Александър Невеев - Субективно валидиране

Субективното валидиране обикновено се определя като когнитивно пристрастие, т.е. като присъща тенденция на съзнанието ни да прави грешки, да прави грешни заключения. Субективното валидиране обаче може да се тълкува и като липса на определени знания, умения и способности. Например като липса на знания за това как да се провери ефективността на даден метод.

За да разберете какво е субективно валидиране, трябва да разберете какво е обективно валидиране. По същество обективното валидиране е обективен тест дали определен инструмент (метод, техника, технология) изпълнява функциите, които е предназначен да изпълнява. Всъщност пример за обективно валидиране е проверката на остротата на ножа (например, когато се опитваме да избръснем няколко косъма на ръката си с острие).

По този начин валидирането е проверка на валидността. Понятието "валидност" се използва в психологията, логиката и статистиката.

В психологията валидността е една от най-важните характеристики на психологическите тестове, както и на психологическите експерименти.

Валидността на експеримента показва колко добре е проведен и до каква степен може да се вярва на получените резултати в него. Валидността на експеримента е вътрешна и външна.

Вътрешната валидност на експеримента предполага, че експериментът е проектиран правилно, че той е независимата променлива, а не други фактори, които влияят на зависимата променлива.

Външната валидност на експеримента определя до каква степен резултатите от експеримента са приложими за предсказване на поведението на човек и/или групи хора в ежедневни ситуации; показва дали е възможно данните, получени в психологическа лаборатория, да бъдат прехвърлени в истинския живот.

Разбира се, форматът на тази статия не ни позволява да разгледаме концепцията за валидността на експеримента във всичките му аспекти.

Валидността на психологически тест показва дали тестът измерва това, което трябва да се измери. Например, тестът за корекция измерва ли вниманието или някакво друго психологическо свойство на човек, тестът за депресия идентифицира ли депресията и тестът за агресивност конкретно?.

Обективното валидиране на психологически тест може да включва сравняване на показателите на този тест с критерий, външен за теста. Такова сравнение се извършва, разбира се, не на око, а чрез специални методи на математическа статистика. Например обективното валидиране на тест за интелигентност (IQ) може да включва изчисляване на корелацията между резултатите от теста и училищното представяне на ученика (академичното представяне ще бъде външният критерий).

Обективната валидация се извършва с помощта на научни методи, по-специално, като се използват методите на математическата статистика, както в предишния пример.

За разлика от това, субективното валидиране се извършва, без да се разчита на доказателствени методи. В този случай заключенията за валидността естествено се оказват неточни и най-често също неправилни.

Това се случва, когато човек валидира, да речем, широко използваните дневни тестове днес. Имам предвид различни тестове, които са съмнителни от научна и психологическа гледна точка, които обикновено имат много характерни имена:

„Успешен човек ли сте?“
"Щастлив ли си?"
„Поддавате ли се на чуждо влияние?“
„Партньорът ви верен ли ви е?“
„Колко си секси?“
- Добър любовник ли си?
и т.н. и така нататък.

Субективното валидиране в този случай предполага, че човекът е убеден от собствения си опит, че тестът е идентифицирал правилно неговите личностни черти. Но всъщност точността на такива тестове е илюзорна: на човек му се струва, че те са валидни под влиянието на различни когнитивни пристрастия, например ефектът на Барнум.

Субективно човек може да валидира не само тестове в дневника, но и други предполагаеми измервателни процедури: снимка на аурата, измерване на пропускливостта на циркулационните канали на дишането на ТСОС, проводимостта на акупунктурните точки.

Субективното валидиране се осъществява и в процеса на т. Нар. „Студено четене“, когато на човек му се струва, че заключенията на екстрасенса за него, от една страна, са правилни, а от друга се получават именно поради някакво екстрасензорно възприятие.

Субективното валидиране кара хората да вярват в астрологичните описания на личността си, изградени върху датата на раждане, върху някои характеристики на съзвездието, в което Слънцето е било по това време.

Субективното валидиране също е в основата на вярата на хората в социониката, в обективността на соционическото писане, а също така пряко определя възприемането на соционическите описания на човек като надеждни и точни, както и разговорите със соционичен типер (което по същество е версия на студеното четене) като полезен начин за себепознание.

Субективно човек също така валидира различни псевдонаучни рецепти, включително псевдопсихологически рецепти за комуникация, влияние, увереност, сексуална привлекателност и др. По отношение на такива рецепти валидирането на валидността всъщност означава тестване на ефективността и ефективността на рецептата.

Например, обективно тестване на валидността на НЛП „техника“ като „5-4-3-2-1“ (научно необоснована „техника на хипноза“) би означавало да се провери дали тази „техника“ всъщност е способна да вкара човек в транс, и в какъв процент от случаите на прилагане на тази "техника" транс се получава.

Естествено, изобретателите на псевдопсихологически техники не провеждат такъв тест, надявайки се, че благодарните потребители няма да проверят обективно нищо, но от друга страна, те ще се убедят от собствения си опит, че „магията работи“, т.е. извършват субективно валидиране.

Всъщност в повечето случаи човек не може обективно да провери валидността (ефективността, ефективността) на псевдопсихологичните предписания и следователно извършва субективно валидиране въз основа на евристика, грешки и когнитивни изкривявания. Например, човек може да разгледа следните точки като отлично потвърждение за валидността на един или друг псевдонаучен "метод" на комуникация:

изолирани свидетелства на тези, които използват тези техники;
последователността на "методологията", нейното съответствие с ежедневните, ежедневни идеи;
способността му лесно да си представи ситуация, в която тази „техника“ би работила.

Между другото, последната точка се вписва в така наречената „евристичност на наличността“.

По този начин субективното валидиране е един вид пародия на обективно валидиране. Обективните процедури за валидиране ни позволяват да преодолеем ограниченията на сетивата и ума си. Субективното валидиране наподобява опит за изследване на лунните кратери с невъоръжено око, при които не се виждат кратери, а всякакви мистични образи, като лунен заек/заек. Следователно не е изненадващо, че субективното валидиране и всички видове шарлатанства (като псевдопсихология) вървят ръка за ръка.