Bolshoy75 ›Блог› Бележки на военнослужещия 11. Малко отмъщение.

Нещо, което започнах сериал ... Ще измисля по хитрост.

Този път историята няма да е за клиенти на услуги, а за служители.

В началото на 1995г. Януари. 3-то или 4-то число. Това е ваканция в техник и реших да дойда на услуга на приятелите си, да завъртя винтовете и да спечеля пари. Не е реалистично да се предскаже натоварването на услугата по време на новогодишните празници. Понякога седите до вечеря. Нито една кола. „Ето - мислите си - сега ще обядвам и ще се прибера“. И след 15-20 минути ... Обядът остава недокоснат, защото вече работите усилено и нямате възможност да се разсейвате от ядене. Разрязвате плячката ... с всички части на тялото.
По времето на историята всички седяхме заедно и играехме на домино. Празни асансьори се натискаха, за да завършат играта и да се преоблекат. Вова седеше на масата с нас. Героят на тази история.

Вова беше прост и като цяло не беше лош човек. На неопределена възраст. За това можем да кажем, че той е на 35 и 50 години. Кръгло, добродушно лице, леко облечено в следи от алкохол, в свободното си време от работа.
Вова беше риза. Никога не е отказвал на никого нищо. Но, както се казва, той също имаше нюанси. Работил е в отделна кутия. С яма и порта. И там, в бокса, Вова уреди нещо като дупка на хамстер. Той влачи всичко там. Всичко направено от метал. То се натрупва, пречи на прохода. Той се натрупва отново, докато CAM дойде във Vova (собственикът беше наречен CAM от инициали Андрей Михайлович Смирнов (името е измислено), но всички, и най-важното, аз самият го харесах), собственикът на услугата скъса панталоните си за някои особено неуспешно залепващо парче желязо. Вова получи лула и останалата част от деня, между работата, с тъжно лице, влачи парчета желязо в кошчето. След това отново спести, отново грабна и така нататък.
Имаше и споразумение между ключарите и Вова: той прави само подобен колапс. Накладки, масло, кормилни накрайници и така нататък, сменяме ключаря. Vova може да направи това само с наше съгласие, когато сме заети. Уви, възползвайки се от факта, че отиването до дупката на Вовин е подвиг. И за пореден път никой не искаше да отиде при него, Вова, хитро от ключарите, измамен с малки произведения. За което дори имаше ритъм веднъж. Но ритъмът беше леко и не разбра напълно ...

- Вова - след като завърши играта на домино, бригадирът на ключари Саня се обърна към Вова. - И какво направихте вчера дълго време на колапса на Audi?
- Значи всичко е кисело там. Трябваше да калайдя. - отговори Вова, веднага се изчерви до състояние на домат. Вова не можеше да лъже абсолютно.
- Само не бъдете звезди! Погледнах тоалета. Имаше подмяна на два върха на кормилото, в допълнение към колапса и вашето име. - Саня заплашително се придвижи към Вова.
- Сан, объркваш нещо ... - червеният Вова слезе от масата и се приближи до вратата. Никога не се знае ... Веднъж вече получено за това.
- Не, добре, вижте - Саня също започна да пълзи от масата. „Нямаме много работа, каквато е. А ти ...
- Обърквате ... - Вова отвори боксовата врата. - Ами ти, аз ще отида при себе си. Тук е скучно с теб.
- Изхвърлен отново. - Саня отново седна на масата. - И вчера той открадна сто лири от нашата работа. Тогава малко не го счупихме. Малцина…

Играхме отново домино. Възхищавахме се отново на празните асансьори. Излязохме навън да пушим. Валеше сняг и бавно запълваше територията на празен сервиз.

На пресен сняг ние със старото колело осветихме пистата. От сервизната порта до дупката на Вовина. След това събудиха Вова, като го предупредиха, че сам отива.
Дойде САМ. Той дойде при нас, като се увери, че няма какво да правим, поздрави всички за Нова година и отиде към дупката на Вовина.

Делегация от пет тела, в маслени одежди, придружаваше началника, ненатрапчиво поддържайки разговора „за нищо“.

Вратата на дупката на Вовин се отвори и САМ влезе вътре. Пет уши, притиснати към пукнатините на портата.
- Здравей Вова, как си? Работата беше?
- Не. Седя тук от сутринта, пия чай ...
- Как нямаше работа? - гласът на МОСТ започна да се повишава. - И пистите на портата къде?
- Какви следи?
- Да, тези! - едва успяхме да отскочим от портите на бокса на Вовини и да се преструваме, че просто минаваме покрай него.

Вратата на дупката на Вовина се отвори, CAM излезе и Вова се смля зад него.
- Но как ... Да, аз ... - изплака Вова, опитвайки се да разбере къде са следите.
- Крадеш ли? Работите като лице на касиер - гръмогласният глас на НАЙ-всички се издигна. И Вова ставаше все по-кратък.
- Да, ще те уволня! как е издадена присъдата от SAM.
- Да, аз ... - Вова ни погледна умолително. - Да, момчета ... Виждали са. С тях сме в домино ...
- Не бъдете звезди! - закован CAM. - Всичко, отхвърлено!
Главата на Вова падна. Жалко беше да го погледна. Трябваше да се присъединим към нас и да признаем, че именно ние търкаляме пистите. Че сме свидетели, че Вова сутрин не е имал работа. Че това е такава новогодишна шега.
Не разбрах шегата. Гневът обаче беше заменен от милост: Добре, оставям го. Но сложете нещата в ред и премахнете снега.
Вдъхновен, Вова влачи парчетата желязо от дупката до коша за боклук до вечерта. И нещо повече, той никога не е взел чужда работа ...