностика на финансовото състояние на предприятието в системата за антикризисно управление на примера на ЗАО "ХХХ"

2.1 Организационни и икономически характеристики на АД "XXX"

2.2 Анализ и оценка на финансовото състояние на организацията и основните характеристики, които описват проблемните области в управлението

2.3 Оценка на вероятността от фалит на ЗАО "XXX"

3 Основни насоки за подобряване на резултатите от диагностиката на финансовото състояние на предприятието в системата за антикризисно управление

3.1 Разработване на насоки за подобряване на финансовото състояние на ЗАО "ХХХ"

3.2 Оценка на икономическата ефективност на предложените мерки

Списък на използваните източници

Този дипломен проект е посветен на една от най-належащите теми на съвременния свят - механизмът за диагностициране на финансовото състояние в системата за антикризисно управление на предприятието.

Всяка организация от самото си създаване се сблъсква с редица проблеми, които могат да провокират остра криза, придружена от рязко влошаване на показателите за ефективност: ликвидност, платежоспособност, рентабилност, оборот на оборотния капитал, финансова стабилност. Пазарните форми на бизнес в условията на силна конкуренция водят до несъстоятелност на отделни стопански субекти или до тяхната временна несъстоятелност. Кризите могат да възникнат на всеки етап от жизнения цикъл на организацията.

Следователно, формирането на ефективна система за диагностика на финансовото състояние на предприятието в системата за антикризисно управление е от особено значение в днешните условия.

В антикризисното управление диагностиката на финансовото състояние на предприятието играе специална роля. Необходими са специални техники за правилно поставяне на „диагноза“, както на най-ранните етапи, за да се използват навреме възможностите за нейното неутрализиране, така и в процеса на антикризисно управление, за да се идентифицират слабите и „тесни места“ във финансовата състояние на предприятието. Междувременно проблемът с диагностиката в антикризисния мениджмънт е един от слабо изучените в местната икономика и управленска наука.

Целта на дипломния проект е да разкрие механизмите за диагностициране на финансовото състояние на предприятието в системата за антикризисно управление на примера на конкретно предприятие и да определи основните насоки за подобряване на резултатите от него.

Въз основа на целта на изследването в работата се поставят следните задачи:

- да изследва теоретичните основи за диагностициране на финансовото състояние на предприятието в системата за управление на кризисни ситуации;

- диагностика на финансовото състояние на предприятието в системата за антикризисно управление на примера на ЗАО "ХХХ";

- да се разработят основните насоки за подобряване на резултатите от диагностиката на финансовото състояние на предприятието в системата за антикризисно управление.

Обект на изследването беше ЗАО "ХХХ". Предмет на изследването беше финансовото състояние на ЗАО „ХХХ“ в системата за антикризисно управление.

Практическото значение на дипломния проект се състои в разработването на основните насоки за подобряване на резултатите от диагностиката на финансовото състояние на изследваното предприятие в системата за антикризисно управление.

В хода на проучването бяха използвани образователни и методически разработки на учени - икономисти, материали от интернет ресурси и специални публикации, фокусирани върху управлението на риска.

Фирмата е обект на различни видове кризи (икономически, финансови, управленски). По целия свят фалитът обикновено се разбира като финансова криза, тоест неспособността на дадено дружество да изпълни настоящите си задължения. Освен това фирмата може да изпита икономическа криза (ситуация, когато материалните ресурси на компанията се използват неефективно) и управленска криза (неефективно използване на човешките ресурси) [4. стр.17].

Проявяваща се на всеки от етапите на жизнения цикъл на предприятието, финансовата криза забавя прогресивното му развитие, значително удължавайки съответния етап от това развитие. Характеризирайки тази характеристика на финансовата криза, следва също така да се подчертае, че нейното проявление на всеки етап от жизнения цикъл на предприятието има свои нюанси, които трябва да бъдат взети предвид в процеса на антикризисно финансово управление.

Основните кризи, които засягат финансовата и икономическата дейност на икономическите субекти, са:

Следните фактори водят до появата на криза в стопанските субекти:

1) Външни фактори:

- небалансирана парична и фискална политика,

- незадоволителна структура на доходите и разходите на населението,

- нестабилност във функционирането на основните политически и правни институции,

- изоставане в научно-технологичното развитие,

2) Вътрешни фактори:

- грешки в производствената, финансовата, маркетинговата стратегия,

- разточително използване на ресурси,

- ниско ниво на организационна и корпоративна култура

В известна степен предприятието като икономическа система може да неутрализира негативното влияние на фактори от различно естество. Само фактори, които са достигнали определена сила, ще имат забележим ефект. Освен това има кумулативни колебания, произтичащите от които действия се натрупват постепенно (например промени в инвестициите, доходите, цените и т.н.). Когато стойностите на действащите параметри надвишават критичните и мощността на стабилизиращите системи се изчерпва, идва момент, когато произволно малка промяна в параметрите води до скок-подобен преход на системата в качествено различно състояние. Този момент на преход - точката на промяна на пътя на развитие - е кризата. Самите промени в точката на криза се случват доста бързо, но именно кризата осигурява прехода на икономическата система към ново ниво на развитие, избора на нейния път на развитие, в резултат на което се прави рязка промяна в структурата на системата и механизма на нейното функциониране.

Всяка от кризите се проявява в динамиката на финансово-икономическите показатели на предприятието и в резултат на това тя може да се развие във финансова и да доведе до икономическа несъстоятелност, т.е. до разпадането на предприятието. По този начин финансово-икономическите показатели на предприятието са своеобразни показатели за кризата. Въз основа на динамиката на тези показатели могат да се разграничат няколко фази от развитието на кризата в предприятието:

1) Спад в рентабилността и обема на печалбата (криза в широк смисъл). Последицата от това е влошаването на финансовото състояние на предприятието, намаляването на източниците и резервите за развитие.

