Значение и значение на надеждността чрез вътрешна последователност

Вербални и невербални методи на психодиагностика.

разграничават вербални и невербални­психодиагностични техники.

Първите са някак медиирани от речта ac­интензивността на субектите; съставляващи тези методи­Необичайните работни места привличат паметта, въображението, системите на вярвания в тяхната езикова форма. Последните включват говорни способности и­се опитва само от гледна точка на разбиране на инструкциите, самото изпълнение на задачата разчита на погрешно­способност на топката - перцептивна, двигателна.

Дискриминация на резултатите от теста

ДИСКРИМИНАЦИЯТА е способността на отделните задачи на теста и на теста като цяло да диференцират субектите по отношение на „максималните“ и „минималните“ резултати от теста. Дискриминацията се измерва от делтата на Фъргюсън и приема максималната стойност с еднакво (правоъгълно) разпределение на показателите (d = 1).

При разработването на тест е необходимо да се стремим да гарантираме, че неговите задачи измерват тестваното свойство възможно най-тънко. Например, ако в резултат на анкета почти всички субекти получат приблизително еднакви резултати, това означава, че тестът измерва много грубо. Колкото по-голям е броят на градациите на резултатите, които могат да бъдат получени с помощта на теста, толкова по-висока е неговата разделителна способност. Мярка за фиността на измерването (или степента на диференцируемост на резултатите) на даден тест се нарича дискриминативност. Дискриминативността на теста се измерва чрез делтата на Фъргюсън:

,

където N е броят на субектите, n е броят на задачите, fi е честотата на възникване на всеки индикатор.

Най-малката дискриминативност на теста при δ = 0, най-голямата при δ = 1.

Значение и значение на надеждността чрез вътрешна последователност.

Психодиагностиката има тенденция да развива тестове, които са силно вътрешно последователни, поради очевидната причина, че ако дадена променлива се измерва с част от теста, тогава в други части, ако те не са в съответствие с първата, същата променлива не може да бъде измерена. По този начин се оказва, че за да бъде валиден тестът (т.е. да се измери точно това, което е предназначен за измерване), той трябва да бъде последователен: общоприетата гледна точка в психометрията е именно, че високата надеждност е предпоставка за валидност.

Надеждността е един от критериите за качество на теста, неговата стабилност по отношение на грешките в измерването

Вътрешната последователност се определя от връзката на всеки конкретен елемент от теста с общия резултат, степента, в която всеки елемент е в конфликт с останалите, доколко всеки отделен въпрос измерва атрибута, към който е насочен целият тест. Най-често тестовете са проектирани по такъв начин, че да имат висока степен на вътрешна консистенция и поради факта, че ако една променлива се измерва с част от теста, тогава в други части, ако те не са в съответствие с първо, същата променлива не може да бъде измерена. По този начин, за да бъде тест валиден, той трябва да бъде последователен.

Съществува обаче и противоположна гледна точка. Cattell твърди, че високата вътрешна последователност всъщност е противоположна на валидността: всеки въпрос трябва да обхваща по-малка площ или да има по-тясно значение от критерия, който се измерва. Ако всички въпроси са много последователни, те са силно корелирани и следователно надежден тест ще измери само относително „тясна“ променлива с малки пристрастия. Според разсъжденията на Cattell, максималната валидност съществува, когато всички тестови елементи не са свързани помежду си и всеки от тях има положителна корелация с критерия. Подобен тест обаче ще има ниска надеждност на вътрешната консистенция.

За да проверите за вътрешна консистенция, използвайте:

Метод на разделяне или метод на свободно стоящи части

Метод за еквивалентни форми

Разделена половина надеждност [редактиране | редактиране на уики текст]

Този метод се състои от разделяне/разделяне на теста на две равни части (например четни и нечетни въпроси, първа и втора половина) и след това намиране на корелацията между тях. Ако корелацията е висока, тестът може да се счита за надежден.

Метод на еквивалентни форми [редактиране | редактиране на уики текст]

OIE се състои от използване на две сравними тестови форми за голяма проба (например формулярите L и M за измерване на коефициента на интелигентност на Stanford-Binet). Получените резултати от двете форми се сравняват и се изчислява корелацията. Ако коефициентът на корелация е висок, тогава тестът е надежден. Недостатъкът на този метод е, че той включва толкова продължителен и трудоемък процес като създаването на две еквивалентни форми.

Алфа метод на Кронбах [редактиране | редактиране на уики текст]

Този метод, предложен от Лий Кронбах, сравнява разпространението на всеки елемент с общото разпространение на цялата скала. Ако вариацията в резултатите от теста е по-малка от вариацията в резултатите за всеки отделен въпрос, тогава всеки отделен въпрос е насочен към изследване на едно и също общо основание. Те генерират стойност, която може да се счита за вярна. Ако такава стойност не може да бъде разработена, т.е. при отговори на въпроси се получава произволно разпръскване, тестът не е надежден и алфа коефициентът на Кронбах ще бъде 0. Ако всички въпроси измерват един и същ знак, тогава тестът е надежден и Алфа коефициентът на Кронбах в този случай ще бъде равен на единица.

Изчислението на Кронбах [редактиране | редактиране на уики текст]

Кронбах се определя като

,

където е броят на елементите в скалата, е дисперсията на общия резултат от теста и е дисперсията на елемента .

Алтернативен метод за изчисление изглежда така:

където N е броят на елементите в скалата, е средната дисперсия за пробата, е средната стойност за всички ковариации между компонентите на пробата.

В момента Cronbach се отчита с помощта на SPSS, STATISTICA и други съвременни статистически пакети, вероятно с помощта на Microsoft Excel.

Надеждността показва, че резултатите от проведеното изследване са близки до истината, а валидността показва, че резултатите наистина се отнасят до явлението, което се изследва от изследователя. Валидното проучване е автоматично надеждно, но не е необходимо обратното. Надеждното изследване може да не е валидно