АНЕСТЕТИКА (ОБЩА АНЕСТЕТИКА)

Анестезията е специално състояние на тялото, което се характеризира с времена­изключване на съзнанието, болка и други видове чувствителност, депресия­избледняваща рефлекторна активност и отпускане на скелетните мускули.

Чувствителността на различни части на централната нервна система към общи анестетици не е­е същото, което определя последователността на етапите на нар­коза: аналгезия, възбуда, хирургична упойка, събуждане (в случай на предозиране - стадий на парализа или агонал). Въпреки това, тежестта на отделните етапи на анестезия може да бъде неравномерна, когато се прилага веднъж­най анестетични лекарства. Така че, етапът на възбуда при използване на неинхалационни общи анестетици, като правило, отсъства, етапът на аналгезия може да се различава по продължителност и тежест и т.н. Всички етапи могат да бъдат проследени при използване на етерна анестезия. Началото на анестезия I етап - аналгезия - се характеризира с постепенно утро­че болезнени усещания при запазване на други видове чувствителност и мускулен тонус. Поради кратката продължителност от сто­За аналгезия могат да се извършват само прости краткосрочни операции:­абсцеси и др. Началото на стадия на аналгезия е свързано с потискане на междуневроналното предаване на възбуда по аферентните нерви и по-ниско­чрез функционалната активност на мозъчната кора с частично запазване на съзнанието.

За следващия етап - възбуда - характерни са двигателно и речево вълнение, повишен тонус на скелетните мускули; етап на опасност­поради възможността от сериозни усложнения от рефлексен характер: повръщане, дихателни нарушения, сърдечна дейност, до апнея и спиране на сърцето, което е свързано с инхибиране на инхибиторните процеси­сови в кората на главния мозък и премахването на инхибиторния ефект на кората върху подлежащите части на мозъка („бунт на подкората“) - съзнанието се губи. В с­временните анестезиолози се опитват да избегнат този етап, като използват ком­binned, потенцирана анестезия с предварително въвеждане на нея­Ролептици, транквиланти, хипнотици, аналгетици, както и лекарства за анестезия, причиняващи бързо настъпване на стадия на анестезия без етапа на възбуда.

Етапът на хирургичната анестезия възниква в резултат на проявата на инхибиторния ефект на упойката върху мозъка и гръбначния мозък, което е свързано с потискане на междуневроналното предаване на възбуда в тези части на централната нервна система. Признаци на етапа на хирургичната анестезия са загуба на болка и други видове­чувствителност, изключване на съзнанието, потискане на рефлекс ac­тивитност, отпускане на скелетните мускули. Дишането става дълбоко­ким и дори, сърдечната честота и кръвното налягане се нормализират. В етапа на хирургичната анестезия има 3 нива на анестезия (в зависимост от дълбочината му):­повърхностни, изразени и дълбоки. Дълбоката анестезия граничи отпред­zirovka и тук е необходимо специално внимание на анестезиолога,­тъй като синапсите на различни части на централната нервна система не са еднакво чувствителни към лекарства за анестезия, следователно те реагират неравномерно на едни и същи дози. Активни са най-чувствителните синапси­от ретикуларната формация на мозъчния ствол, най-малката - синапсите на центровете на продълговатия мозък, поради което последните реагират само на високи концентрации на упойката в кръвта. В случай на предозиране­Ако жизнените центрове на продълговатия мозък са потиснати - дихателната и вазомоторната, а пациентът може да умре от парализа на дихателния център (парализа или агонал). За да се избегне това, е необходимо спешно да се спре въвеждането на анестетична среда.­състояние и предприемане на мерки за възстановяване на нарушените функции на дихателната система­шум и сърдечно-съдови системи.

Обикновено последният е етапът на пробуждане, който започва веднага след прекратяване на приложението на лекарства за анестезия: постепенно­се установяват функциите на централната нервна система, рефлекси (в последователността, противоположна на изчезването им), връща се съзнанието. След събуждане, болните­приспано, което може да продължи с часове.

В зависимост от начина на приложение в тялото се прилагат анестетици­са разделени на две групи: инхалация, влизане през белите дробове и неинхалация, които се прилагат по други пътища (интравенозно, интрамускулно­през цялото време и т.н.).

ЛЕКАРСТВА ЗА ВДИШВАНЕ АНЕСТЕЗИЯ

Средствата за инхалационна анестезия включват летливи течности: етер за анестезия, халотан (флуоротан) и др., Както и газообразни вещества: азотен оксид, циклопропан и др. Въвеждането на лекарства в тялото се извършва чрез дихателни пътища анестетична маска или ендотрахеална тръба (интратрахеално). Точ­специално дозиращо оборудване за инхалационна анестезия.