2) Нерентабилно производство. Последицата е намаляване на резервните фондове на компанията (ако има такива, в противен случай третата фаза веднага започва).

3) Изчерпване или липса на резервни средства. За да изплати загубите, предприятието насочва част от оборотните средства и по този начин преминава в режим на намалено възпроизвеждане. Нуждаем се от бързи мерки за стабилизиране на финансовото състояние на предприятието и набиране на средства за преструктуриране. В случай на непредприемане на такива мерки или тяхното неуспех, кризата навлиза в четвъртата фаза.

4) Несъстоятелност. Предприятието е достигнало критичния праг, когато няма средства за финансиране дори на намалено възпроизвеждане и (или) плащане на предишни задължения. Има заплаха от спиране на производството и (или) фалит.

5) Икономическа несъстоятелност. Предприятието не може да продължи производството и не е в състояние да изплати кредиторите. Правното изложение на този факт се нарича фалит.

Етапи 1 и 2 представляват криза за собствениците на фирми. Загубите на собственици се изразяват в намаляване на стойността на предприятието и неговия капитал поради намаляване на доходите на собственика и, вероятно, директна загуба на инвестирани средства в резултат на намаляване на капитализацията на компанията. В същото време основната задача е да се диагностицира и прогнозира развитието на кризата, както и да се предприемат мерки за идентифициране и неутрализиране на нейните причини и връщане на предприятието обратно в нормална работа.

Етапи 3 и 4 могат грубо да бъдат определени като криза за кредиторите, тъй като предприятието не е в състояние да финансира своевременно и изцяло задълженията си. Тези етапи се характеризират с нестандартни, екстремни условия за функционирането на предприятието, изискващи спешни принудителни мерки. Ключовият момент тук е настъпването или подхода на несъстоятелността. Съответните мерки са от естеството на рехабилитация (реорганизация) на предприятието.

Етап 5 е регулаторният етап. В същото време обхватът на управленското влияние от страна на ръководството и собствениците на предприятието е законово ограничен, за да се защитят интересите на кредиторите. Началото на този етап е признаването от съда на факта на икономическа несъстоятелност (несъстоятелност) на предприятието, след което се провеждат процедурите за съдебна реорганизация или ликвидация на предприятието. За да се решат определените задачи и да се предприемат подходящи мерки в структурата на управлението на предприятието, е необходимо да се предвиди това, което обикновено се нарича антикризисно управление.

Основните функции на антикризисното управление са:

2) мониторинг на кризисни ситуации;

3) диагностика на кризата;

4) анализ на финансово-икономическото състояние на предприятието за установяване на методи за неговото финансово възстановяване;

5) планиране на реорганизацията на предприятието;

6) разработване на антикризисни процедури за управление и контрол на тяхното прилагане.

Целта на антикризисното управление е да осигури условия за развитие на предприятието. С други думи, антикризисното управление е процедура, която осигурява контролиран преход през точката на криза.

С този подход антикризисното управление трябва да бъде отделено както от антикризисното регулиране, така и от процедурите по несъстоятелност.

В антикризисното управление на предприятието диагностиката на финансовото състояние на предприятието играе важна роля.

Финансовото състояние е най-важната характеристика на икономическата дейност на предприятието във външната среда. Той определя конкурентоспособността на предприятието, неговия потенциал в бизнес сътрудничеството, оценява степента, до която са гарантирани икономическите интереси на самото предприятие и неговите партньори във финансови и други отношения [7. Стр.23].

Основната задача за диагностициране на финансовото състояние на предприятието включва преди всичко определяне на качеството на финансовото състояние на предприятието, както и определяне на причините за неговото подобряване или влошаване; освен това по правило се изготвят препоръки относно платежоспособността и финансовата стабилност на дадена организация или предприятие [12. Стр.28].

Комплексът от диагностични процедури е очевидна начална фаза на всеки процес на управление, особено на антикризисния. Точно както болното човешко тяло се нуждае от задълбочена диагностика преди започване на лечението, предприятието трябва да се подложи на също толкова задълбочена диагностика, преди да се впусне в процеса на финансово възстановяване.

В системата за антикризисно управление, без да се диагностицират причините за несъстоятелността на предприятието, могат да бъдат назначени грешни антикризисни процедури, които могат да доведат до ликвидация на доста обещаващи предприятия, до реорганизация на явно несъстоятелни предприятия, влошаване на интересите на длъжниците и кредиторите [18. С.136].

Основната цел на анализа на финансовото състояние на организациите е да обоснове решението да се признае структурата на баланса за незадоволителна, а организациите - в несъстоятелност.

Анализът на финансовото състояние на организацията се извършва въз основа на баланса за последния отчетен период, както и баланса за първия ден на текущия месец (ако датата на съставяне на този баланс не съвпада с крайната дата на последния отчетен период), предоставена от организацията.

По този начин кризисната ситуация трябва да бъде диагностицирана на най-ранните етапи, за да се използват навреме възможностите за нейното неутрализиране. Диагностиката на финансовото състояние на предприятието показва в кои области е необходимо да се работи, дава възможност да се идентифицират най-важните аспекти и най-слабите позиции във финансовото състояние на предприятието. Важно е систематично да се наблюдават промените в системата от показатели, отразяващи наличността и разположението на средствата, реалните и потенциалните финансови възможности, като същевременно имаме обективни критерии за оценка на финансовото състояние.