Болест на Рейно
Болестта на Рейно е симптомокомплекс, произтичащ от двустранен спазъм на малки артерии на дисталните крайници (главно малки артерии и артериоли на ръцете).
Историческа справка. Първият доклад за болестта на Рейно е направен от Шреклер през 1629 г. През 1862 г. Рейно е първият, който имаматизирал съществуващите клинични прояви на заболяването, разгледал въпросите за неговата патогенеза и лечение. Описано от 1885гНай-симптомният комплекс се нарича болест на Рейно. През 1934 г. Луис и Пикеринг предлагат да се разграничи, за разлика от идиопатичната болест на Рейно, явлението или синдрома на Рейно, наблюдаванидава се при много заболявания. Развиват се Алън и Браун (1935)бяха разработени критериите за диагностика на болестта на Рейно.
Разпространение. Болестта на Рейно се среща при 10 до 20% от населението. По-често се диагностицира при лица, които са живелиживеещи в студен климат, сред работници от химически заводи, миньори, рибари и др.Ся предимно през 2 - 4 десетилетия от живота. В 75% от случаитежените страдат от болестта на Рейно. Като правило, патолоgic процесът е локализиран в горните крайници.
Етиология и патогенеза на болестта на Рейно. Причинни фактори и азМеханизмите на развитието на болестта на Рейно не са окончателно установени. Болестта на Рейно се счита за полиетиологично заболяваневани. Има няколко гледни точки относно неговото развитие. КОЙпоявата на болестта е свързана предимно с артериален спазъмриални съдове поради повишен тонус на симпатиковия нервсистемен или хормонален дисбаланс (свръхпроизводство на катехоламини). Още през 1929 г. Луис счита, че основната причина за заболяването е наличието на локален дефект в стените на артериите на пръстите, състоящ се в прекалено чувствителнакъм студа. Това отчасти се потвърждава от откриването при болестта на Рейно на повишен афинитет на съдовите α-адренергични рецептори към катехоламини, циркулиращи в кръвта, увреждащибаланс в тромбоксан-А2 - простациклинова система, дедефицит на моноаминооксидаза в стената на артериалните съдове и др.
В генезиса на болестта на Рейно важна роля играят нововъзникващитеmu след съдов спазъм, намаляване на вътресъдовото кръвно налягане, което е придружено от забавяне на микроциркулация. В същото време, в нарушение на микроциркулацията opНамаляването на реологичните свойства на кръвта е от известно значение, главно поради образуването на агрегат в малки съдовеgat на еритроцитите и тромбоцитите. С прогресия пропроцес, те запушват лумена на микросъдовете, което води до расиструктурата на нивото на метаболитните процеси в тъканите на крайника. В патогенезата на заболяването не е изключена ролята на имунните промени - образуването на повишено количество криоимуноглобулини, които обикновено обратимо се утаяват под формата на комплекси в веносни сплетения на кожата. Намаляване на тяхната студена разтворимоствъзниква, когато нивото на фибронектин в кръвта се повиши.
Симптоми Характеризира се с локална и обща болест на Рейно. Местните признаци включват: студенина, болка в дисталните фаланги на пръстите на ръцете или краката, обезцветяване на кожата, мускулна слабост вках и крака. Изброените симптоми в началото на заболяването изглеждат пароксизмални под въздействието на неблагоприятни фактори на външната и вътрешната среда (невропсихичен стрес, хипотермия и др.). В началото на болестта на Рейно, свещеникотнема няколко минути. С течение на времето тяхната интензивностинтензивността нараства. Атаките стават по-чести и продължителни. Постепенно се появяват трофични разстройства на тъканите.
Честите симптоми включват треперене на ръцете и клепачите,променливо влошаване на зрението, повишено., умора, дразненежарливост. Те показват участие в патологичнипроцес на вегетативната нервна система.
В зависимост от тежестта на клиничните проявиИма три стадия на болестта на Рейно - ангиоспастичен, ангиопаралитичен, трофопаралитичен.
Етап II (ангопаралитичен). Спазъм атакува станоса по-чести. Кожата на пръстите и самата ръка са цианотични. Постояннонаблюдава се подпухналостта и пастозността им.
III етап (трофопаралитичен). Придружен от трофиченизменения на меките тъкани на дисталната и средната терминална фаланга под формата на дълбоки язви, които не зарастват дълго време. По-рядко язви се появяват на проксималните фаланги. Образуване на белезина тяхно място, са плътно запоени до костите, ощеса небрежни. Работоспособността на пациентите е намалена. Болестта на Рейно обикновено трае дълго време. Некротичните язвени промени се появяват със значителни периоди на заболяването. В същото време често има злокачествен ход на заболяването с бързото развитие на трофични раси.устройства.
