Тайният руски календар. Основни дати.

Онегин отдавна се чете като драма на лепкав човек, докато истинската драма е, че няма излишни хора - нито в романа, нито в Русия. Наричайки романа „енциклопедия на руския живот“, Белински, разбира се, не е имал предвид най-широкия спектър от типично руски явления, за които Пушкин успява да говори в отклонения. Пушкин - за разлика от Гогол с титанизма на неговите проекти - не си поставя за цел да състави пълен регистър на всичко руско. Неговият роман се превръща в енциклопедия, защото отразява най-често срещаните, наистина руски сблъсъци, които след това се разхождат в местната проза, без да го оставят досега. В този смисъл енциклопедичният характер на "Онегин" все още е безспорен, въпреки че признаците на ежедневието, възхвалявани от Пушкин - Талон, файтони, вода от червена боровинка, германец с васиди и охтенка с кана - отдавна са заменени от други, също толкова краткотрайно. Като панорама на руския живот „Онегин“ вече е бил анахронизъм дори по времето на Белински, но като набор от ситуации, архетипни за руската действителност, той все още е МАРКА, тоест Великата руска енциклопедия на националния дух.

Вторият сблъсък, не по-малко спешен, е съдбата на Татяна, която намира единствената утеха в лоялността към ненужните задължения. Човек в Русия неизбежно се разпада без дълг и всеки може да измисли дълг: това може да бъде услуга на Музата, статут на вярна съпруга и добродетелна майка, необузданата графомания на Ленски, доблестта на безименния генерален съпруг. . В действителност няма къде да вземете този дълг - трябва да си го изградите сами. Нека бъде безрадостен - но как свършват местните радости, вече видяхме в първата глава: много скоро започват да им прилошава. Всеки успешен руски човек е успял само защото е поел доброволни вериги (което по-късно обаче може да се окаже доста буквално). Но трябва да го направите сами - в Русия няма външна сила, която да дисциплинира хората и да насочи душите им към светлината. Това ли е гореспоменатата природа, студове, рози, чиято кротост и донякъде скучен чар просто възпитават героини като тъжната Таня.