Живак, олово, алуминий и други токсични метали

Няма значение кой от химикалите ни влияе - живак или олово, или пестициди, или някой от 80 000, предимно непроверени химикали около нас. Крайният резултат, общ краен път към болестта, е претоварване на нашата система за детоксикация. Това се отразява в различни хронични заболявания, по-специално: болест на Паркинсон, депресия, аутизъм, деменция, хронична умора, рак, сърдечни заболявания, диабет или затлъстяване. Процесът на оксидативен стрес, възпаление, интоксикация и клетъчна смърт поради увреждане на енергийната система на тялото (митохондрии) е в основата на почти всички хронични заболявания. Нашите клетки умират, когато загубят енергия или способността да я произвеждат.

Живакът може да идва от много източници, включително изпарения от зъбни пломби (амалгама - "сребърни" пломби), ядене на риба тон и замърсяване на въздуха. Независимо от източника на отравянето, ефектът от него може да бъде много сериозен.

Изследване на 465 пациенти с хронично отравяне с живак установи, че 32% от тях са страдали от тежка умора, 88% от загуба на паметта и почти 30% от депресия. Такива симптоми и самото отравяне с живак са много по-чести сред хората с гена apo-E4. Днес той присъства при 20% от населението. Положителната страна на това проучване е, че премахването на амалгамни пломби заедно с програмата за детоксикация с живак води до значително намаляване на симптомите.

Оловото навлиза в тялото ни от въздуха, както и от храната. Действа като невротоксин, подобно на живака, което води до различни психични разстройства.

Алуминият, който нарушава функционирането на мозъка, ни заобикаля навсякъде: тенджери, тигани, в които приготвяме храна, фолио за печене, кутии, кутии за напитки и др. Освен това алуминиевите сулфати - E-520 E-521, E-522 E-523, съдържащи се в консерви и бисквити, се абсорбират добре в червата. Сиренето и трапезната сол съдържат Е-541, Е-554, Е-555, Е-556, които са по-малко опасни поради лошото усвояване, но все пак ...

Токсични добавки с Е-код (информация в глава 2.3.)

Глутен, казеин и други хранителни алергени (информация в глава 2.4.)