Черепни кости

Тилната кост (os occipitale) (фиг. 59) е несдвоена, разположена в задната част на мозъчния череп и се състои от четири части, разположени около голям отвор на магнома (фиг. 60, 61, 62) в предно-долната част на външна повърхност.

Основната или базиларна част (pars basilaris) (фиг. 60, 61) лежи пред външния отвор. В детството той се свързва с клиновидната кост с помощта на хрущял и образува сфеноидно-тилна синхондроза (synchondrosis sphenooccipitalis), а в юношеството (след 18-20 години) хрущялът се заменя с костна тъкан и костите растат заедно. Горната вътрешна повърхност на базиларната част, обърната към черепната кухина, е леко вдлъбната и гладка. Върху него е разположена част от мозъчния ствол. На външния ръб има жлеб на долния каменист синус (sulcus sinus petrosi inferior) (фиг. 61), в непосредствена близост до задната повърхност на петрозната част на темпоралната кост. Долната външна повърхност е изпъкнала и грапава. В центъра му е фарингеалната туберкула (tuberculum pharyngeum) (фиг. 60).

Страничната или страничната част (pars lateralis) (фиг. 60, 61) е парна баня, има удължена форма. На долната му външна повърхност е разположен елипсоидален ставен процес - тилната кондила (condylus occipitalis) (фиг. 60). Всеки кондил има шарнирна повърхност, през която се съчленява с 1-ви шиен прешлен. Зад ставния процес е fossa condylaris (фиг. 60) с нестабилен кондиларен канал (canalis condylaris), лежащ в него (фиг. 60, 61). В основата кондилът е пробит от сублингвалния канал (canalis hypoglossi). На страничния ръб е югуларният изрез (incisura jugularis) (фиг. 60), който, комбиниран със едноименния изрез на темпоралната кост, образува югуларния отвор (foramen jugulare). През този отвор преминават югуларната вена, глософарингеалният, аксесоарният и блуждаещият нерв. На задния ръб на вратната изрезка има малка издатина, наречена яремната отростка (processus intrajugularis) (фиг. 60). Зад него, по вътрешната повърхност на черепа, има широк жлеб на сигмоидния синус (sulcus sinus sigmoidei) (фиг. 61, 65), който има дъговидна форма и е продължение на браздата на темпоралната кост на същото име. Отпред, на горната повърхност на страничната част, има гладка, нежна югуларна туберкула (tuberculum jugulare) (фиг. 61).

Най-масивната част на тилната кост е squama occipitalis (фиг. 60, 61, 62), разположена зад foramen magnum и участваща в образуването на основата и свода на черепа. В центъра, на външната повърхност на тилните люспи, има външна тилна издатина (protuberantia occipittalis externa) (фиг. 60), която лесно се усеща през кожата. От външната тилна издатина към големия тилен отвор е насочен външният тилен хребет (crista occipitalis externa) (фиг. 60). Сдвоени горни и долни нухални линии (linea nuchae superiores et inferiores) се отклоняват от двете страни на външния тилен гребен (фиг. 60), представлявайки следа от прикрепване на мускулите. Горните нухални линии са на нивото на външния хребет, а долните са на нивото на средата на външния хребет. На вътрешната повърхност, в центъра на кръстообразното възвишение (eminentia cruciformis), има вътрешна тилна издатина (protuberantia occipittalis interna) (фиг. 61). Надолу от него, до големия тилен отвор, се спуска вътрешният тилен гребен (crista occipitalis interna) (фиг. 61). От двете страни на кръстообразното възвишение е насочен широк, нежен жлеб на напречния синус (sulcus sinus transversi) (фиг. 61); жлебът на горния сагитален синус (sulcus sinus sagittalis superioris) върви вертикално нагоре (Фиг. 61).

Тилната кост е свързана с клиновидната, темпоралната и теменната кости.

Сфеноидната кост (os sphenoidale) (фиг. 59) е несдвоена, разположена в центъра на основата на черепа. В клиновидната кост, която има сложна форма, се различават тялото, малките крила, големите крила и криловидните израстъци.

