Чужденци в Руската империя (страница 1 от 3)

ГЛАВА 1. УПРАВЛЕНИЕ НА КОРЕННИТЕ НАРОДИ В СИБИРА ПО "ХАРТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧУЖДИНИТЕ"

1. РАЗДЕЛЕНИЕ НА ЧУЖДЕЦИТЕ НА ГРУПИ

2. ОТДЕЛ ЗА "ЧУЖДИНЦИ"

ГЛАВА 2. ПОЛИТИКА НА ЦИАЛНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОРЕННИТЕ НАРОДИ В СИБИР ПОД „ХАРТАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧУЖДЕСТРАНИТЕ“

Актуалността на този въпрос се подчертава от факта, че и до днес няма подробно проучване на "Хартата". Можете да научите за него само от общи трудове и след това той е даден от няколко абзаца до няколко страници.

Следователно целта на работата е да се анализира „Хартата“ като исторически източник. Задачите пред мен са:

1) проучете управлението на Сибир съгласно "Хартата";

2) анализира царската политика спрямо „чужденците“ съгласно „Хартата“;

3) въз основа на това, характеризирайте "Хартата" като исторически източник и определете нейната стойност като исторически източник.

Подробен анализ на източника с много цитати е даден в работата „История на Якутската АССР“ [i]. Това е работата, която предоставя най-пълната информация за "Хартата".

Освен това е използвана книгата „История на Бурятско-монголската АССР“ [ii]. По принцип фактическите данни в него на практика не допълват с нищо информацията от „Историята на Якутската АССР“ и са дадени в по-кратка форма. Позицията на изследователите обаче е важна - от тази гледна точка книгата е добро допълнение към „Историята на Якутската АССР“.

Същото може да се каже и за идеологията за книгите на Н. П. Ерошкин. Най-вече му помогна монографията „Очерки за историята на държавните институции в дореволюционна Русия“. [III]

Информацията за „Хартата“ в нея е дадена в по-кратка форма, отколкото в „История на Якутската АССР“ или дори в „История на Бурятско-монголската АССР“, но „Скиците“ съдържат информация за съставителите на "Харта", техните намерения и как тези намерения са били реализирани.

Монографията на същия Ерошкин Н. П. „История на държавните институции от дореволюционна Русия“ [iv], въпреки факта, че е публикувана 23 години след

"Скици", не предлага никаква нова информация за "Хартата"; напротив, материалът е даден по-кратко, отколкото в есетата. Същото може да се каже и за колективната работа на Н. П. Ерошкин, Ю. В. Куликов, А. В. Чернова „История на държавните институции в Русия преди Великата октомврийска социалистическа революция.“ [V]

ГЛАВА 1. УПРАВЛЕНИЕ НА КОРЕННИТЕ НАРОДИ В СИБИРА ПО "ХАРТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧУЖДИНИТЕ"

1. РАЗДЕЛЕНИЕ НА ЧУЖДЕЦИТЕ НА ГРУПИ

Според „Хартата“ споделят „всички чужди племена, живеещи в Сибир“­бяха разделени в три категории: заседнал, номадски и скитащ. В първата категория ще включа­имаше "тези, които живеят в градове и села", във втория "номадско земеделие­ци "(буряти, качинци)," южни животновъди и индустриалци "(сагайпи, същите буряти, някои групи южни тунгуси) и" северни животновъди и индустриалци ". [vi]

Якутите също са били отнесени към групата на "номадските извънземни". Хартата не дава никакви знаци, определящи "странстващи чужденци". Сред народите, отнесени към тази група, са ненеците, „чужденците от Охотск, Гнжигински и Камчатка“ и „чужденците от Якутския регион, тоест: Коряки, Юкагири, Ламути и др.“.

Хартата обръщаше най-голямо внимание на "номадските" народи. Разлагането на племенните отношения доведе до отделяне на феодалния елит сред тези народи, но феодалните основи на социалната система сред тези народи все още запазиха патриархални форми на социални отношения. Всички тези феодални господари, макар и да отнемат най-доброто за земеделски и номадски земи от своите роднини, продължават да се считат за глави на „предците“ и мотивират всички свои действия от „интересите“ на клана.