В съответствие с изискванията за лекарствени продукти­В тази група средствата за инхалационна анестезия трябва:

- имат висока наркотична и аналгетична активност;

- имат широка наркотична широчина на действие (разликата между концентрацията на лекарството в кръвта, която осигурява началото на хирургичната упойка, и концентрацията, водеща до инхибиране на жизнените центрове на продълговатия мозък, предимно на дихателния център­ra);

- осигуряват добре управлявана анестезия;

- не дават отрицателни странични ефекти;

- да бъдат стабилни по време на съхранение и безопасни за използване.

ЛЕТЛИВИ ТЕЧНОСТИ

Етер стабилизиран за анестезия - има достатъчна активност, голяма наркотична широчина на действие, относително нисък ток­сичност. Недостатъци на етера: дразнещ ефект върху дихателните пътища и подчертан етап на възбуда. В това отношение етерът се използва като средство за поддържане и осигуряване на добре контролирана анестезия. Етер­анестезията се комбинира с използването на мускулни релаксанти за по-добра релаксация­удължаване на скелетните мускули и намаляване на количеството етер, необходимо за операцията. Етерът е противопоказан при остри респираторни заболявания.­tei, артериална хипертония, сърдечна декомпенсация, cha­жълти заболявания на черния дроб и бъбреците.

Форма за освобождаване на етер: бутилки от 140 ml.

Пример за етерна рецепта на латински:

Rp.: Aetheris pro narcosi стабилизира 140 ml

S. За инхалационна анестезия.

Фторотан (фармакологични аналози: халотан, наркотан, флуотан) е 3-4 пъти по-мощен от етера. Ftorotan има широка гама от лекарства. Ftorotane причинява бързо настъпване на стадия на хирургична анестезия, практически без етап на възбуда; осигурява добра мускулна релаксация; бързо възстановяване от упойка.

Ftorotane се използва в смес с кислород или азот, азотен оксид и кислород с помощта на апарати за анестезия. Анестезията настъпва за 3-5 минути. Странични ефекти на фторотан: аритмии, токсични ефекти върху сърцето, понижаване на кръвното налягане (приложението на епинефрин е противопоказано поради възможни сенси­билизиране, препоръчително е да се въведе мезатон).

Форма на освобождаване на ph torotan: бутилки от 50 ml. Списък Б.

Пример за рецепта за f торотан на латински:

Rp.: Phthorothani 50 ml

S. За инхалационна анестезия.

Метоксифлуран (фармакологични аналози: пентран) - силно наркотично лекарство, въвеждане в анестезия - 10-15 минути. М етоксифлуранът причинява малък етап на възбуда, хо­дълбока мускулна релаксация, не дразни лигавиците на дихателните пътища. Като правило метоксифлуранът не уврежда чернодробната функция, като­чек, сърца. Излизането от анестезия става постепенно, в рамките на 20-30 минути, поради което приложението на метоксифлуран се спира предварително. В следоперативния период се появява повръщане.

Форма за освобождаване на метоксифлуран: флакони от 100 ml. Списък Б.

Пример за рецепта за метоксифлуран на латински:

Rp.: Метоксифлурани 100 ml

S. За инхалационна анестезия.

Трихлоретилен (фармакологични аналози: трилен) - силно наркотично лекарство, IVO­те се хранят с помощта на специално оборудване. Трихлоретиленът се използва за получаване на стадия на аналгезия за краткосрочни операции, облекчаване на болката при раждането. Странични ефекти на рихлоретилен: нарушение на сърдечния ритъм. Трихлоретиленът е показан при заболявания на сърцето, черния дроб, бъбреците.

Форма на производство на рихлоретилен: бутилки от 100 ml. Списък Б.

Пример за рецепта за т рихлоретилен на латински:

Rp.: Трихлороетилени 100 ml

S. За инхалационна анестезия.

Всички тези лекарства трябва да се съхраняват на хладно, сухо и тъмно място.

