Социално прогнозиране (Bestuzhev-Lada I.V., Namestnikova G.A.)
Лекция 2 РЕЛИГИОЗНИ, УТОПИЧНИ И ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ НА ПРОГНОЗИРАНЕТО НА ТЕОРИЯТА
Формирането на идеи за бъдещето е било в тясна връзка с еволюцията на примитивната митология от примитивнатаприказки, фантастично интерпретиращи най-простите природни явления, до митове, обясняващи установяването на родови обичаипобеди и обичаи, след това произхода на хората и света като цяло, както и съдбата на мъртвите. На тази основа се формират най-древните от съществуващите - религиозните концепции за бъдещето.
В допълнение към относително примитивните концепции на такъв план, които или не са оцелели до днес, или не са в значителна степенна разпространението, има две, свързани със съществуващите световни религии:
а) формирана през I хилядолетие пр. н. е. и по-развитата хиндуистко-будистка-джайнистка концепция, според коятовтората история е представена под формата на постоянна смяна на цикълаулавяне на регресия (обхващаща милиони години) - от „златната епоха“ до „края на света“, след това „създаването на нов свят“, отново регресия и т.н. безкрайно. Щастливо бъдеще от тази позициясе вижда във факта, че „добродетелното поведение“ ототървете се от безкрайните „прераждания“ на душата след смърттаот това вечно "въртене" на Вселената и да влезете в "нирвана" - качествено различно състояние, в което отима и желание, и страдание. Подобни възгледи са характерни за съвременната религиозна идеология в обширния регион на Югоизточна Азия и човек трябва да се изправи срещу тях в международен план.конференции или в „литературата за бъдещето“ на страните от региона;
б) формирани през I хилядолетие пр.н.е. - I хилядолетие от н.е. и по-слабо развитите юдейско-християнско-ислямски конконцепцията, според която „историята на бъдещето“ представляваСя под формата на пристигането на „спасителя-месия“, установяването на „Божието царство“, настъпването на „края на света“, „Страшния съд“, номрежи, отново, преходът към качествено ново състояние, „вечно блаженство“ за праведниците и „вечно мъчение“ за грехапрякори. Човек трябва да попадне на такива възгледи по време на конференции и в литературата и, ако става въпрос за християнството, тяхната пропаганда става по-активна, тъй като часът„Краят на света“ се очаква отново.
През I хилядолетие пр.н.е. следвайки религиозните концепции за бъдещето и в тясна връзка с тях започват да се развиват утопични концепции. Те се различаваха от религиозните по това, че „ще го направятова, което е "на човечеството, се определя не от свръхестествените сили, а от самите хора, техните умове и действия. В исторически и социологически смисъл утопията се определя като произволно представянемисъл за желаното бъдеще на човечеството, вече не свързано срядко с провиденциализъм, но все още не се основава на научниразбиране на законите за развитие на природата и обществото. Обективно утопичните концепции са чисто спекулативнидобри пожелания, измислени изкуствени конструкции, които са в непримиримо противоречие с реалността (което обикновено причинява неизбежния срив наpi, когато се опитвате да ги приложите).
Първите идеи за по-добро бъдеще не в "другия свят", а на Земята, първите утопии възникват през втората половина на 1-вихилядолетие пр.н.е. в древна Гърция и в Китай, където нивото на фифилософската мисъл беше относително висока, а религията - нея притискаше толкова силно, колкото в Египет, Персия, Индия. Wopрека към изказванията на редица историци, буржоазни и още повече социалистически утопии по това време не се появяват. Утопии ноили идеализацията на племенната система (Лао-дзъ, Мо-дзъ, Евгемер, Ямбул), или „рационализирането“ на робството (Конфуций, Платон), а по-късно и феодализъм (Шан Ян и др.).
Вторият етап обхваща Средновековието. Доминиране reрелигиозната идеология в продължение на почти едно и половина хилядолетия правеше появата на значителни утопии немислима. Некопървият възход се наблюдава през XI-XIII век. само в Близкия и Близкия изток (ал-Фараби, Ибн-Баджа, Ибн-Туфайл, Низами и др.). Последващият спад обаче продължисгушени тук до средата на XIX - началото на XX век. Дотогава утопизмът едва ли е прогресирал в Китай, Индия и други азиатски страни.
