Член 56

1. Юридическите лица, с изключение на институциите, носят отговорност за задълженията си с цялото имущество, което им принадлежи.

3. Основателят (участник) на юридическо лице или собственикът на неговото имущество не носи отговорност за задълженията на юридическото лице, а юридическото лице не отговаря за задълженията на учредителя (участника) или собственика, с изключение случаи, предвидени в този кодекс или в учредителните документи на юридическото лице.

Ако несъстоятелността (несъстоятелността) на юридическо лице е причинена от учредителите (участниците), собственикът на собствеността на юридическото лице или други лица, които имат право да дават указания, обвързващи за това юридическо лице или по друг начин имат възможност да определя неговите действия, в случай на недостатъчно имущество на юридическото лице, на такива лица може да бъде възложена субсидиарна отговорност за неговите задължения.

Коментар на член 56

Съгласно параграф 2 на чл. 120 от Гражданския кодекс отговорността на институцията за нейните задължения е ограничена до средствата, с които разполага. Ако те са недостатъчни, събирането може да бъде наложено върху собствеността на собственика, създал институцията и финансирал нейните дейности.

Тези организации не са надарени с права на собственост върху собствеността, възложена им от собственика. В съответствие с чл. 296 от Гражданския кодекс, държавно предприятие, както и институция по отношение на имуществото, което им е възложено, изпълняват в границите, установени от закона, в съответствие с целите на дейността си, задачите на собственика и целта на имота, правото да го притежавате, ползвате и да се разпореждате с него (правото на оперативно управление).

Държавното предприятие отговаря за своите задължения с цялото имущество, което му принадлежи. Собственикът на собствеността на държавно предприятие - Руската федерация, съставна единица на Руската федерация или община - носи субсидиарна отговорност за задълженията на такова предприятие, ако имуществото му е недостатъчно.

VVAS RF. 1999. N 11.

Юридическото лице не носи отговорност за задълженията на учредителя (участника) или собственика на неговото имущество, а учредителят (участника) на юридическото лице или собственика не отговаря за задълженията на юридическото лице.

Когато едно съдружие се трансформира във фирма или производствена кооперация, всеки пълноправен съдружник, който е станал член (акционер) на дружеството или кооперацията, носи в продължение на 2 години субсидиарна отговорност с цялото си имущество за задължения, прехвърлени на дружеството или кооперация от партньорството (вж. чл. 68 от Гражданския кодекс).

Участниците в пълноправно съдружие, както и генерални съдружници, участващи в командитно дружество, носят съвместно субсидиарна отговорност с имуществото си за задълженията на съответното съдружие (членове 75, 82 от Гражданския кодекс).

Членовете на дружество с ограничена отговорност, които не са направили изцяло вноски в уставния капитал, както и акционери на АД, които не са платили изцяло акциите, носят солидарна отговорност за задълженията на дружеството в рамките на стойността на неплатената част от принос на всеки от участниците и съответно неплатената част от стойността на притежаваните от тях акции (вж. членове 87, 96 от Гражданския кодекс).

Участниците в дружеството с допълнителна отговорност солидарно носят субсидиарна отговорност за неговите задължения със собствеността си в една и съща кратна стойност за всички до стойността на техните вноски, определена от учредителните документи на дружеството (виж член 95 от Гражданския кодекс).

Членовете на потребителската кооперация са длъжни да покрият произтичащите загуби чрез допълнителни вноски в рамките на 3 месеца след одобрението на годишния баланс. Освен това членовете на потребителската кооперация носят заедно субсидиарна отговорност за нейните задължения в рамките на неплатената част от допълнителната вноска на всеки от членовете на кооперацията (вж. Член 116 от Гражданския кодекс).

В учредителните документи въпросите за отговорността (нейният размер и (или) процедурата за кандидатстване) се разрешават да се регулират само в случаите и в границите, пряко предвидени от нормите на закона, определящи дейността на юридическите лица на съответните организационна и правна форма.

Например членовете на сдружение (съюз) носят субсидиарна отговорност за задълженията си в размер и по начин, предписани от учредителните документи на сдружението. Влизането в асоциация (съюз) на нов участник може да се дължи на неговата субсидиарна отговорност за задълженията на асоциацията (съюз), възникнали преди влизането му (виж членове 121, 123, както и клауза 1 на член 95 и клауза 2 от чл. 107 GK).

Ако несъстоятелността (несъстоятелността) на юридическо лице е причинена от учредителите (участниците), собственикът на имуществото на юридическото лице или други лица, които имат право да дават указания, обвързващи за това юридическо лице или по друг начин имат способността да определят неговите действия, в случай на недостатъчно имущество на юридическото лице, на такива лица може да бъде възложена субсидиарна отговорност за неговите задължения.

По отношение на АД, броят на лицата, на които може да бъде възложена субсидиарна отговорност за задълженията на дружество, признато за несъстоятелно (фалирало), може да включва по-специално акционер или синдик, който притежава или съответно в доверително управление, контролиращ дял в компанията.

За субсидиарната отговорност на учредителите (участниците), собственика на имуществото на юридическото лице или други лица за задълженията на юридическото лице, необходимите условия са:

първо, дали съответното лице има право да дава указания, обвързващи юридическото лице, или способността да определя по друг начин действията си;

второ, извършването от страна на това лице на действия (или неговото бездействие), свидетелстващо за използването на правото му да дава указания, обвързващи юридическото лице на обществото и (или) способността му да определя по друг начин действията си;

трето, причинно-следствената връзка между използването от съответното лице на неговите права и (или) възможности по отношение на юридическото лице и действието на самото юридическо лице, което е довело до неговата несъстоятелност (фалит);

четвърто, недостатъчността на имуществото на дружеството за разчети с кредитори.

4.3. Специални правила относно отговорността на дружеството майка (съдружие) (включително като лице с преобладаващ дял в уставния капитал на дъщерното дружество) за сделки и дългове на дъщерното дружество, както и към самото дъщерно дружество, се съдържат в чл. 105 GK.