ГАЗОВИ ВЕЩЕСТВА

Азотен оксид - отговаря на повечето изисквания за лекарства­cam: нетоксичен, не дразнещ, не пречи на дейността на вътрешните органи. Следоперативният период характеризира­Xia бързо възстановяване на всички функции, без усложнения. Силата на наркотичния ефект на азотния оксид е недостатъчна: причинява анестезия само в концентрация 94-95% във вдишания въздух, което може да доведе до­известна хипоксия. Азотният оксид се инжектира чрез вдишване заедно с кислород (70-80% азотен оксид и 20-30% кислород), въпреки че необходимата дълбочина не е достигната.­контейнери за анестезия и отпускане на скелетните мускули. В тази връзка се използва азотен оксид­Те се хранят с по-силни лекарства (халотан и др.). Използва се азотен азотен оксид­те също се използват за облекчаване на силна, продължителна болка (инфаркт на миокарда и др.).

Форма на освобождаване за азотен оксид: метални бутилки по 10 л.

Пример за рецепта за азотен оксид на латински:

Rp.: Nitrogenii oxydulati 10 ml

S. За инхалационна анестезия.

Циклопропан (фармакологични аналози: триметилен) - по отношение на силата на наркотичния ефект, той превъзхожда азотния оксид, бързо причинява стадия на дълбока анестезия и до­постоянна мускулна релаксация. Въведение в анестезията трае 3-5 минути, практически­без етап на възбуда. Бързо отстраняване от анестезия. Анестезията се управлява добре. Недостатъци на циклопропан: токсичен ефект върху сърцето (причинява циклопропан­няма аритмии), висока запалимост. C иклопропанът се води в смес с кислород­с помощта на специално оборудване, по затворени или полуотворени начини (сместа също е запалима!).

Форма за освобождаване на циклопропан: бутилки от 1 l и 2 l.

Пример за рецепта за циклопропан на латински:

Rp.: Циклопропани 1000 мл

S. За инхалационна анестезия.

ЛЕКАРСТВА ЗА НЕВДИШВАНЕ НА АНЕСТЕЗИЯТА

Предимствата на неинхалационната анестезия са бързото начало­няма етап на хирургична анестезия с интравенозно приложение на подходящи лекарства, няма етап на възбуда.

Лекарства за неинхалационна анестезия най-често се инжектират вътре­интравенозно, понякога интрамускулно, ректално или по други начини. Според продължителността на действие лекарствата за неинхалационна анестезия могат да бъдат разделени на лекарства:

- ултра кратко действащо, с продължителност на анестезия 3-10 минути (пропанидид);

- краткодействащо, с продължителност на анестезия 15-30 минути (натриев тиопентал, хексенал, предион);

- дългодействащ, с продължителност на анестезия 90-120 минути (натриев оксибутират).

Пропанидид (фармакологични аналози: епонтол, сомбревин) - при интравенозно приложение анестезията настъпва след 30 секунди без етап на възбуда. Продължителността на анестезията е 3-5 минути. Пропанидид се използва за краткосрочна или индукционна анестезия в доза 5-10 mg/kg. Странични ефекти на пропанидид: по време на приложение по вените може да има болезненост, понякога мускулни потрепвания; възможни алергични реакции, тахикардия. Необходимо е повишено внимание при употребата на пропанидид при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. За панидид може да се използва в амбулаторната практика, тъй като психомоторни­Новите функции се възстановяват напълно в рамките на 30 минути след приема на лекарството­тизиране.

Форма на производство на р-ропанидид: ампули от 10 ml 5% разтвор. Списък Б.

Пример за рецепта за р ропанидид на латински:

Rp.: Sol. Пропанидид 5% 10 мл

Д. т. д. N. 4 в ампула.

Тиопентал натрий - за получаване на упойка, използвана при оси­нов интравенозен начин на приложение (бавно, не повече от 1 ml разтвор за 1 min). Етапът на анестезия се развива по време на прилагане на лекарството (анестезия "на върха на иглата"). Няма етап на възбуда. Продължителността на анестезията при използване на тиопентал натрий е 20-30 минути. Страничните ефекти на натриевия тиопентал са свързани с възбуда на блуждаещия нерв (повишено слюноотделяне, ларингоспазъм и др.), Които могат да бъдат отстранени чрез предварително приложение на атропин. С бързото въвеждане на тиопентал натрий може да има депресия на дихателните и вазомоторните центрове, колапс. Натриевият йопентал има леко дразнещо действие. Необходимо е внимание при прилагане на тиопентал натрий на пациенти с хипопротеинемия, хиповолемия и възпалителни заболявания на носоглътката. За анестезия ic­използвайте 2-2,5% разтвор на натриев тиопентал; деца, отслабени болни и възрастни хора­диам - 1% разтвор. Тиопенталният натриев разтвор се приготвя преди употреба.

Формуляр за издаване­ka тиопентал натрий: флакони от 0,5 g и 1 г. Списък B.

Пример за рецепта за натриев тиопентал на латински: