Антикризисният план поражда много въпроси

Какво трябва да направи Централната банка, за да спре валутните курсове да треска точно като нашите съграждани? Колко от спестяванията ни ще изяде инфлацията? Оксана Дмитриева отговори на тези и други въпроси на "АК".

- Как оценявате решението на Централната банка да намали лихвения процент?

- Беше необходимо да го направя. Само повишаването до 17 процента беше катастрофална грешка.

Но при тези условия намаляването на основния процент до 15% е малко вероятно да даде значителен положителен резултат. Това така или иначе е много висока ставка за рефинансиране. Това е скоростта, с която банките получават заеми от Централната банка; тя все още ще ориентира реалната икономика някъде, за да предоставя заеми на 23-25%. Това е много висока цена за заети пари, която няма да позволи на предприятията да финансират пропуски в пари и да предотвратяват извличането на оборотни средства. Вярвам, че като антикризисна мярка и мярка за стимулиране на икономическия растеж е трябвало да има рязко и значително намаляване на ключовия процент. То трябва да е близо до нула, до отрицателно.

- Но експертите се съмняваха, че Централната банка дори ще се погрижи за такова намаление. Защо Централната банка реши да намали, въпреки собствените си изявления?

- Това се случи под натиска на общественото мнение. И това решение е по-вероятно поради факта, че общественото мнение се съгласува с позицията на Централната банка и с нейното ръководство. Но това едва ли е добре обмислена, изчислена и наистина оценена мярка. Малко вероятно е такова намаление да доведе до намаляване на разходите за кредитни ресурси. Следователно, струва ми се, че тази мярка е толкова необмислена, колкото по това време нейният процент се увеличава до 17%.

Но сега основният въпрос е какво ще прави Централната банка по-нататък и до каква степен вътрешните лица разполагат с тази информация. Докъде тази информация достига до спекулантите на валута. Защото е напълно възможно този, който ще играе на борсата, да е разполагал с информация за това, какво би направила Централната банка.

- Как според вас трябва да действа Централната банка?

- Нуждаем се от набор от мерки. Първо, лихвеният процент на Централната банка или рефинансирането на Централната банка трябва да бъде намален до отрицателни стойности по отношение на инфлацията. Както направиха централните банки на най-големите държави по време на кризата 2008-2009. Ставките бяха по-малко от 1%, по отношение на инфлацията в тези страни те имаха отрицателна стойност. В нашата ситуация това означава, че този процент трябва да бъде около 8-10%, ключовият процент, като се вземе предвид нашата инфлация, ако приемем, че нашата инфлация ще бъде 10-12%.
Трябва да има и намаление на ставката. Но тя все още трябва да бъде подкрепена с определени правителствени мерки за ограничаване на инфлацията, по-специално премахването на данъчната маневра.

Освен това всички участници на пазара трябва да имат ясно и стабилно разбиране за лихвата по рефинансиране, лихвения процент и условията за цялата 2015 г., за да се извърши заместване на вноса и като цяло развитието на производството. Те трябва да знаят какъв ще бъде лихвеният процент - дали той ще бъде 15% или след това ще спадне до 13%, или ще бъде 12%, защото те трябва да включат това в своите производствени и инвестиционни планове.

И затова са необходими известна стабилност и яснота, за да могат предприятията да следват дългосрочна стратегия, така че да има дългосрочно кредитиране.

- Правителственият антикризисен план се възприема двусмислено от общността на износа. Вашата марка ...

- Въз основа на доклада Шувалов направи всичко, за да премести обсъждането на антикризисните мерки от равнината на професионалната дискусия в политическата равнина. Предложено е да се консолидира около грешките на правителството и това се характеризира като висока политическа отговорност. От моя гледна точка, като депутат от Държавната дума, за която гласуваха моите избиратели, политическата отговорност е да предложим най-добрия вариант за вашата страна и да постигнем нейното приемане, а не да подкрепяме вредни и неефективни решения, които ще навредят на икономиката и население. Политическата отговорност е да направим всичко, което е по силите ни, за да избегнем катастрофални грешки.

Консолидацията около решенията за Крим не беше, защото имаше подобно обжалване, а защото тази позиция беше споделена от мнозинството от депутатите на Държавната дума. Но ситуацията, когато бизнесът се задушава от увеличаване на ключовата ставка и всички пари се дават на банките, докато данъците се вдигат в страната и митото се намалява, се предлага да се секвестира бюджета, когато е необходимо, напротив, за индексиране на приходите не може да бъде одобрено. Невъзможно е да се консолидира около тези мерки. Такива мерки не се споделят нито от мнозинството от населението, нито от депутатите на Държавната дума.