Член 203. Прекъсване на хода на давностния срок

Ходът на давностния срок се прекъсва от ангажимента от задълженото лице на действия, които показват признаването на дълга.

След прекъсването ходът на давностния срок започва отначало; времето, изминало преди почивката, не се брои за новия период.

Дървото, послужило като основа за прекъсването, не се брои в давността и то започва да тече наново. Ако спирането на давността е причинено, като правило, от събития с продължителен характер, които не зависят от волята на заинтересованите страни, тогава прекъсването на давността е свързано по закон с волевите действия на ищецът или ответникът. Въпреки че чл. 198 от Гражданския кодекс допуска възможността за установяване на Гражданския кодекс и други закони на допълнителни основания, прекъсващи давността на действия, други основания, в допълнение към посочените в чл. 203, действащото законодателство не предвижда.

2. Предявяването на иск като основание за прекъсване на давностния срок означава само такова обжалване пред съд, арбитраж или арбитражен съд, което е направено в пълно съответствие с изискванията на материалното и процесуалното законодателство. Това по-специално означава, че ищецът трябва да се съобрази с правилата за подсъдност на спора, да вземе необходимите мерки за неговото досъдебно уреждане, да предяви иск от надлежния ищец и др. Иск, предявен в нарушение на някоя от тези и други изисквания, установени от закона, не се приемат от съда за производство (чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс) или се оставят без разглеждане от съда (чл. 210 от Гражданския процесуален кодекс) и не прекъсват давност.

По този начин прекъсването на давностния срок чрез предявяване на иск всъщност има много тесен обхват и по същество се свежда до онези няколко случая, когато иск, подаден по установената процедура, оставя съдът без разглеждане. Във всички останали случаи исковете, предявени, но разумно и законосъобразно неразгледани от съдилищата, не оказват влияние върху хода на давностния срок.

Противно на общоприетото схващане, получило подкрепа в резолюцията на пленумите на Върховния съд и на Върховния арбитражен съд № 15/18 (параграф 15), давностният срок не се прекъсва от подаването на молба за издаване на съдебна заповед. Този извод произтича от факта, че в съкратеното производство поради липса на съдебно производство институцията за оставяне на иск (разпореждане) без разглеждане е неприложима. Следователно въпросът за прекъсване на давността също е безсмислен.

3. Признаването на дълг като обстоятелство, прекъсващо давността, може да се изрази във всякакви действия на длъжника, потвърждаващи съществуването на дълг или друго задължение.

Тъй като законът не урежда подробно условията за прекъсване на давността поради тази причина, в доктрината и в съдебната практика понятието „признаване на дълг“ често се тълкува от различни, понякога пряко противоположни позиции. Не са много въпросите, по които е постигнат относителен консенсус. По-специално, всички са съгласни, че дълг може да бъде признат от длъжника не само чрез извършване на официален акт на признаване, но и чрез заключителни действия (частично плащане на дълг, искане на длъжника за отсрочване, предложение за прихващане, и т.н.); че всяко ново признаване на дълга от длъжника отново прекъсва давността; че действията на длъжника, признаващи дълга след давностния срок, не прекъсват последния поради изтичането му и пр. При решаване на други въпроси от спорен характер трябва да се вземат предвид следните разпоредби.

Първо, само ангажирането на задълженото лице с действия, тоест активното поведение на длъжника, което показва, че той признава дълга си, се счита за признаване на дълга. Следователно всяко друго негово поведение, по-специално бездействието му (например липсата на реакция на искането на кредитора за изпълнение), давностният срок не прекъсва.

Второ, по своята правна същност признаването на дълг, под каквато и форма да е направено, е правен акт. Може да се извършва само от упълномощени лица. От това следва, че само онези служители, които са упълномощени да действат от негово име в граждански сделки (т.е. ръководителят на предприятието, лица с пълномощно и др.), Могат да признаят дълг от името на юридическо лице.

Трето, признаването на дълг по смисъла на закона прекъсва давността само когато такива действия са извършени от длъжника по отношение на кредитора. По правило само в този случай кредиторът знае, че длъжникът не отказва да изпълни лежащото върху него задължение и може да го срещне наполовина, без да рискува да загуби правото на съдебна защита. Следователно действията на длъжника, свързани например с отразяването на дълга във вътрешни документи, които не са на разположение на кредитора, не могат да се разглеждат като признаване на дълга в контекста на чл. 203. Само в определени случаи по смисъла на закона е допустимо да се позовава на признаването от длъжника на дълга в отношенията му с трети лица, при условие че кредиторът е знаел или е трябвало да знае за такова признаване .