Тялото на клиновидната кост (corpus ossis sphenoidalis) има кубична форма, в него се различават шест повърхности. Горната повърхност на тялото е обърната към черепната кухина и има депресия, наречена турско седло (sella turcica), в центъра на която е хипофизната ямка (fossa hypophysialis) с долния мозъчен придатък - хипофизната жлеза - лежи в нея. Отпред турското седло е ограничено от туберкула на седлото (tuberculum sellae) (фиг. 62), а отзад - от гърба на седлото (dorsum sellae). Задната повърхност на тялото на клиновидната кост е свързана с базиларната част на тилната кост. На предната повърхност има два отвора, водещи към клиновидния синус (sinus sphenoidalis) и наречен отвор на клиновидния синус (apertura sinus sphenoidalis) (фиг. 63). Синусът се формира окончателно след 7 години вътре в тялото на клиновидната кост и представлява сдвоена кухина, разделена от преграда на клиновидните синуси (septum sinuum sphenoidalium), простираща се до предната повърхност под формата на клиновиден хребет ( crista sphenoidalis) (фиг. 63). Долната част на билото е заострена и представлява клиновиден клюн (rostrum sphenoidale) (фиг. 63), вклиняващ се между крилата на отварачката (alae vomeris), който е прикрепен към долната повърхност на тялото на сфеноида костен.

Малки крила (alae minores) (фиг. 62, 63) на клиновидната кост са насочени към двете страни на предно-задните ъгли на тялото и представляват две триъгълни плочи. В основата малките крила са пронизани от зрителния канал (canalis opticus) (фиг. 62), който съдържа зрителния нерв и зрителната артерия. Горната повърхност на малките крила е обърната към черепната кухина, а долната участва в образуването на горната стена на орбитата.

Големите крила (alae majores) (фиг. 62, 63) на клиновидната кост се отдалечават от страничните повърхности на тялото, насочвайки се навън. В основата на големите крила е разположен кръгъл отвор (foramen rotundum) навън и отпред (фиг. 62, 63), след това овал (foramen ovale) (фиг. 62), през който преминават клонове на тригеминалния нерв, а навън и отзад (в областта на ъгъла на крилото) има остив отвор (foramen spinosum) (фиг. 62), който преминава през артерията, която захранва твърдата мозъчна обвивка. Вътрешната, мозъчната, повърхност (facies cerebralis) е вдлъбната, а външната е изпъкнала и се състои от две части: орбиталната повърхност (facies orbitalis) (фиг. 62), която участва в образуването на стените на орбитата, и темпоралната повърхност (facies temporalis) (фиг. 63), участваща в образуването на стената на темпоралната ямка. Големи и малки крила ограничават горната орбитална цепнатина (fissura orbitalis superior) (фиг. 62, 63), през която съдовете и нервите навлизат в орбитата.

Криловидните израстъци (processus pterygoidei) (фиг. 63) се отклоняват от кръстовището на големите крила с тялото и се спускат надолу. Всеки процес се формира от външната и вътрешната плочи, слети отпред и се разминават отзад и ограничават криловидната ямка (fossa pterygoidea).

Вътрешната медиална плоча на криловидния процес (lamina medialis processus pterygoideus) (фиг. 63) участва в образуването на носната кухина и завършва в криловидна кука (hamulus pterygoideus) (фиг. 63). Външната странична плоча на криловидния израстък (lamina lateralis processus pterygoideus) (фиг. 63) е по-широка, но по-малко дълга. Външната му повърхност е обърната към инфратемпоралната ямка (fossa infratemporalis). В основата всеки птеригоиден процес е пробит от птеригоиден канал (canalis pterygoideus) (фиг. 63), през който преминават съдовете и нервите.

Сфеноидната кост се свързва с всички кости на мозъчния череп.

Темпоралната кост (os temporale) (фиг. 59) е парна баня, участва в образуването на основата на черепа, страничната стена и свода. Той съдържа органа на слуха и равновесието (виж раздела "Сетивни органи"), вътрешната каротидна артерия, част от сигмоидния венозен синус, вестибуларния кохлеар и лицевите нерви, тригеминалния нервен възел, клоните на блуждаещия и глософарингеалния нерви. Освен това, свързвайки се с долната челюст, темпоралната кост служи като опора за дъвчещия апарат. Разделен е на три части: каменист, люспест и барабанен.

Каменната част (pars petrosa) (фиг. 65) има формата на тристранна пирамида, чийто връх е обърнат отпред и медиално, а основата, преминаваща в мастоидния израстък (processus mastoideus), отзад и странично. На гладката предна повърхност на каменистата част (facies anterior partis petrosae), близо до върха на пирамидата, има широка вдлъбнатина, която е мястото на съседния тригеминален нерв - тригеминалната депресия (pressio trigemini) и почти при в основата на пирамидата има дъговидно извисяване (eminentia arcuata) (фиг. 65), образувано от подлежащия горен полукръгъл канал на вътрешното ухо. Предната повърхност е отделена от вътрешната каменисто-люспеста цепнатина (fissura petrosquamosa) (фиг. 64, 66). Между процепа и дъгообразната кота е обширна площ - тимпаничният покрив (tegmen tympani) (фиг. 65), под който се намира тимпаничната кухина на средното ухо. Почти в центъра на задната повърхност на каменистата част (facies posterior partis petrosae) се забелязва вътрешният слухов отвор (porus acusticus internus) (фиг. 65), насочен към вътрешния слухов проход. През него преминават съдове, лицеви и вестибуларни кохлеарни нерви. Над и странично на вътрешния слухов отвор е fossa subarcuata (фиг. 65), в която прониква процесът на твърдата мозъчна обвивка. Дори странично на отвора е външният отвор на вестибюлния акведукт (apertura externa aquaeductus vestibuli) (фиг. 65), през който ендолимфатичният канал напуска кухината на вътрешното ухо. В центъра на грубата дънна повърхност (facies inferior partis petrosae) има дупка, водеща до сънливия канал (canalis caroticus), а зад него е fossa jugularis (фиг. 66). Странично на яремната ямка, дълъг стилоиден процес (processus styloideus), който е точката на произход на мускулите и връзките, изпъква отгоре надолу и отпред. В основата на този процес е стилоидният отвор (foramen stylomastoideum) (фиг. 66, 67), през който лицевият нерв напуска черепната кухина. Мастоидният израстък (processus mastoideus) (фиг. 64, 66), който е продължение на основата на каменистата част, служи като точка на закрепване на стерноклеидомастоидния мускул.

От медиалната страна мастоидният израстък е ограничен от мастоидния изрез (incisura mastoidea) (фиг. 66), а по вътрешната му, церебрална страна има S-образен жлеб на сигмоидния синус (sulcus sinus sigmoidei) (фиг. . 65), от която към външната повърхност на черепа води мастоидният отвор (foramen mastoideum) (фиг. 65), отнасящ се до нестабилните венозни завършили. Вътре в мастоидния процес има въздушни кухини - мастоидни клетки (cellulae mastoideae) (фиг. 67), комуникиращи с кухината на средното ухо през мастоидната пещера (antrium mastoideum) (фиг. 67).

Люспестата част (pars squamosa) (фиг. 64, 65) има формата на овална плоча, която е разположена почти вертикално. Външната темпорална повърхност (facies temporalis) е леко груба и леко изпъкнала, участва в образуването на темпоралната ямка (fossa temporalis), която е началната точка на темпоралния мускул. Вътрешната мозъчна повърхност (facies cerebralis) е вдлъбната, със следи от съседни извивки и артерии: цифрови вдлъбнатини, мозъчни възвишения и артериални канали. Отпред на външния слухов медус, зигоматичният процес (processus zygomaticus) се издига настрани и напред (фиг. 64, 65, 66), който, свързвайки се с темпоралния процес, образува скуловата дъга (arcus zygomaticus). В основата на процеса, на външната повърхност на люспестата част, има долночелюстна ямка (fossa mandibularis) (фиг. 64, 66), която осигурява връзка с долната челюст, която е ограничена отпред със ставна туберкула (tuberculum articularae) (фиг. 64, 66).