Диагностика, диагностика на захарен диабет

Диагнозата на захарен диабет се основава на качествено и количествено определяне на захарта в дневна или следобедна урина, кръвна захар на гладно и тест за толерантност към глюкоза. При масови скрининги за диабет се използват индикаторни хартии (биофан, глюкотест и др.) За качествено идентифициране на захарта в урината. В болнични условия се препоръчва поляриметрично количествено определяне на захар в дневната урина на всички пациенти, предразположени към диабет: пациенти с атеросклероза и затлъстяване, с хронични заболявания на сърцето, черния дроб, бъбреците, очите, хипертонията, роднини на пациенти с диабет, жени с патологично раждане, пациенти с преддиабетни заболявания, с персистиращ полиневрит. Необходимостта от активно изследване за диабет е продиктувана от факта, че захарният диабет е бил скрит в продължение на много години и повече от половината от пациентите научават за него случайно.

Когато се открие гликозурия и се подозира диабет, се изследва кръвната захар на гладно. При нормални нива на гликемия на гладно (до 120 mg% според Hagedorn-Jensen или до 110 mg% според метода на глюкозната оксидаза и ортотолуидин) се извършва тест за толерантност към глюкоза. Изследва се гликемия на гладно и на всеки 30 минути след поглъщане на 50 g глюкоза в продължение на 2-2,5 часа.

Според експерти на СЗО е допустимо трикратно проучване на гликемията: преди тренировка, 1 и 2 часа след прием на глюкоза. Диабетният тип тест за толерантност към глюкоза се характеризира с повишаване на гликемията след 1 час над 180-200 mg% и след 2 часа над 130 mg%. При определяне на един от патологичните критерии (гликемията е над нормата на празен стомах или силно покачване след 1 час, или не се връща на първоначалното ниво след 2 часа), тестът се счита за съмнителен и се повтаря след 3 дни.

При диагностицирането на латентен диабет могат да се използват тестове с двойно захарно натоварване или след предварително приложение на преднизолон - 10-12 mg на всеки 8 часа и 2 часа преди теста за глюкозен толеранс. Лицата с диабет тип глюкозен толеранс се лекуват съгласно общите правила за управление на пациенти с диабет, като се започне с диетичен режим.

За диагностика на латентен диабет, както и на различни форми на явен диабет, през последните години в клинични условия се използват методи за определяне на инсулиновата активност и имунореактивен инсулин. На практика тестовете за инсулинова чувствителност (при пациенти с инсулинова резистентност), както и за чувствителност към сулфонамиди, са важни при предписване на подходящо лечение.

За целите на ранното разпознаване на съдови лезии се използват допълнителни методи за изследване. Състоянието на очните съдове се оценява чрез методите на конюнктивалната биомикроскопия с помощта на цепна лампа, офталмоскопия на очното дъно с разширена зеница. Функционалното състояние на бъбречните съдове се изследва чрез повторни анализи на урина, преброяване на образуваните елементи в тричасова или дневна порция урина, определяне на гломерулна филтрация чрез ендогенен креатинин, провеждане на радиоизотопна ренография и сканиране на бъбреците. Ангиопатията на долните крайници се диагностицира с помощта на капиляроскопия, осцилография, сфигмография, термометрия. Електро- или поликардиографията ви позволява своевременно да идентифицирате промените в сърцето.

Изд. проф. G.I. Бурчински

Запитвания и записване на час. Телефони и WhatsApp: