Финландия: език, култура, история

През 2014 г. в Санкт Петербург, с подкрепата на Министерството на външните работи на Финландия и по предложение на Института на Финландия в Санкт Петербург, преиздание, с подарък, на класическия финландски роман „Седем братя "от Алексис Киви.

Киви А. Седем братя: роман. - SPb.: Limbus Press, Издателство K.Tublin, 2014 - 384 с., Ill.

Това е много положителен факт - предишното, съветско издание на романа се превърна в библиографска рядкост. Също така трябва да отбележа великолепните илюстрации на Игор Баранов, правейки тази книга наистина произведение на изкуството.

Ето увода към тази книга.

ВРЪЩАНЕ НА ИМПИВАРИТЕ ЕРМИТИ В ОБЩНОСТТА

Здравето на писателя беше подкопано по време на големия глад, който през 1866-1868 г. обхвана не само Финландия, но и почти цяла Европа. Алексис Киви видя със собствените си очи масовата смърт на селски деца и това ужасно преживяване беше отразено в поезията му. Едно от най-известните стихотворения на Киви е Sydämeni laulu („Песен на сърцето ми“), чиито редове все още са известни на мнозина във Финландия днес.

(Превод от Я. Новикова)

Алексис Киви никога не е имал време да се радва на слава и успех приживе: признаването на неговите литературни заслуги идва със закъснение. След лечение в психиатричната клиника на Лапинахти в Хелзинки, писателят, отхвърлен от обществото, се премества във ферма в град Туусула, където живее под ръководството на брат си. Там Киви умира в крайна бедност, на тридесет и осем годишна възраст, малко по-малко от времето, когато романът му „Седемте братя“ най-накрая придобива широка популярност в читателските среди. В момента скромната къща, в която писателят доживява последните си дни, е мемориалната къща-музей на Алексис Киви.

Каква е иновацията на романа „Седемте братя“? Отговорът на този въпрос е свързан с европейските литературни и социални тенденции от онова време. Жанрът на романа през тези години в цяла Европа се превърна в популярна и доминираща форма. Финландският литературен критик Yrjö Varpio пише в статията си: „[Романът], черпейки материали от настоящето и реалната среда, комбинира противоречивите елементи - високо и ниско, поетично и практично - и предлага теми за дискусия за състоянието на обществото . Романът беше не само висок жанр, но и форма на изкуство, която внесе объркване в съзнанието ".

Киви беше пищен художник на думите и не се страхуваше да използва открито дарбата си. Овладявайки пластиката на финландския език, техниките на пейзажната поезия и способността да се изгради оригинална фигура на речта, той не познаваше равен сред финландските писатели по това време. Известно е, че Киви е бил не само запознат, но и вдъхновен от творбите на Сервантес и Шекспир и за да усети почвата, той многократно препрочита „Калевала“.

С течение на времето имената на братята от неговия роман се превръщат в своеобразен стандарт за различни архетипни черти на героите, превръщайки се в общи съществителни. Първородният на Джухани е пример за избухлив, бавен ум, който доминира над другите. Туомас и Аапо са братя близнаци, първият е уравновесена личност, вторият е весел човек и добър разказвач на истории. Симеони е благочестив човек, проповедник и пияница. Тимо е простак. Лори е добър занаятчия, художник, който цени уединението и се стреми към единство с природата. По-малкият брат Еро ловко се измъква от най-трудните ситуации и има собствено мнение за всичко. И когато във Финландия говорят за скръбта по Импиваара, те имат предвид вечната борба между обществото, социализацията и желанието за свобода, за примитивен рай.

Тиражът на романа, публикуван на руски през 1961 г., отдавна е разпродаден, а самата книга се превърна в библиографска рядкост. Идеята за нова публикация е разработена, след като младият петербургски график Игор Баранов се свързва с Института на Финландия в Санкт Петербург. Неговата дипломна работа в Санкт Петербургския институт по живопис, скулптура и архитектура на името на И. Е. Репин (Академия на изкуствата) представлява поредица от шестнадесет ръчно рисувани офорта "Калевала", които веднага влизат в постоянно съхранение в Изследователския музей на Руската академия на изкуствата. Няколко години по-късно създава поредица от илюстрации към романа "Седемте братя".

В чест на 150-годишнината от Императорския декрет за езика (1863), който укрепи статута на финландския език, сто и осемдесетте години от рождението на Алексис Киви, по случай появата на нови блестящи илюстрации, както и като признание за заслугите на Eino Karhu, решихме да пуснем ново луксозно издание на романа „Седемте братя“. Институтът на Финландия в Санкт Петербург и Генералното консулство на Финландия в Санкт Петербург се надяват, че книгата ще заинтересува широк кръг читатели и ще допринесе за изучаването и преподаването на финландския език в Русия.

Хубаво е, че в света има уединена планина Импиваара, но животът в обществото все още изглежда по-привлекателен - провеждане на открит диалог с хората и съвместно решаване на трудни проблеми, приятелство със съседни държави и съселяни. Така беше по времето на Алексис Киви и така изглежда светът днес в ерата на глобализацията.

Доктор по философия, директор на Института на Финландия в Санкт Петербург