Баладата за задимената кола

- Как боли, скъпа, колко странно,
Връзване в земята, преплитане с клони, -
Как боли, скъпа, колко странно
Разклонение под триона.
Раната няма да заздравее на сърцето,
Ще пролее чисти сълзи,
Раната няма да заздравее на сърцето -
Ще се разлее в пламтящ катран.

- Докато съм жив, ще бъда с теб -
Душата и кръвта са неразделни, -
Докато съм жив, ще бъда с теб -
Любовта и смъртта са винаги заедно.
Ще носите със себе си навсякъде -
Ще носиш със себе си, възлюбени, -
Ще носите със себе си навсякъде
Дом сладък дом.

- Но ако няма какво да крия
От съжаление нелечимо,
Но ако няма какво да крия
От студено и тъмно?
- След раздялата ще има среща,
Не забравяй любовта ми,
След раздялата ще има среща,
Нека се върнем и двамата - ти и аз.

- Но ако изчезна неизвестен -
Дневна светлина с къси лъчи, -

Но ако изчезна неизвестен
За звездния колан, в млечния дим?
- ще се моля за теб,
За да не забравя земния път,
ще се моля за теб,
За да се върнеш невредим.

Разклащане в опушен карета,
Той стана бездомник и смирен,
Разклащане в опушен карета,
Той наполовина се разплака, наполовина заспа,
Когато влакът е на хлъзгав склон
Внезапно се наведе със страшно търкаляне,
Когато влакът е на хлъзгав склон
Откъсна колелата от релсата.

Свръхчовешка сила,
В една преса всичко осакатява,
Свръхчовешка сила
Земно хвърлено от земята.
И не защити никого
Обещаната среща в далечината,
И не защити никого
Ръка, извикваща в далечината.

Не се разделяйте с близките си!
Не се разделяйте с близките си!
Не се разделяйте с близките си!
Растете в тях с цялата си кръв, -
И се сбогувайте всеки път!
И се сбогувайте всеки път!
И се сбогувайте всеки път!
Когато си тръгнете за момент!