„Давидов и Разметнов като организатори на колективен труд на колхозници“

Романът на М. А. Шолохов „Дева повърната почва“ е вдъхновена история на влюбен в хората мъж за борбата за установяване на нови неща в живота.
Давидов, работник на Путилов, балтийски моряк, беше изпратен от партията да изгради нов живот в провинцията. Във фермата Gremyachy Log той събира около себе си всичко най-добро, всички напреднали. Още от първата среща човек чувства страхотно вътрешно спокойствие, чувства сила. Източникът на неговата сила е осъзнаването на необходимостта на хората в страната за каузата, заради която партията го изпрати тук; във връзка с масата. И това убеждение в неговата справедливост му помага да намери правилното решение в нов за него бизнес - колхозно строителство. Той разбира, че основното е човек и човек трябва да общува внимателно с него. Вярно, той също започна да крещи на казаците, но има достатъчно сила да хване „себе си за яката“ и да признае грешките си. Хората оценяват, когато идват при него с отворена душа и награждават стократно за топлината си. Човек с чисто сърце, Кондрат Майданников, е привлечен от Давидов. Отвори му се и Иван Аржанов - този, който „от детството се качи в мивката му и затръшна вратите“. Хората виждат в Давидов близък човек и се опитват да му помогнат.

Писателят не ни налага своето мнение, той извайва своите герои и ни се разкриват качествата им, тяхната красота в действия, мисли, дела.
Така че опознаваме Андрей Разметновш. Доверието в човек е в най-духовния склад на Разметнов. Това е чист и искрено отдаден човек. Но той не е достатъчно грамотен и не разбира добре сложните процеси на класовата борба. Но основното нещо, което го свързва с Давидов, е човечността. По време на гражданската война той трябваше да изпие пълна чаша мъка - белите казаци възмутиха жена му, а скоро след нея синът му почина. Но Андрей, преживявайки невероятни страдания, не втвърди сърцето си, не загуби добротата и отзивчивостта си. Песента на любовта отекна в сърцето на Разметнов. През целия си живот Разметнов носеше любов към починалата си съпруга, починал син. В подвига на вечната любов целият Разметнов се разкрива по-пълно.
Семьон Давидов намира сили да се измъкне, да преодолее слабостта си, да скъса с Лушка. И ако връзката с Лушка унизи Давидов, тогава любовта на Вари се повиши. Тази красива момичешка любов се противопоставя на циничното, пресметливо чувство на Лушка.