Разработване на езици за програмиране

Първи езици за програмиране

През петдесетте години на ХХ век, с появата на компютрите с вакуумни лампи, започва бързото развитие на езиците за програмиране. Компютрите, които по това време бяха значително по-скъпи от разработването на която и да е програма, изискваха високоефективен код. Такъв код е разработен на ръка на асемблерен език. В средата на 50-те години алгоритмичният език за програмиране FORTRAN е разработен за IBM под ръководството на Джон Бакус. Въпреки факта, че вече имаше езикови разработки, които преобразуват аритметичните изрази в машинен код, създаването на езика FORTRAN (FORmula TRANslator), който предоставя възможност за писане на алгоритъм за изчисление с помощта на условни и входно/изходни оператори, стана отправна точка на ерата на алгоритмичните езици за програмиране.

Езикът FORTRAN беше необходим за създаване на високоефективен код. Затова много езикови конструкции първоначално са разработени с оглед на архитектурата IBM 407. Успехът в развитието на този език доведе до факта, че производителите на други компютърни системи започнаха да създават свои собствени версии на преводачи. За целите на някакво възможно по това време обединяване на езика, FORTRAN IV, разработен през 1966 г., стана първият стандарт, наречен FORTRAN 66.

ALGOL (ALGOrithmic Language) е разработен под ръководството на Питър Наур в края на 50-те години като алтернатива на FORTRAN, първоначално ориентиран към архитектурата на IBM. Основната цел, преследвана от разработчиците на този език, е независимостта от специфичната архитектура на изчислителната система. Освен това създателите на езика ALGOL се стремят да разработят език, удобен за описване на алгоритми и използване на система за нотация, близка до използваната в математиката.

FORTRAN и ALGOL бяха първите езици, които се фокусираха върху изчислителното програмиране.

PL 1, който се появи за първи път в началото на 60-те години, първоначално беше насочен към IBM 360 и разшири възможностите на FORTRAN с някои функции на езика COBOL, разработен през същите години. Въпреки известната популярност на езика PL/I сред програмисти, работещи върху компютри и машини на IBM от серията ЕС, в момента той представлява чисто теоретичен интерес.

В края на 60-те години Simula-67 е разработена под ръководството на Nyard и Dahl, като се използва концепцията за потребителски дефинирани типове данни. Всъщност това е първият език, който използва концепцията за класове.

В средата на 70-те години Вирт предлага езика Паскал, който веднага става широко използван. В същото време, по инициатива на Министерството на отбраната на САЩ, започва работа по създаването на език на високо ниво, наречен Ada - в чест на Ada Lovelace, програмист и дъщеря на лорд Байрон. Създаването на езика започна с дефинирането на изискванията и разработването на спецификации. Четири независими екипа са работили по проекта, но всички са използвали Паскал като основа. В началото на 80-те години е разработен първият индустриален компилатор за езика Ada .

Универсалният език за програмиране C е разработен в средата на 70-те години от Денис Ричи и Кен Томпсън. Този език се превърна в популярен език за системно програмиране и по едно време се използва за писане на ядрото на операционната система UNIX. Езиковият стандарт C е разработен от работната група на ANSI Standards Institute през 1982 г. Международният стандарт за езика C е приет през 1990 г. Езикът C стана основа за развитието на езиците за програмиране C ++ и Java .

Успоредно с алгоритмичните езици се развиват и езици, предназначени за обработка на бизнес информация, както и езици на изкуствен интелект. Първият включва COBOL (COmmon Business Oriented Language), а последният включва LISP (LISt Processing) и Prolog. LISP, разработен през 60-те години под ръководството на J. McCarthy, е първият функционален език за обработка на списъци, широко използван в теорията на игрите.

С появата на персоналните компютри езиците се превърнаха в неразделна част от интегрираната среда за разработка. Има езици, използвани в различни офис програми, например VBA (Visual Basic for Application).

През 90-те години с разпространението на интернет се разширява възможността за разпределена обработка на данни, което се отразява в развитието на програмните езици. Появиха се езици, фокусирани върху създаването на сървърни приложения, като Java, Perl и PHP, и езици за описание на документи, HTML и XML. Традиционните езици за програмиране C ++ и Pascal също претърпяват промени: езикът за програмиране започва да означава не само функционалността на самия език, но и библиотеките на класове, предоставени от програмната среда. Акцентът от спецификацията на самите програмни езици е изместен към стандартизацията на механизмите за взаимодействие на разпределените приложения. Появяват се нови технологии - COM и CORBA, които определят взаимодействието на разпределени обекти.

Обхват на езиците за програмиране

В момента езиците за програмиране се използват в най-различни области на човешката дейност, като например:

С течение на времето някои езици се развиват, придобиват нови функции и остават в търсенето, други са загубили своята значимост и днес в най-добрия случай представляват чисто теоретичен интерес. Това до голяма степен се дължи на фактори като: