Болка в лицето при вегетативни синдроми. Поражение на шийния симпатиков багажник

Поражение на шийния симпатиков багажник

Особености на клиничните прояви

Поражението на възлите на граничния симпатиков багажник се проявява с болка. Пациентите могат да характеризират своите усещания като усещане за парене, излагане на електрически ток, вряща вода. Изгарящият характер на болка с тенденция към широко облъчване на лицето, половината от тялото, пароксизмална болка е основната характеристика на поражението на горния симпатиков възел, често с участието на цялата симпатикова верига.

Началото на болката може да бъде от 20 минути до 5 часа. Често се поставят грешни диагнози: тригеминална невралгия, вазомоторна дистония; понякога силната болка в лицето и зъбите може да причини изваждане на зъбите.

Пациентите могат да имат нарушение на чувствителността на сегментно-вегетативния характер под формата на хиперестезия или хиперпатия, повишен мускулен тонус, сухожилни рефлекси, трофични разстройства от страна на болката, често се открива синдром на Клод Бернар-Хорнер.

Като спешна помощ в периода на обостряне се предписват аналгетици, транквиланти, карбамазепин, преганглиозни новокаинови блокади се извършват с 0,5% разтвор на новокаин 50-60 ml на ниво II-III гръдни прешлени (8-12 блока). При редица пациенти се забелязва положителен ефект след прием на карбамазепин.

С развитието на симпаталгия на фона на бактериална инфекция (ревматизъм, тонзилит, синузит и др.) Е показано антибиотично лечение на фона на грип - гама глобулин 1,5-3 ml 3-4 пъти с интервал 4- 5 дни.

В случай на дразнене на симпатиковата част на нервната система са показани антихолинергици, ганглийни блокери, невроплегични и спазмолитични средства: спазмолитин 0,05-0,1 g 3 пъти на ден, след това 3 ml 2-3 пъти на ден. От 10-ия ден от лечението една инжекция се заменя с 0,04 ганглерон в капсули вътре и в рамките на 4 дни те преминават към прием на лекарството вътре. Курсът на лечение е 4-5 седмици.

При потискане на симпатиковите структури се препоръчват холиномиметични средства: карбахолин 1 mg 2–3 пъти на ден, ефедрин хидрохлорид 0,025–0,05 g 2–3 пъти на ден в продължение на 2 седмици. Укрепващото лечение включва: мултивитамини, желязо, фосфор, алое, FiBS, витамин В12.

Препоръчват се физиотерапевтични процедури: НЛО, диадинамични токове, електрофореза на новокаин, ганглерон, калиев йодид, радонови бани. При болка, която не реагира на консервативна терапия, прибягвайте до симпатектомия.

Висцерална болка

Висцерорефлекторна болка на лицето може да се наблюдава в клиниката на заболявания на вътрешните органи (коронарна артериална болест, холецистит, анексит и др.). Най-силно изразена коронарно-лицева болка. По време на ангинална атака има отражение на болка в лицето (слепоочието, брадичката, зъбите, твърдото небце, коренът на езика, фаринкса, ларинкса), в зоната на инервация на тригеминалния и глософарингеалния нерв.

Основните синдроми на увреждане на сегментното ниво на вегетативната нервна система включват трофичен, симпатиков и съдов (оток на Квинке, болест на Meiz, синдроми на Rossolimo-Melkerson-Rosenthal и Sjögren и др.).

Трофичен синдром

Симпатиков синдром

Съдов синдром

Ангиоедем Куинке

Етиология и патогенеза

При развитието на болестта има значение състоянието на хипоталамусния регион и слабостта на този отдел може да бъде конституционно определена и тогава болестта е наследствена или тази слабост възниква в резултат на влиянието на различни екзогенни и ендогенни фактори. Признаци на недостатъчност на хипоталамусния отдел в тези случаи са синдромът на вегетативно-съдова дистония, склонност към алергични реакции. В патогенезата на отока са важни повишената пропускливост на съдовия ендотел, нарушената капилярна функция.

Провокиращият момент е инфекцията, някои хранителни вещества, лекарства, по-специално антибиотици, протези и др.

Особености на клиничните прояви

Същността на заболяването се състои в острото развитие на ограничен оток на кожата и подкожната тъкан. Отокът се локализира най-често по лицето (клепачите, бузите, устните), често по лигавицата на устната кухина, ларинкса, хранопровода, стомаха, червата. Размерите на отока са различни: от няколко сантиметра, а понякога се подува цялото лице или цял крайник. Отокът е плътен, при натискане не остават вдлъбнатини.

Кожата на мястото на отока е бледа или леко хиперемирана със синкав оттенък. Острото подуване на кожата причинява усещане за напрежение, сърбеж; когато са локализирани върху лигавицата, подходящи функционални усещания.

Отокът на лигавицата на ларинкса е особено опасен, което може да доведе до задушаване. Отокът се развива бързо, достига максимум в рамките на няколко часа, остава на същото ниво и след няколко часа или дни изчезва безследно.

В острия период се предписват антихистамини: димедрол, пиполфей, супрастин (2-5 ml); 5-10-15 ml 10% разтвор на калциев хлорид интравенозно. Под кожата, интрамускулно или интравенозно 0,25-0,5-1 ml 0,1% разтвор на атропин. В случай на увеличаване на асфиксията са показани инжекции на глюкокортикоиди (преднизолон, хидрокортизон, дексаметазон и др.) И адренергични агонисти (ефедрин, адреналин); при липса на ефект е показана спешна трахеостомия.

По време на период на умиращо обостряне и в междинния период се препоръчва курс на десенсибилизираща терапия, витамин В6, гамаглобулин, физиотерапия.