Зеле бяло или зеле

суперсадовод
Зелената бяла пеперуда е доста голяма: мъжки до 55 мм, а женски до 60 мм в размах на крилата.

Крилата й са бели; предни калници с черни ъгли, задни калници с черен маз­com на преден план. В допълнение, женската има две черни заоблени петна по предните крила.

Яйцата са жълти, с форма на бутилка, високи около 1,25 мм, повърхността им е покрита с надлъжни ребра.

Гъсениците са сиво-зелени с тъмнокафяви точки и пети­нас, групирани в повече или по-малко правилен кръст­редове.

Ивицата отстрани на тялото е жълта, а по гърба е разположена­жена е по-лека лента. Тялото на зелената бяла гъсеница е покрито с четина и власинки. Възрастни гъсеници с дължина до 40 mm. Главата на младите гъсеници е черна, при възрастните е покрита с по-леки пети.­нас.

Какавида ъглова, зеленикаво-жълта, с черна­точки на гърба и отстрани. Зелено бяло - обикновен зелев вредител.

Тя ши­роко широко разпространен в Русия (с изключение на Далечния север). Зелето е най-вредното в северозападните и западните райони на Русия.

Варовикът от зеле презимува в етапа на кученцата върху стволовете на дърветата, храстите, стените на сградите, оградите и др.

Пеперудите летят през деня, хранят се с нектара от цветя на различни растения и предпочитат кръстоцветните растения. В голям брой зелевите пеперуди се концентрират върху­зони, защитени от ветровете, разположени в близост до сгради, огради, дървесни насаждения и в малки градини; в големи площи със засаждане на зеле обикновено се населява повече от ръба на полето.

Зелените пеперуди снасят яйца скоро след заминаването.­но от долната страна на листата на зелето и други култивирани и отпадъци­кръстоцветни растения.

Женските подреждат яйцата на групи от 15 до 200 във всеки клъстер. След 6-13 дни от яйцата веднъж­гъсеници с жълтеникав цвят, с черна глава.

Моло­Гъсениците на багрилата в началото са всички заедно. Те гризат плътта на листа от долната страна, без да докосват горната кожа.

По-късно гъсениците се разпространяват в цялото растение и ядат листа, главно от краищата. Възрастните гъсеници са по-често включени­ходете по горната страна на листата и може сериозно да ги повредите, като често оставяте непокътната само една груба вена.

Гъсениците увреждат зелето, рутабагите, репичките, ряпата и други кръстоцветни растения, а също така могат да се хранят с някои растения от други семейства, а именно миньота, настурция, каперси.

В зависимост от температурата, развитието в гъсеница етап pro­трае от 15 до 30 дни, след което се превръщат в ку­колчета. Попълването, както вече беше споменато, се случва на de­пръти, огради, стени на сгради и др. и само рядко върху зелеви листа.

Второ поколение­Растежът на зелето обикновено се развива в големи количества, ако не се извършва контрол на гъсеници от първо поколение. На юг зелевата бяла риба има 3-4 (Централна Азия) и дори 5 (Закавказие) поколения.

Географско разпределение на зелето зеле­предимно климатични условия.

Популяризирайте­движението му на север, както и към Сибир, е затруднено от ниските зими­повишаване на температурата, тъй като при температура от -20 ° C зимува­колчета умират в значителен брой. Следователно, след настинка zi­ние броят на зелето обикновено рязко намалява.

Оптималната температура за развитие на зелевите белтъци е между +20 и + 26 ° C. Много високата температура (над 35-38 °) инхибира развитието­или причинява смъртта на белтъците от зеле.

Мерки за контрол:
- паразитни насекоми, както и гъбични и резервоарни­териални заболявания на гъсеници и какавиди в силна степен­предотвратяват размножаването на зелеви белтъци и като цяло унищожават­пожънете този вредител.

Ездачът на паразити „дребнокоремен“ има най-голямо значение при унищожаването на гъсеници. Той снася яйца в тялото на гъсеници от младо зеле, понякога в една гъсеница в размер на няколко десетки.

Вътре в тялото на гъсеница, ларвите на паразита се развиват от яйцата, които се хранят с тъканите на тялото на гъсениците, което ги води до смърт. Заразените гъсеници първо развиват дупки­малки и след това стават по-малко мобилни, придобити­стопи жълтеникав оттенък.

Достигане на максимално натоварване­Раста, ларвите на паразита pro­пробийте кожата на гъсеница, пълзете навън­умиращите гъсеници тъкат пашкули от мрежа (дължина на очите­lo 4 mm, с форма на яйце), подобно на бучки от памучна вата­цвета, в който какавидите­са.

В тях кукли­ки се трансформират в възрастни паразитни насекоми, които­ръж и излитат от пашкулите.

Изследванията са установили­но това след няколко години удря­прякор заразени до 80-90% от гъската­проснат зеле бяло.

Следователно, за оп­организиране на борбата със зелевите белтъци с помощта на паразити, при ръчно събиране на гъсеници е необходимо да оставите пашкулите на ездача за по-нататъшното му размножаване в естествен вид­условия или събирайте и пренасяйте в райони, най-заразени с гъсеници.

Какавидите на белия бръмбар обикновено се паразитират от друга оса, птеромалната. Една от расите на яйчника трихограма се развива в яйцата на бялата жена.

Зелените гъсеници често са засегнати от гъби и резервоар­термични заболявания;
- за борба със зелевите белтъци може да се използва култура от бактерии "восъчен" молец, която причинява болести и смърт на гъсеници.

От болестите особено важна е „бълхитерия“. Гъсениците, болни от „флашер“, спират да растат и умират, след което стават лимоненожълти. Вътрешните тъкани на болна гъсеница се превръщат в кашава маса от жълто­th цвят;
- най-простата мярка за борба със зелевите белтъци - от началото на появата на пеперуди в градините - периодична проверка на зелевите листа от долната страна и смачкване на снесените яйца. Също така се използва събирането на гъсеници на ръка и тяхното унищожаване;
- използване на инсектициди.