„Браво“: 5 причини, поради които не бива да казвате тази дума

3. Кражба на детско удоволствие

Има и друг проблем: детето заслужава правото да се радва на собствените си постижения, да се гордее с това, което се е научило да прави. Освен това той заслужава правото самостоятелно да избира как да се чувства. В крайна сметка всеки път, когато казваме „Браво!“, Казваме на детето как трябва да се чувства.

Разбира се, има моменти, когато оценките ни са подходящи и управлението ни е необходимо (особено за малки деца и деца в предучилищна възраст). Но постоянният поток от ценностни съждения не е нито полезен, нито необходим за развитието на детето. За съжаление все още не разбрахме напълно „Браво!“ е точно същата оценка като "Ай-яй-яй, колко лошо!" Най-характерният признак на положителната преценка не е, че тя е положителна, а че е преценка. А хората, включително децата, не обичат да бъдат съдени.

Много обичам моментите, когато дъщеря ми успява да направи нещо за първи път или прави нещо по-добро, отколкото някога е правила. Но се опитвам да не се поддавам на „безусловния рефлекс“ и не казвам „Браво!“, Защото не искам да намалявам нейната радост. Искам тя да е доволна от мен и да не ме гледа, опитвайки се да види присъдата ми. Искам тя да възкликне "Направих го!" (което тя често прави), вместо колебливо да ме попита: „Как върви? Добре?".

4. Загуба на интерес

От Добре нарисувано! децата могат да се окажат, които ще рисуват само докато ги гледаме как рисуват и хвалят. Всъщност впечатляващ набор от научни изследвания показа, че колкото повече възнаграждаваме хората за това, което правят, толкова повече те губят интерес към това, което трябва да направят, за да получат наградата. И сега не говорим за четене, рисуване, мислене и творчество, сега говорим за добър човек и дали за сладолед, стикери или „Браво!“ допринасят за неговото създаване.

В обезпокоително проучване на Джоан Грусек от университета в Торонто малките деца, които често са хвалени за щедрост, са склонни да бъдат малко по-малко щедри в ежедневието си от другите деца. Всеки път, когато чуят „Браво за промяна“ или „Толкова се гордея, че помагате на хората“, те стават все по-малко заинтересовани да споделят или помагат. Щедростта започна да се разглежда не като самоценен акт, а като начин да се привлече вниманието на възрастен отново.

Похвалата мотивира ли децата? Сигурен. Тя мотивира децата да получават похвали. Уви, често за сметка на любовта към действието, което в крайна сметка предизвика похвала.