Четвъртият етап обхваща останалите две трети от 18 век. (условно от Мелиер до Бабеф). Тя се различава от предишнатаостър разрив с религията и есхатологията, използвайкипостиженията на западноевропейската философия от новата ераМеню (Ф. Бейкън, Хобс, Декарт, Спиноза, Лок и др.), тясна връзка с идеологията на просвещението (Волтер, Русо, МонТескьо, Холбах, Хелвеция, Дидро, Лесинг, Гьоте, Шилер, Джеферсън, Франклин, Новиков, Радищев и др.), Както и по-ясния характер на конкретни програми за политическа борба. Последното се отнася не само до утопиите на Морели и Мейбли, но по-специално до утопиите на Великата френска революция (Бабеф и други). Дори „общата“ утопия на Русо обективно придобива в тези условия характера на дребнавбуржоазна егалитарна утопия. Броят на фео отново растедалечни утопии (Новалис, Щербатов), но усилияпреобладаване на буржоазни и особено социалистически.
Петият етап пада предимно през първата половина на 19 век. (от Сен Симон, Фурие и Оуен до Л. Блан и Кабет, Дезами и Вайтлинг, а в Русия - до Херцен и Чернишевкого включително). Неговите отличителни черти включват: опити за критично рефлектиране върху опита на великите французикаква революция, в хода на която несъответствието на утопизма се прояви особено ясно; желанието да се свърже утопизмът с пролетарското движение (оттук и различните видовесоциализъм ", изброени от К. Маркс и Ф. Енгелс в„ Манифест на комунистическата партия "); опити да се използва не само идеологията на просвещението, но и класическата философия (Кант, Фихте, Шелинг, Хегел), както и класификацияикономическа буржоазна политическа икономия (Смит, Рикардо, Сисмонди и др.) - опити, които не са и не могат да бъдат увенчани с успех.
Шестият етап обхваща втората половина на 19 - началото на 20 век и се характеризира главно с борбата между марксистката и анархистката утопия, а първият се представя заuku и рязко се противопостави на друг-друг "утопизъм".
Анархизмът като социално-политическа тенденция се сгънапрез 40-те и 70-те години на 19 век, но идеологическият му произход се връща към утопията на Русо и други утопии от 17-18 век, които са билиализира патриархалната общност. Анархистка концепциявизията за бъдещето, изложена в творбите на Годуин, Прудон Щирнер, Бакунин, Кропоткин, Реклус, Грейв, Карелин, Фора и други, в най-общ план се свежда до формулата на „свободна федерация“ на автономните сдружения на производители - тебеширтехните частни собственици с незабавно и пълно премахванедържавата, "справедливия обмен" на продукти на трудада отделни работници.
Парадоксално е, че по същество е утопист, анархиствие се придържахте най-вече към позитивизма и негативноотиваха към научна прозорливост. Те не виждаха бъдещето като обектспешно необходимата, неизбежна следваща стъпка в историята намъжественост и в резултат на чисто волеви акт на герои-революционеринерви, способни да завладеят масите с тях. Ясно е, че при такива възгледи самият процес на преход към бъдещо състояние не е бил значителен и не е получил специално внимание.ния. В резултат политическата програма на анархистите пострада не след товапоследователност, несигурност, необмисленост. Тя не еси струваше изцяло проявено в световния революционердвижение от втората половина на XIX - първата половина на XX век.
Утопията на Белами например се характеризира с реформистии технократични илюзии, което я доближава до буржоанови утопии. На Запад, особено в САЩ, многомного клубове, чиито членове се опитаха да приложат товаПия до живот. Още по-еклектично, заеманеидеи от различни посоки на утопизма - от феодалнатадо анархист - типично за утопичните роминов Морис, Зола, Франция, Лондон, Уелс. Въпреки това, високанякои артистични умения на тези писатели ги направиханеобичайни в утопичната литература, дори с известна нотка на еклектика. Световната им слава увеТой максимизира възможността за популяризиране на социалистическите идеи, предизвика интерес към идеите на социализма. Важно е да се отбележи, че тези писатели в повечето случаи са били наясно с утопичния характер на своите произведения, но са използвали утопичния жанр запаганда на техните идеи.
Като цяло новият етап в еволюцията на утопизма значително се различаваТя е получена от предишната както от нивото на утопичната мисъл, така и от степента на нейното влияние върху прогреса на социалната мисъл. Удави сешикозните произведения са станали много по-слаби както по отношение на своето идеологическо съдържание, така и въздействието си върху световната социална мисъл. Именно упадъкът им във всички отношения дава основание да се говори за промяна във възходящия етап от развитието на утопизма до низходящ. Причината за спада също е очевидна: неспособността на утопията да се конкурира с науката.
