Географско описание на Източен Сибир.

Зоната на тундрата заема северния континент на Източен Сибир, съседен на моретата на Северния ледовит океан и се простира в непрекъсната ивица, ширината на която в Таймир достига 500-600 км. Почвите на тундрата, типични за тази зона, обикновено оцветени, се развиват в условия на ниска температура, значителна, често прекомерна влага и лоша аерация. Намокрена горна част­неговият слой е причинен, от една страна, от недостатъчно изпаряване, а от друга страна, от появата близо до повърхността на вечната слана.

Хумусният хоризонт на почвите е тънък. В действителност в почвата има малко растителни остатъци и дори тези, които съществуват, се разлагат много бавно и често се натрупват на повърхността с тънък слой от лошо разложен торф. Дебелината на почвения слой понякога е само 10 - 15 см (вечната замръзналост лежи отдолу) и ако го погледнете в напречно сечение, тогава отгоре се намира малък торфен слой, а отдолу - глееща планина.­чадър.

Характерна особеност на тундрата е без­гориста местност. Сред растенията от ивицата тундра в Източен Сибир, различни­мъхове и лишеи, нискорастящи ку­стари растения и храсти, някои многогодишни треви, предимно острици и треви. Най-значителните промени в растителността се наблюдават от север на юг - от бреговете на Северния ледовит океан до­предни постове на горска растителност в северната част на гората-тундра. В далечния север от­арктическата тундра с рядка растителност доминира навсякъде. По-голямата част от площта на тази тундра е заета от голи петна и полигони от мокри глинести или развалини. Зеленчуков фон­покривът е оформен от снопчета зелени мъхове или храсталаци - детрария, алектория. тамполип. Сред тях, повишаване­стръкове трева от яребица,­леки цветя духа трохи, нежни­личи незабравки или ярко жълти глави­ки полярен мак. Има и алпийска мечо грозде, тинтява, острица и някои зърнени култури.

На юг арктическата тундра постепенно се превръща в мъхово-лишейна тундра. Мохо­високите тундри заемат ниски площи­ки и склонове на хълмове и лишеи­kovye - по-добре дренирани върхове за кучета­ват хълмове. По долините на реките и защитените склонове­растат храсти от тундрови храсти: джудже бреза, полярна върба и бяла­вярна елша. Полярната върба е толкова малка, че дори е трудно да я наречем ръчна изработка­псевдоним. На изток от Лена особено характерна за растителността е тундрата с хамук­в която преобладава памучната трева. Лишей­nikovye, особено северни елени, тундра­осигуряват най-добрите зимни пасища на северни елени.

Южната част на зоната е заета от храсти­вими тундра. Типично за тях за­отглежданите храсти се състоят от маломерна бреза и елша, чиято височина понякога достига 1,5 и дори 2 м. В блатистите вдлъбнатини те обикновено се сменят веднъж­лични храстови върби. Na sa­В южната част на подзоната на храстовата тундра, първо по склоновете на долините, а след това и в междуречията, се появява отделна екзема­лиственици. Ето всъщност­истинската граница на разпространението си, лиственица почти не прилича на тази велика­венозно дърво, което на юг е украшение на източносибирската тайга: придобива пълзяща форма, клоните му са разперени в самата повърхност на земята и тънък извит ствол не се издига­Xia по-висока от 2-3 метра.

Фауната на тундровата зона не е богата и една­фигуративен. Най-характерните за нея са ма­мързеливи мишоподобни гризачи - лемин­гхи и трупи. Арктическа лисица постоянно живее в тундрата. През лятото скривалището му е грозно­сиво-кафяв цвят, но през зимата арктическата лисица е покрита с много пухкав и плътен бял цвят­дой с вълна. Снежнобялата кожа на арктическата лисица е високо ценена и поради това тя се счита за най-важната игра в зоната на тундрата.

За кратко лято многобройни птици летят от юг към езерата на тундрата: гъски, белочели и червеногуши гъски, лоуни, чайки и кули. Преди много години, в много области в­През пролетта и есента на сибирската тундра беше възможно да се срещнат стада диви елени в хиляда или повече глави.