Андрей Андреевич Громико. Последното външно министерство на страната на Съветите

Мнозина ще ми възразят, ако кажат, че последният министър на външните работи на СССР не е Громико, а Шеварднадзе. По принцип това е вярно, но Андрей Громико е последният само защото е починал през съветската епоха. Съветският съюз престава да съществува 2,5 години след смъртта му. Шевардназде след разпадането на Съюза стана президент на независима Грузия, замествайки Звиад Гамсахурдия на този пост. Громико беше издигнат от дълбините на живота на хората чрез мощен и ужасен процес на смяна на политическия елит, започнал след силите на националната буржоазия, които тласкаха имперската власт отдолу, в съюз с либералната интелигенция, без да намери компромис, събори държавата. Тогава техните неочаквани наследници излязоха наяве в лицето на селски деца, синове на свещеници, дребни предприемачи, долните слоеве на бюрокрацията и интелигенцията. Според руския външен министър Сергей Лавров Громико е бил "велик дипломат от съветската епоха".

По препоръка на Централния комитет на Комунистическата партия на Беларус Громико, заедно с няколко другари, е приет в аспирантура към Академията на науките на БССР, която се създава в Минск и подготвя икономисти от широк профил. В края на 1934 г. 25-годишният Громико е преместен в Москва. След като защитава докторската си дисертация по селско стопанство в САЩ през 1936 г., Громико е изпратен в Научноизследователския институт по земеделие на Руската академия на земеделските науки като старши научен сътрудник. По време на следдипломното си обучение и работата си по дисертация Громико изучава задълбочено английски език. В края на 1938 г. Андрей Андреевич става научен секретар на Института по икономика на Академията на науките на СССР, едновременно чете политическа икономия на студенти от Московския институт на инженерите на комунални услуги. Планира се Громико да бъде изпратен да работи като научен секретар в далекоизточния клон на Академията на науките.

Съветският дипломат, посланик на СССР в САЩ и Великобритания, външен министър, член на Политбюро на ЦК на КПСС, председател на Върховния съвет Андрей Андреевич Громико беше добре познат не само у нас, но и в чужбина.

- Андрей Андреевич, кое е най-силното ви впечатление от детството?

- Когато бях дете, веднъж чух необичайна дума от баба ми. Не помня за какво съм виновен, но тя ме заплаши с пръст и каза:
"О, ти демократ! Защо си палав?" Това се случи преди революцията, при царя, и тя, която неслучайно знаеше, че „демократите“ са изпратени в затвора, заточени на тежък труд, реши да ме изплаши с тази „ужасна“ дума.

- Срещали сте се с почти всички следвоенни американски президенти. Коя беше най-запомнящата се среща?

- Андропов предложи да станете не само министър на външните работи, но и председател на Президиума на Върховния съвет, тоест глава на съветската държава. Защо се отказахте тогава?

- Защото знаех, че самият Андропов скоро ще иска да стане председател на Президиума. И не заради суетата, а заради естеството на поста генерален секретар на ЦК на КПСС. Това не е държавен пост. Най-важните държавни дела, особено международните, рано или късно ще изискват подписа на първия човек на Съветския съюз.

- Смята се, че именно вие сте номинирали Горбачов за поста генерален секретар. Наистина е?

- Съжалявате ли, че сте помогнали на Горбачов да получи тази позиция?

- Не, не съжалявам. Подкрепих не само Горбачов, но и големи промени. Имахме нужда от активен лидер.

- Оправда ли вашите надежди?

- Не според Сенка беше шапката на суверена, не според Сенка!

- В западните вестници ви наричаха „господин не“. Това е така, защото толкова често сте използвали тази дума в преговорите и не сте правили компромиси.?

- Те чуха моето „не“ много по-рядко, отколкото аз тяхното „знам“, защото ние предложихме много повече предложения. Наричаха ме „господин Не“ във вестниците си, защото не се оставих да ме манипулират. Тези, които се стремяха към това, искаха да манипулират Съветския съюз. Ние сме велика сила и няма да позволим на никого да прави това!

- Сега нашето висше политическо ръководство се гордее, че е изоставило силна позиция в международните отношения.

- Няма с какво да се гордея. Мирът е благословия, но не на всяка цена и още по-малко за сметка на собствения си народ. Ако се гордеете с пацифизма си, не сядайте на стола на лидера на велика сила. Гордейте се у дома, на двора, в региона, но не вредете на държавата си.

Никога не съм палел от западняците. Имаме фигури, които сякаш през стиснати зъби и срамежливо защитават собствените си интереси. О, как да не обидя Америка! По този начин няма да стигнем далеч.

- Никога не съм завиждал на никого, не съм участвал в никакви интриги, опитвал съм се да поддържам равни отношения с всички. Дипломацията е деликатен въпрос. Колко пъти съм бил възпрепятстван да работя! Мога да кажа без преувеличение - милион пъти!

- Например, Хрушчов беше напълно неуместен на прием, целият пурпурен, крещеше към чуждестранни дипломати и журналисти: „Ще те погребем!“ В същото време беше трудно да се разбере какво има предвид. Пропагандата на НАТО естествено използва този инцидент, за да подхрани мита за съветската военна заплаха. Имаше много вреда.
Сериозната дипломация не толерира фалшификацията. А Хрушчов се държеше като истински шут.

- Днес много политици се държат като шутове. За някои това обикновено се е превърнало в норма. Сигурно смятат, че идиотските им лудории хората няма да забравят, както не забравят и обувката на Хрушчов.

- По-добре да бъдеш забравен, отколкото да те наричат глупак.

- Какво смятате за свой най-голям личен успех?

- Укрепването и неприкосновеността на границите в Европа е основният резултат от моята дейност като министър на външните работи. Мисля, че тези граници ще останат. Разбира се, някои промени могат да настъпят през годините. Ако европейските държави се откажат от Хелзинкските споразумения и ги нарушат, тогава на европейска земя ще започнат териториални конфликти, старите коалиции ще се разпаднат и ще се създадат нови коалиции. Войната отново ще дойде в Европа.

- Никога не сте говорили за пълното отказване на СССР от ядрено оръжие. Защо?

- Ако унищожим ядрените си оръжия, Западът няма да се откаже от своето.

- Но в края на краищата надпреварата във въоръжаването ни отне огромни средства, които ние като Япония бихме могли да инвестираме в производство, от което хората наистина се нуждаят?

- Да, надпреварата във въоръжаването отне много енергия. И все пак не бихме могли да принудим американците да започнат сериозни преговори за разоръжаване с нас, ако бяхме изостанали от тях. Тогава САЩ щяха да спрат да се съобразяват с нас.

- Имахте врагове?

- Винаги съм имал двама противници - време и невежество на хора, издигнати до върха на властта от обстоятелствата. Интриги, доноси, пътувания помежду си бяха на висока почит от страна на партийния елит.

- И кой в Кремъл, според вас, беше особен интригант, с изключение на Сталин, разбира се?

- От тези, с които трябваше да работя, поставих Вишински на първо място. Той уби много хора, но също така разби живота си. Хрушчов обичал да тласка хората заедно с главите им. Брежнев нямаше вкус към интриги. Отстраняването на Хрушчов не беше заговор, стана необходимост, тъй като Никита Сергеевич загуби контрол над себе си, започна да съсипва икономиката и партията на страната. Например изведнъж, нарушавайки необходимите процедури, той прехвърли Крим в Украйна.

- Мислехте, че нашите войски не трябва да напускат Източна Европа. Как си го обясни?

- Не можете да напуснете центъра на Европа, това би било грешка от стратегически характер, това е нашата предна линия на отбрана, тя трябва да бъде укрепена, а не изоставена. Моите действия изхождаха от това. Разбрахме се само за символично намаляване на войските в Централна Европа. Докато съществува НАТО.

- Тоест, вие казахте на Запада, че съветското военно присъствие в Европа ще продължи, докато съществува НАТО?

- Как иначе ще си тръгнем, а военната машина, създадена да ни заплашва, ще остане? Източна Европа е нашата сфера на интереси, а не САЩ и НАТО.

- Защо бяхте против обединението на Германия?

- Има въпроси, които само времето може да реши. Направих всичко, за да предотвратя поглъщането на ГДР от ФРГ. Ако САЩ и техните съюзници сериозно се доближат до нашето предложение за разпускане на НАТО и Дирекцията за вътрешни работи, се съгласят да неутрализират Германия, тогава ще има основа за обсъждане на въпроса за обединението.

- ООН подкрепи бомбардировките над Югославия. Оказва се, че тази международна организация, създадена да запази мира, е надживяла себе си?

- В мемоарите си разказахте много интересни факти от международния живот, но по някаква причина изобщо не засегнахте вътрешната политика. Страхува се да разкрие държавни тайни?

- Обичате закачливи думи, сензации, но не мога да изложа на публично място онова, което се пази много години със седем печата.
Като цяло вярвам, че икономическата и особено финансовата сила на капитализма е по-добра от нашата. Американският капитализъм е оплел света. Само ние можем да устоим на това, може би и Китай, страни, богати на суровини и военно силни.

- Каква прогноза можете да направите за нашите отношения с Америка?

- Променящият се баланс на силите в полза на американците им позволява да правят много ходове. Най-вероятно те ще изискват от нас едностранно разоръжаване в замяна на митична помощ, която никога няма да дойде. Трябва да се помни, че Америка няма да ни дава никакви подаръци нито преди, нито сега. Всички наши успехи в отношенията със САЩ, западноевропейските страни ще зависят от нас самите, състоянието на нашата икономика и следователно от темпото на нейното развитие.

- Как се отнасяте към промените, които се случват в Русия?

- Необходимият бизнес започна, дълго време се нуждаехме от реформи. Но не трябва да се създава общество с частна собственост върху основните средства за производство. Никаква модернизация на страната ни на основата на див капитализъм няма да работи, Западът се отърва отдавна от нея. Може да имаме смешно общество, където животът на хората ще бъде отровен.

- Днес е общоприето, че няма връщане към миналото. Какво мислите, можем ли отново да имаме "култ към личността"?

- Все още живеем в условия на лидерство, въпреки че той ни се появи в нов облик. Колегиалното ръководство е лошо. Старите уроци са забравени, новите наставници са на мода, често от Запад.

- Какъв е вашият основен житейски принцип?

- Никога не трябва да падате духом. Физически хората умират, но духовно никога не умират. Трябва да повярвам.