Определен е правният статут на "номадски извънземни" съгласно Хартата от 1822 г.­беше както следва. Те представляват "специален имот"­не са свързани със селянина, но са различни от него „под формата на управление“. "Да се­чужденците "се управляваха според„ степните закони и обичаи, характерни за всяко племе ". Само за престъпления е трябвало да бъдат съдени по общия ред. Те запазиха свободата на религията.­управление и поклонение, освобождаване от вербуване. Те плащаха данъци "според специален статус" от броя на душите, който беше определен от общото преброяване, а също така участваха в "обща вина в провинцията­Новини ".

Правният статут на „странстващите чужденци“ съгласно Хартата от 1822 г. се различаваше малко от този на „номадите“. Хартата посочва, че „правата на скитането­на чужденци или рибари, живеещи в далечината и разпръснати, обикновено се състоят в прилагането на правила за номадски указ. " Единствената разлика беше, че "възлагането на земи от племена" и раздори­разделението им на райони не се отнася за „странстващите чужденци“. Те бяха разпределени „за удобство, цели ивици земя“, в рамките на които им беше позволено свободно да се движат за търговия от окръг до окръг и от провинция до провинция. Освен това „странстващите чужденци“ не участваха в провинциалните земски парични задължения. [Ix]

2. ОТДЕЛ ЗА "ЧУЖДИНЦИ"

Регулира подробно Хартата от 1822 г., системата за управление на „коче­навън "и" странстващи чужденци "," Държавата на чужденците, номадски и странстващи­кихане, - посочва Хартата, - се различава по: 1) непостоянство на местоживеенето им; 2) степента на гражданско образование; 3) простота на морала; 4) специални обичаи; 5) начинът на хранене; 6) трудността на взаимните комуникации;

7) липса на монети в обращение; 8) липса на начини за продажба на мястото на риболов и продукти. " Оттук и следващите правила. Всеки лагер или улус, в който бяха преброени поне 15 семейства, трябваше да има собствена племенна администрация, а лагерът или улу­sys, които са имали по-малко от 15 семейства - да бъдат разпределени в най-близките лагери.

Родовата администрация се състоеше от старостата и един или двама от неговите помощници.­kov от "почтените" и "най-добрите" роднини. Старшината, в съответствие с обичая, беше избран или наследил титлата си. Сред своите роднини той можел да носи „името на принц, зайсан и т.н.“, но в отношенията с правителството той винаги бил наричан главатар.

Помощници на староста vyby­Те бяха роднини за определено или неопределено време. Няколко лагера или улуси от същия вид бяха подчинени на „чуждото правителство“, състоящо се­врат от главата, два избираеми и един чиновник.

Главата получи титлата си наследствено или по избор, в съответствие със „стенните обичаи на всяко племе“. "Странстващи чужденци" или "ловци", както. в противен случай те са призовани от Хартата от 1822 г., те не са имали чуждестранни съвети, тяхната племенна администрация е била ограничена до един глава, който е станал „настоящите князе и други имена на почетни хора, които управляват ловци“.

Правата и задълженията на клановите администрации и чуждестранните администрации бяха подробно регламентирани. Общото управление като основна административна единица­стратегическата организация имаше „най-близък надзор на реда в­неговото семейство или наследство ". За маловажни провинения би могъл­обадете се „според обичаите на всяко племе и като домашен лек­ния ". [х]

Чрез общите администрации бяха изпълнени всички поръчки­на правителството. Те бяха директно натоварени да събират данъци „за цялото семейство, сякаш от един неделим човек“. На чуждите съвети беше поверен надзорът на племенните администрации и „местните заповеди“.

Последното се състоеше: 1) в точното изпълнение на всички инструкции за­благородство; 2) принудително събиране на данъци; 3) при поддържане на деканатите и реда; 4) при запазване на правата на извънземните от всеки външен човек­притъпяване; 5) при разследвания, в специални случаи, необходими. " Чуждото правителство е имало преки отношения със земската полиция и­взе всички инструкции, получени от нея.

И накрая, племенното правителство и чуждестранното правителство също носеха съдебни функции. Родовата администрация по дела е имала правото на „устни съдилища“. В случаите между хора от различни лагери или „от недоволство от процедурите“ на племенната администрация, втората степен на „вербална репресия“ беше чуждестранният контрол.­wa;

в случаите между хора, подчинени на различни власти, или като трета и последна степен на „устна репресия“ в случай на „недоволство“, местната земска полиция действа в производството на чуждестранен съвет.