Проблемът за задълбочен исторически анализ на еволюцията на съвременния утопизъм във всичките му разновидности, не по формални основания, а по същество, остава един от най-належащите в историята на световната социална мисъл през 20 век.
Развитието на религиозни и утопични идеи за бъдещето в древния свят е било придружено от появата на идеята за историята като процес, който притежава определени закономерности.стим. Към средата на I хилядолетие пр.н.е. тези възгледи придобитиrel природата на философските и исторически концепции за бъдещето. Оттри основни концепции постепенно се формираха, имавсе още: регресия от "златния век" в древността до смъртта на културата, безкрайни цикли на възхода и падението на културата в кръгговорейки за едни и същи етапи на развитие, напредвайте от по-ниско към по-високо.
Поглед върху историческите събития като етапи от вечната еволюция на света, обхващащи миналото, настоящето и бъдещето, разкриващисе среща както в древноиндийски (училище Чарвак и особено Санкхя), така и в древнокитайски (Менций, Чуан-дзъ) и в древногръцката философияСофия (Хезиод, Платон, Аристотел). Философите се опитват да разкрият моделите на историческите цикли, да намерят фактори, които са причинилихващат смяната им. От концепцията за „златния век“ възниква теорията за „състоянието на природата“ (школи на циниците и стоиците). Софистите, а след това Демокрит и Епикур й се противопоставиха с идеята за прогрес. И стоиците, и епикурейците се бореха с проблема с детерминизма в историята.richesky процес, а последният разработи теорията за „общотоспоразумение ", което само по себе си е било опит за нападение над държаватаслед това идеята за провиденциализъм.
Теорията на циклите е разработена толкова подробно в писанията на Полибий (II век пр. Н. Е.), Че някои историци смятат всички аналогичниФизическите концепции до съвременните (Гумплович, Парето, Шпенглер, Сорокин, Тойнби) са само развитие на неговите възгледи. Преобконцепцията за регресия от "златния век" (Seneka, Cicero, Vergil, Tibullus, Ovid) беше с нова сила околопредставя се идеята за прогреса (Лукреций). Това беше изключително постижение на древната мисъл. Концепциите за регресия и цикли не работят.обикновено оставаха доминиращи за дълго време: първатаизпражнения от наблюдения на болезнения процес на разпадане на племенната система и формиране на класово общество; втората се дължи на бавните темпове на историческо развитие. За да е необходимо високо ниво на философско мисленепетиции за развитие на обществото, за да се различи линията на напредъка.
Войнственият клерикализъм от Средновековието дълго време потискаше всички теории за историческото развитие, с изключение на концепцията за регресия. Едва към края на този период в Р. Бейкън има нов поглед върху идеята за прогрес (технически) и ново, по-дълбоко развитие наИбн Халдун, който се опита да реши проблема с историческия детерминизъм, като изследва влиянието върху развитието на общотогеографски и други фактори.
По време на Ренесанса и Просвещението те отново напредват към алеятаплан за концепцията за цикли (Макиавели, Вико) и прогрес. Вико се доближи до идеята за развитие не в кръг, а по спирала. Що се отнася до прогреса, някои философи се опитват да го свържат с божественото провидение (Боден, Лайбниц, Лесинг), други търсят корените му в материални фактори (Монтен, Ф. Бейкън, Декарти, Спиноза). Клириците (Bossuet и други) напразно защитаваха позицията на провиденциализма. Енциклопедистите, особено Волтер, им нанасяха удар след удар. Именно с Волтер започва развитието на философията.fii история в съвременния смисъл. Търго, Кондорсе, обясни Годуинте постигнаха напредък вече не чрез божествено предопределение, адвижението на разума и влиянието на различни видове външни факториров. Привържениците на концепцията за прогреса все по-често използват теотеорията за "естественото състояние" и историческия детерминизъм, поставяйки ги в услуга на идеологията на Великата френска революция.
Въпреки тези противоречия значението на философията на Кант и Фихте, Шелинг и Хегел в развитието на идеите за бъдещето наромно. До известна степен те също бяха утописти, но като философи на историята те допринесоха най-много за развитието на методаанализ на историческия прогрес като правен процесего и диалектически.
- BookReader - Най-новите победи в медицината (Glazer Hugo)
- Вулкани и гейзери, социална мрежа на образователните работници
- BookReader - Съкровището на алхимиците (Садул Жак)
- Вестник „Социална политика
- Алени макове ", Социална мрежа на педагозите