Зрителна функция

Човешките зрителни функции са възприемането на външния свят от чувствителни към светлина клетки на ретината чрез улавяне на светлина, отразена или излъчвана от обекти с дължина на вълната от 380 до 760 нанометра (nm).

Как се извършва актът на зрение? Светлинните лъчи преминават през роговицата, влагата на предната камера, лещата, стъкловидното тяло и достигат до ретината. Роговицата и лещата не само предават светлина, но и пречупват лъчите й, действайки като двойноизпъкнала чаша. Това им позволява да бъдат събрани в сходящ се лъч и насочени към ретикуларната обвивка, така че върху него да се получи реално, но обърнато (обърнато) изображение на обекти (фиг. 3).

Фигура: 3. Схема на изображението на обект в окото

Фигура: 4. Светлоприемни клетки: а - пръчки; б - конуси

В конусите и пръчките светлинната енергия се преобразува в нервни импулси, последните се пренасят по зрителните нерви, пътища, тракти към зрителните центрове на мозъка, където енергията на нервния импулс се превръща във зрително възприятие (фиг. 4) . В резултат на това има усещания за формата, размера и цвета на предметите, степента на тяхното отдалечаване от окото и др. Тази способност на органа на зрението се е развила в процеса на дълго еволюционно развитие на човека. По този начин, във функционално отношение, окото се състои от светлопроводящи и приемащи светлина секции.

В зависимост от осветеността на въпросните обекти трябва да се прави разлика между дневно, полумрак и нощно виждане. Дневното зрение, изпълнявано от конуси с висока интензивност на светлината, се характеризира с висока острота и добро цветово възприятие.

Зрението в здрача се осигурява от пръчки при слаба светлина. Характеризира се с ниска острота и липса на цветово възприятие.

Нощното виждане се извършва и с пръчки при много ниско (т.нар. Праг и над прага) осветление и се свежда само до усещането за светлина.

Двойственият характер на зрителните функции ни позволява да правим разлика между централното и периферното зрение.

Централно зрение Дали способността на човек да различава не само формата и цвета на въпросните предмети, но и техните малки детайли, която се осигурява от централната ямка на макулната ретина. Централното зрение се характеризира със своята острота, тоест способността на човешкото око да възприема отделно точки, разположени на минимално разстояние една от друга. За повечето хора зрителният ъгъл на гледане е една минута. Всички таблици за изследване на зрителната острота за разстояние са изградени на този принцип, включително приетите у нас таблици на Головин-Сивцев и Орлова, които се състоят съответно от 12 и 10 реда букви или знаци. И така, детайлите на най-големите букви се виждат от разстояние 50, а най-малката - от 2,5 метра.

Нормалната зрителна острота при повечето хора съответства на единството. Това означава, че с такава зрителна острота можем свободно да различаваме букви или други изображения на 10-ия ред на масата от разстояние 5 метра. Ако човек не вижда най-големия първи ред, му се показват знаците на една от специалните таблици. При много ниска зрителна острота се проверява възприемането на светлината. Ако човек не възприема светлината, той е сляп. Излишъкът от общоприетата норма на зрението също е доста често срещан. Както показват проучванията на Катедрата за адаптация на зрението на Научноизследователския институт по медицински проблеми в северната част на Сибирския клон на Академията на медицинските науки на СССР, проведени под ръководството на доктора на медицинските науки В. Ф. Базарни, в Далечен север при деца на възраст 5-6 години, зрителната острота на разстояние надвишава общоприетата условна норма, в някои случаи достига две единици.

Състоянието на централното зрение се влияе от редица фактори: интензивност на светлината, съотношение на яркост и фон на разглеждания обект, време на експозиция, степен на пропорционалност между фокусното разстояние на пречупващата система и дължината на очната ос, ширина на зеницата и др., както и общото функционално състояние на централната нервна система, наличието на различни заболявания.

Зрителната острота на всяко око се изследва отделно. Започват с малки знаци, постепенно преминават към по-големи. Съществуват и обективни методи за определяне на зрителната острота.

Ако зрителната острота на едното око е значително по-висока от тази на другото, изображението на разглеждания обект се получава от мозъка само от по-добре виждащото око, докато второто око може да осигури само периферно зрение. В тази връзка по-лошото зрение периодично се изключва от зрителния акт, което води до амблиопия - намаляване на зрителната острота.

По този начин зрителните функции са тясно свързани помежду си и съставляват едно цяло, наречено акт на зрението.

След като вече сте достатъчно запознати със структурата и функциите на органа на зрението, е необходимо да се говори за основните заболявания на очите, тяхната профилактика, тоест профилактика на болести.