Атака срещу човек. Какво трябва да знаете за „обикновения“ фашизъм?

Защо дори в Русия, която загуби 25 милиона души във войната с нацистка Германия, днес се появяват организации и дори партии с фашистки убеждения?

Думата „фашизъм“ все по-често се споменава в руските медии. Чуваме го от нашия nполитици и пропагандистикогато спорят за Украйна или балтийските страни. От западни журналисти, когато говорят за неонацистките маршове в GГермания. От защитниците на човешките права, докато протестират срещу скинхед шествия в Москва.

Но думата "фашист" може да се чуе в двора по време на тийнейджърска свада и в битов конфликт между съседи в лятна вила. И всеки влага свой смисъл в тази концепция. Думата „фашист“ в Русия често дори не е политическа, а обиден, почти неприличен характер. В същото време мнозина дори не разбират какво е фашизъм и още повече руският фашизъм.

Онзи ден, оставяйки пиесата "Харбин-34" в театъра Марк Розовски „На портата на Никитски“ някои зрители си казаха недоумено: „Но ние не знаехме, че сред руските емигранти в Харбин има руски фашисти. »Оказва се, че са били. И не само в Харбин. Руските фашисти бяха многобройни в емигрантския Париж; те бяха намерени и в Литва, Румъния, Канада, Белгия, Холандия, Испания, Италия и дори САЩ - накратко, почти навсякъде, където следреволюционната съдба беше изоставила руската емиграция и останките на Бялата армия. Преди избухването на Втората световна война общият брой на руските фашисти в чужбина достига 20 000.

Политически сатанизъм

"Изглежда очевидно зло, но все още продължава да завладява умовете на хората сега" - написа за фашизма в своя Twitter онзи ден Дмитрий Медведев. Защо тази инфекция е толкова упорита? Защо дори в Русия, загубила 25 милиона души във войната с нацистка Германия, днес се появяват организации и дори партии с фашистки убеждения? Може ли постоянството на фашизма да се обясни само с политически и икономически обстоятелства? Бедност, обедняване на масите, безработица?

Обяснението - със сигурност не изчерпателно - може да се намери, когато се смята, че фашизмът не е просто система от вярвания, базирана на теории за расово превъзходство и национализъм. Фашизмът е психонервичесъстоянието на обществото, един вид политически сатанизъм. В малки дози "хормонът" на фашизма изглежда винаги е присъствал. Както в обществото, така и в човека. „Хормонът“ на фашизма е сложна смесица от негодувание, агресия, завист, нетърпимост и жажда за власт. В нормално развиващото се общество тези „хормони“ едва ли се забелязват и ако излязат на повърхността, те са изложени на социален остракизъм.

Но когато обществото изпадне в кризисно състояние, тези спящи „сатанински“ инстинкти започват да се активират и да излизат като абсцеси. Тяхната опасност и коварност се увеличават и поради факта, че бацилите на фашизма заразяват и онези клетки на обществото, които по естеството на професионалното си обучение или естеството на работата си изглежда трябва да защитават обществения ред и да гарантират безопасността от хора. Защо във фашистка Германия престъпленията, извършени от членове на нацистката партия, като правило не стигат до съда? Да, защото в Германия полицията, съдебната система и самото правителство скоро след обявяването на Хитлер за фюрер, самите те станаха носители на тази инфекция.

Стилът на фашизма

Фашизмът рядко се харесва на елита, на богатите слоеве от населението. Той апелира към тълпата, към средната маса, сред която винаги има много обидени, безлики. За унижените, беззащитните и обидените тълпата създава илюзия за защита. И когато тази тълпа стане организирана и шумна, възниква усещане за превъзходство, вседопустимост. За малкия човек, за посредствеността, фашизмът също е привлекателен, защото отрича индивидуалността. Личността не е необходима за фашизма. Винаги е кодла и кръстник, който мисли и решава за всички. Можете да го наричате както искате - фюрер, водач, велик кормчия, обичан водач - но той винаги е водач на глутницата. В тълпата (с изключение на лидера) всички са равни, всички са изродсвойствата се изравняват, всички слабости се изясняват. И може да се види общата сила и обща воля, с които малкият човек охотно се асоциира. Стилът на фашизма е психологически свързан с желязна воля, сила и насилие. Паравоенни шествия, военни игри, младежки лагери, тренировъчни лагери, популярни фронтове, шествия на ветерани, гръмки лозунги и викове - всичко това превъзнася, насърчава, превъзнася и повишава самочувствието. Чрез сублимация на националния патриотизъм, омразата към „вътрешните врагове“ или лошите съседи обществото се представя на общественосттаглобалната истерия, която при криза се представя на населението като национален подем. Едно превъзбудено общество лесно се преобръща във фашизъм. Ето защо прекомерната пропаганда, включително национално-патриотичната, е толкова опасна. Днес виждаме примери за такава пропаганда в Украйна, Прибалтика, Европа и САЩ, където руснаците, руският език, руската култура, руската политика се изхвърлят като враг. За съжаление самата Русия е виновна за подобна пропаганда.

Защитете човека

Опасността от фашизма се крие и във факта, че той унищожава не само обществото, но и човек. Нека си припомним колко германци (които смятаха, че са представители на велика нация и култура) бяха корумпирани и в крайна сметка превърнати в чудовища и престъпници от фашистката пропаганда, примесена с национален патриотизъм.

Призовава да се грижи за човек, А. Чехов сравни човешката душа с пиано. „Душата ми е като скъпо пиано, което е заключено и ключът е изгубен“, казва една от героините на Чехов. В общество, поразено от фашизъм, се губят не само „ключовете за пианото“. В такива общества сложните инструменти изобщо не са необходими. Нито културни, нито политическинито морални, нито морални. Те умират като ненужниили превърнете във видимост. Понякога те просто са забранени. Трябват ни барабани, шамански тамбури, „три реда“, върху които солират нови „политически шейкъри“ - потомците на вчерашния бал и швондерите. Вече имаме майстори на тази игра. Някои от по-надарените дори се опитват да изобразят гърлено пеене. Изглежда, че В. Маяковски е наричал такива солисти "балеристи-вождове".

Измерете шума на сцената, господа! Измерете ...