Човекът и неговото непосредствено обкръжение. Междуличностни отношения. Комуникация

Поведението на индивида като личност по същество зависи от връзката му с хората около него. Такива взаимоотношения с един човек, група (големи или малки) се наричат междуличностни отношения. Те могат да бъдат класифицирани по различни причини.

1. Официални и неофициални. Връзките, които се развиват между хората поради служебното им положение, се наричат официални (например учител - ученик, директор - учител, президент на Руската федерация - ръководител на правителството на Руската федерация и др.). Такива отношения се изграждат въз основа на официално одобрени правила и норми (например въз основа на Устава на образователна институция, Конституцията на Руската федерация и др.), При спазване на всякакви формалности. Взаимоотношенията, които възникват между хората във връзка с тяхната съвместна работа, също могат да се нарекат бизнес.

2. Неформалните отношения (те често се наричат лични отношения) не се уреждат от нормите на закона, за тях няма подходящо правно основание. Те се формират между хора независимо от извършената работа и не са ограничени от установените формални правила.

Междуличностните отношения се основават на определени чувства на хората, тяхното отношение към друг човек. Чувствата се колебаят между два полюса - съчувствие (вътрешно разположение, привлекателност на човек) и антипатия (вътрешно недоволство от човек, недоволство от поведението му). Човек възприема друг човек преди всичко въз основа на външния му вид, а след това, събирайки впечатленията си от своите думи, действия и черти на характера, формира общо впечатление за него. Следователно възприемането на всяка личност се основава на връзката между характера, поведението и външния вид на човека.

Психолозите идентифицират няколко фактора, които пречат на правилното възприемане и оценка на хората. Те включват:

Нормалните взаимоотношения между хората се развиват, когато има желание и нужда да симпатизирате, да съчувствате на други хора, да се поставите в позицията на друг човек.

Междуличностните отношения са взаимоотношения, които се развиват между индивидите. Те често са придружени от чувства на емоции, изразяват вътрешния свят на човек.

Междуличностните отношения се разделят на следните видове:

Официално и неофициално;
Бизнес и личен;
Рационално и емоционално;
Подчинен и паритет.

Най-широката форма на междуличностни отношения е запознанството. При определени условия запознанството се развива в по-тесни междуличностни отношения - приятелство и любов. Приятелството може да се нарече положителни междуличностни отношения, основани на взаимна отвореност, пълно доверие, общност на интереси, лоялност на хората един към друг, постоянна готовност да се помогнат на всеки един по всяко време.

Любовта е най-висшето духовно чувство на човек, богато на различни емоционални преживявания, основано на благородни чувства и висок морал, придружено от готовност да направи всичко възможно за благосъстоянието на любимия човек.

Участниците в малки групи се характеризират с общи цели, задачи на дейност, психологически и поведенчески характеристики. Мярката на психологическата общност определя сплотеността на групата.

Въз основа на съвместни дейности се разграничават следните видове малки групи: индустриални, семейни, образователни, спортни и др.

По естеството на отношенията между членовете на групата те се разделят на официални (официални) и неформални (неофициални). Формалните групи се създават и съществуват само в рамките на официално признати организации (например училищен клас, спортен екип „Спартак“ и др.). Неформалните групи обикновено възникват и съществуват въз основа на личните интереси на техните членове; те могат да съвпадат или да се различават от целите на официалните организации. Те включват например поетичен кръг, клуб на любителите на бардската песен, организация на фенове на футболен клуб и т.н.

Един и същ човек е едновременно член на неограничено много малки групи и във всяка от тях неговата позиция (статус) се променя. Например един и същ човек е по-малкият брат, ученикът в класа, капитанът на националния отбор по футбол, басистът в рок групата и т.н.

Групата винаги оказва значително влияние върху психологията и поведението на човек чрез връзката му с останалата част от групата. И това влияние може да бъде както положително, така и отрицателно. Положителното въздействие върху човек от малка група е, че:

За нормално психологическо развитие човек трябва да има най-обективните знания за себе си. В противен случай, както от други хора, в процеса на пряко общуване с тях той не може да получи това знание. Групата и съставляващите я хора са за личността един вид огледала, в които се отразява човешкото „Аз“. Точността и дълбочината на отражение на човек в група пряко зависят от отвореността, интензивността и многостранността на комуникацията на човека с останалата част от групата. За развитието на личността като личност групата изглежда незаменима, особено ако групата е сплотен силно развит колектив.

Освен положителното въздействие, групата може да има и отрицателно въздействие върху човека. Това се случва например, когато целите на групата се постигат чрез накърняване на интересите на отделните й членове в ущърб на интересите на цялото общество. В психологията това се нарича групов егоизъм.

Друга възможна отрицателна последица от груповото влияние може да бъде ефектът, който обикновено се упражнява върху надарени творчески личности.

Понякога човек, за да остане в група, влиза във вътрешен конфликт и се държи конформно, става конформист. Поведението на човек се нарича конформно, при което той, умишлено несъгласен с хората около себе си, въпреки това се съгласява с тях, въз основа на каквито и да било съображения.

Има три начина, по които човек реагира на групов натиск. Първата е внушаемост, когато човек несъзнателно приема линията на поведение, мнението на групата. Второто е конформизмът, т.е. съзнателно външно съгласие с вътрешно несъгласие с мнението на групата. Третият начин да се отговори на искането на групата е съзнателното съгласие с мнението на групата, приемането и активната защита на нейните ценности, норми и идеали.

Комуникацията е диалогово взаимодействие между хората, основна човешка потребност, необходима за включване на човек в обществото (комуникация с приятели, роднини). Комуникацията е естествена човешка нужда от раждането. За разлика от монолога, комуникацията се изгражда под формата на импровизация и диалог. Комуникацията е обмен на различни гледни точки на събеседниците, тяхната ориентация към разбиране и активно обсъждане на мнението на партньора, изчакване на отговор, допълване на позициите на участниците. Комуникацията е вербална - с използване на устна реч и невербална - с помощта на знаци-символи за комуникация (компютърен език, езикът на глухонемите). За разлика от дейността, комуникацията е самоценна като процес. Комуникацията включва обмен на информация, възникване и поддържане на междуличностни контакти.
Форми на комуникация: междуличностна, междугрупова, междусоциална, между индивид и общество, между група и общество.