Защо паметта се превръща в морална категория в поемата на Твардовски

В стихотворението "По право на паметта"?

Авторът пише това не можете уверено да стъпвате в бъдещето, забравяйки миналото си.

И не само, след като забравих роднини и приятели, подвизите на героите и т.н., но и лошото, което се случи. Например ужасната репресия на Сталин, която не трябва да се забравя!

Пише как хората са изоставяли своите роднини, бащи, майки, братя, когато са били обявявани за „врагове на народа“. Въпреки това, винаги трябва да ПОМНЕТЕ какво са направили тези хора лично за вас, а не за някой владетел на тирани.

Трябва да помним за корените, за близките, в противен случай ще загубим моралния си характер.

Стихотворението „По право на паметта“ е написано от А.Т. Твардовски през 1966-1969. Творбата е публикувана само десетилетия по-късно, след смъртта на Твардовски.

Поетът се занимава с темата за паметта, която толкова много го е тревожила, анализира годините, които е изживял, и правдиво говори за драматични събития от живота на семейството и страната си.

По този начин това произведение се появява в творчеството на поета, обобщава основните теми на неговото творчество.

Първо, нека разберем основните понятия.

Памет - това е способността да се натрупват, съхраняват и възпроизвеждат знания и практически опит.

Следвоенната работа на Твардовски е пълна с произведения за този ужасен етап от историята, за падналите герои и за загубите. Всеки път, когато срещнем в тях думите „памет“, „не забравяй“. Такива произведения включват: „В деня, когато завършиш­война вървеше "," Убиха ме край Ржев "," Къща край пътя "и много други. Той пише:

Твардовски призовава хората да не забравят миналото си, за да не се повтори. Той нарича паметта немила, жестока и вярва в това отричане на паметта - това отказ от отговорност, отказ от морал по отношение на падналите, на тези, които не са се завърнали от тази ужасна война.

Изказах своята гледна точка по този въпрос, ще се радвам, ако някой има различна или някой ме допълни и поправи!