Диагностика на болестта на Рейно. Извършва се въз основа на критерии, разработени от Алън и Браун (1932): 1) провокационни атакисе втурва в студ; 2) смучатдистални разстройства. локализират се симетрично; 3) ясно дефиниранипулсацията на всички осезаеми артерии е разделена; 4) появяват се трофични нарушения в областта на кожата и крайните фаланги на пръститецев; 5) няма системни заболявания, протичащи със синдром Рейно; 6) съдови атаки се наблюдават поне 2-3 години.
Диференциална диагноза на болестта на Рейно. Извършва се със синдром на Рейно, при който наблюдаваният симптомокомплекс е една от проявите на други заболявания. Наса известни повече от 70 патологични състояния, придружени от: появата на симптоми, типични за болестта на Рейно. Те обикновено се разделят на седем групи: 1) арте болестириум (тромбоангиит облитеранс, ендартериит, атеросклероза 2) заболявания на съединителната тъкан (системинай-склеродермия, системен лупус еритематозус, дерматомиозит: периартериит нодоза); 3) хематогенни заболявания, протичащи с повишаване нивото на фибронектин в кръвта; 4) синдром на предния скален мускул и гръден мускул, синдром на китката и др.) 5) отравяне и повишена чувствителност на тялото на пациента към ефектите на физическотофактори (прием на цитостатици - винбластин, биомицин и др .; соли на тежки метали; злоупотреба сточни хормонални агенти); излагане на вибрации; изпълнение на работа, свързана с натоварването на китката - пианист, машинописец; 6) патология на нервната система (сирингомиелия, повечеанкилозиращ спондилит, множествена склероза); 7) други патологични състояния (хипотиреоидизъм, хипотония, уремия, първична билиарна цироза, първична белодробна хипертония).
Диференциалната диагноза се основава на цялостен лабораторен и инструментален преглед на пациентите. Включва: 1) термография (термометрия) на ръцете и краката след излагане на студ (тест за студ). Тестът за студ на Алексеев се използва по-често. Същността му ее както следва: в рамките на 20 минути ръцете се адаптират къмслед стайната температура (20 - 25 ° C), където жицатаизследването е в ход. След това температурата се измерва в крайните участъци на фалангите на пръстите или краката “. Четки (крака) потопенипрегръдка за 5 минути във вода с температура 5 ° C. След това в същите области се измерва температурата на кожата на пръстите и се определя времето за възстановяване. 9 нормално достига първоначалната стойносткласирайте след 10-15 минути; 2) създаване на зона на топлинен комфорт чрез потапяне на ръцете и краката във вода с различни скоростизлополука. Обикновено е 30 - 35 ° C, а при пациенти с повечеОстрието на Рейно - 40 - 45 ° С; 3) Доплер изследване; 4) реовазография; 5) реоплетизмография; 6) капиляроскопия, както и конюнктивална биомикроскопия; 7) радиологиченизследване на шийните прешлени, раменния пояс, пръстите, белите дробове и хранопровода; 8) ултразвук на органите на коремната кухина, сърце; 9) хистологично изследване на кожни биопсии; 10) анализ на имунното състояние на организма.
Лечение на болестта на Рейно. Първоначално хората с болест на Рейно са близопожънете сложно лекарствено лечение, провеждано поне 1 - 2 пъти годишно в продължение на няколко години. Той включва: 1) премахване на рисковите фактори; 2) нормализиране на увеличен тогавануса на вегетативната нервна система (хипноза, успокоителноплъхове); 3) облекчаване на болката (аналгетици и др.); 4) премахване на спазъм на периферните артерии: а) периренална новокаинова блокада на симпатиковите ганглии на ниво Т2 - Т4; физиотерапевтично лечение - амплипулс, радио; йонофореза и др .; б) спазмолитици - ксантинол никотинат, но-шпа и др .; в) блокери на калциевите канали (нифедипин и др.); г) а-блокери (тропафен и др.); 5) десенсибилизираща терапия (димедрол, супрастин, пиполфен, тавегил и др.); 6) подобряване на микроциркулацията (реополиглюцин, продектин; хемодилуция - разтвори на глюкоза, физиологичен разтвор, хемодеза и др.); 7) отстраняване на нарушения на реологичните свойства на кръвта (UV кръв, трентал и др.); 8) стимулиране на трофични процеси, анаболни стероиди, витаминна терапия и др .; 9) имунокорективна терапия (декарис, тималин и др.).
При синдрома на Рейно лечението на оси играе водеща роляново заболяване.
- Контрол на вредителите и болестите, основният земеделски портал - Всичко за селскостопанския бизнес
- Брадавици (лечение) - Кожни заболявания - Ръководство за дерматовенеролог - Med Reader
- Във Великобритания поради ужасна болест кучетата гният живи - Site Nature
- Гингивит - Болестите, които ни избират - Вестник - Помогнете си
- Вътрешни заболявания и психика, Как да поддържаме психическо здраве