2 Историята на развитието на държавата

2.1 Предпоставки за появата на геохимията на околната среда

GOS е една от научните области на геохимията. Времето на раждане на геохимията може да се нарече по-точно - това е 1908 - 1911 година. Мястото на нейното раждане се счита за Московския университет, неговият отдел по минералогия, който през онези години се ръководи от Владимир Иванович Вернадски. Сред основателите на геохимията не може да не се спомене аспирантът В. И. Вернадски и по-късно академик Александър Евгениевич Ферсман и норвежкият учен В. М. Голдшмид.

Развитието на геохимията като независима наука е улеснено от работата на много учени, които в началото са били наричани натуралисти. Сред тях дойдоха много геолози, еколози, физици, химици и математици. Извършените от тях изследвания създадоха научната основа, върху която започна да се гради геохимията.

Непосредствената поява на геохимията е предшествана от полагането на основите на спектралния анализ от германските учени Г. Р. Кирхоф и Р. В. Бунзен (1859). Именно този метод в продължение на много години се превръща в основен в геохимичните изследвания и по този начин допринася за развитието на геохимията. Развитието на геохимията би било невъзможно без изключителното откритие на Д. И. Менделеев на периодичния закон (1869 г.) и без цяла поредица от открития, които дават възможност да се представи структурата на атомите и йоните. Сред тези открития са следните важни етапи: 1896 г. - А.А. Becquerel на радиоактивност; 1897 г. - откриване на електрона от Дж. Д. Томсън; 1898 г. - откриването на силно радиоактивни елементи (радий и полоний) от П. Кюри и М. Кюри-Склодовска; 1911 г. - откриване от Е. Ръдърфорд на атомното ядро ​​и създаване на модел на атома.

2.2 Развитие на геохимията на околната среда

Появата на геохимията на околната среда стана възможна само благодарение на напредъка в развитието на такива науки като геохимия на ландшафта, биогеохимия, екология, както и работа по изучаване на вторичната геохимия.охимтезиански ореоли на дисперсия на минерални находища. Творбите на нашите най-талантливи съвременници Мария Алфредовна Глазовская, Всеволод Всеволодович Доброволски, Александър Илич Перелман оказаха изключително голямо влияние върху неговото формиране.

Геохимията на ландшафта се корени в забележителните насоки на руската научна мисъл, възникнала в началото на 20 век. Един от нейните източници - науката за ландшафта се свързва с трудовете на великия Василий Василиевич Докучаев (1846-1903), с неговия систематичен подход към природата на земната повърхност, желанието да се изследва връзката между живата и неживата природа.

Сред студентите на Докучаев в Санкт Петербургския университет беше бъдещият основател на геохимията В.И. Вернадски (1863-1945). По този начин както геохимията, така и науката за ландшафтите в Русия са родени в едно и също научно училище Докучаев. Ученик на Вернадски, който положи основите на геохимията с него, А. Е. Ферсман (1883-1945) се доближи до геохимията на ландшафта.

Двадесетте години и по-рано принадлежат към праисторията на геохимията на ландшафта. В собствената си история на геохимията на ландшафта могат да се разграничат четири етапа, първият от които е свързан с дейността на нейния основател Борис Борисович Полинов (1877-1953).

Полиновски етап.Това е времето на формиране на ландшафтната геохимия - края на 20-те - началото на 50-те години. Почвата е „огледало на ландшафта”, осъществява връзката между „жива” и „мъртва” природа и като естествена система е свързана с ландшафта. Подробното химическо изследване на почвените процеси винаги е било една от важните задачи на почвознанието, поради което е най-близо до геохимията на ландшафта.

Полинов изгради методологията на геохимията на ландшафта върху комбинация от доктрината на Докучаев за природните зони (ландшафтите) с доктрината на В.И. Вернад­Ского за геохимичната роля на живата материя и идеите на А.Е. Ферсман и В.М. Голдшмид за законите на физическата и химическата миграция на елементи в земната кора.

Пейзажна геохимия през 60-те и 70-те години.От началото на 60-те години започва бързият растеж на ландшафтната геохимия, използването на теорията и методите на тази наука на практика, особено при геохимичното търсене на рудни находища. Теоретични изследвания бяха проведени в Академията на науките на СССР и републиканските академии на науките, университетите и други научни организации. В университетите и институтите, където се преподаваше геохимия на ландшафта, се създават отдели и проблемни лаборатории.

Ландшафтната геохимия се превърна в една от теоретичните основи на геохимичните методи за търсене на находища на полезни изкопаеми. В чужбина изследванията в областта на геохимията на ландшафта през този период не получиха значително разпространение.

Модерна сцена.От средата на 70-те години на миналия век бързият растеж на ландшафтната геохимия в СССР и Русия е свързан с появата на ново поле на нейното практическо приложение - решаването на проблемите за опазване на околната среда. Важно е да се отбележи, че теоретичните и методологични принципи, използвани при търсене на руди, са създали основата за бързото въвеждане на ландшафтно-геохимичните методи в науката за околната среда. Развитието на ландшафтната геохимия по това време се осъществява в пет основни направления.

един. Развитие на теорията и методологията на науката, усъвършенстване на понятийния апарат и класификация на ландшафтите.

От особено значение бяха възгледите на М.А. Глазовская за технобиогемите - територии с подобна реакция на техногенно въздействие, както и за каскадни ландшафтно-геохимични системи. Въведена е концепцията за геохимичните бариери и технофилността (А. И. Перелман).

2. Геохимия на някои видове природни ландшафти.За извършване на фонов мониторинг на природната среда е необходимо да се познават закономерностите на естествените процеси на миграция и концентрация на химични елементи в природните ландшафти, които са извън сферата на местните техногенни въздействия, включително защитени територии. За тази цел са разработени ландшафтно-геохимични основи на фоновия мониторинг на природната среда, получени са нови данни за геохимичната структура на ландшафтите.

В допълнение към изучаването на традиционните за геохимията микроелементи, започна и изучаването на моделите на разпространение в ландшафтите на токсични органични съединения, като полициклични ароматни въглеводороди.

3. Историческа геохимия и палеогеохимия на ландшафтите.Тази посока е свързана с възстановяването на геохимичните особености на ландшафтите от минали геоложки епохи. Разработена методология и методология за изследване, палеоландшафтно-геохимично картографиране.

4. Геохимично проучване на полезни изкопаеми.Изследванията в областта на изследователската геохимия позволиха да се разработят принципите на регионализация на територията според условията на геохимичното проучване, да се установят основните закономерности при формирането на вторични дисперсионни ореоли от рудни находища в различни природни зони, палеогеографски и палеогеохимични настройки, да се разработи теория на геохимичните бариери, да се предложат критерии и методи за оценка на геохимичните аномалии, да се разработят принципите на ландшафтно-геохимичните­картографиране на небето и редица други въпроси.