Защо конфликтът за Катар пряко засяга сигурността на Русия

Твърде Близкия изток

Малкото емирство Катар, с население от около 2,5 милиона (почти шест пъти по-малко от Москва), е тази седмица в центъра на регионален конфликт с потенциал за световна война. За Русия това е поредното напомняне, че няма отделна „война в Сирия“ - това е просто фрагмент от много по-мащабни и експлозивни световни процеси.

Едновременното - в рамките на два дни - прекъсване на отношенията между десет държави от сунитския Близкия изток с Катар провокира най-голямата дипломатическа криза в региона поне от началото на този век.

На този фон заплахата от превръщането на Близкия изток във военен център не само в регионален, но и в световен мащаб рязко се увеличи. Впрочем подобни страхове по-рано бяха породени от конфликта в Донбас - по време на най-горещата му фаза.

За мащабите на дипломатическата криза свидетелства не само едновременното разкъсване на дипломатическите отношения с Катар от мощните държави в региона, които дълго време се смятаха, ако не за негови съюзници, то за надеждни партньори. Сред тях е покровителят на сунитския арабски свят, Саудитска Арабия, както и ОАЕ и Египет.

Дипломатически конфликти между сунитските страни са се случвали и преди, но не в толкова тревожна обстановка. Но този път ислямският свят е покрит от вълна от военни конфликти: в Сирия, Ирак, Йемен, с резерви - в Либия. Всички участници в новия дипломатически конфликт зависят от тях. Освен това Катар е обявен за икономическа блокада, а Саудитска Арабия е единствената държава, с която Катар има сухопътна граница и чрез която може да получава храна по суша. Освен това Катар стана най-важната регионална информационна сила, създавайки телевизионния канал Al-Jazeera, най-влиятелната медия в ислямския Изток.

Неслучайно Доналд Тръмп лично назначи ръководителя на Държавния департамент Рекс Тилерсън за свой специален представител в преговорите за разрешаване на кризата около Катар.

Русия също участва пряко в този конфликт.

Досега войната в Сирия се възприемаше от руските граждани като далечна и чужда, прониквайки в нашето медийно пространство само с тъжни съобщения за отделни убити военни съветници или гръмки репортажи за успехите на армията на Асад и концерти в Палмира.

Дори терористичните атаки с руски самолет в Египет, а след това и в метрото в Санкт Петербург, не накараха руснаците да повярват, че заплахата за националната сигурност се е увеличила поради участието на Русия в сирийския конфликт.

По-голямата част от нашите граждани все още не осъзнават, че войната в Сирия е само малък фрагмент от сложна и дълга битка за господство в ислямския свят. И че действията на Русия в Сирия ни правят един от участниците в тази битка - с всички произтичащи от това последствия.

Русия в Сирия воюва в съюз с шиитски Иран и алавитския режим на Башар Асад, близък до шиитите. Това са дългогодишни противници на страните от Сунитския залив, които приятелски скъсаха отношенията с Катар, включително заради подозрения за неговото „предателство“ - тайни връзки с Иран.

Шокът в Иран се доказва от факта, че за първи път неговите власти не обвиняват Израел за случилото се.

За Русия ситуацията се влошава от факта, че по-голямата част от нашите мюсюлмани са сунити. Междувременно срещу сунитите армията на Асад и нашите военни се борят с нея.

Наскоро западните медии съобщиха, че ръководството на ИД е предупредило своите привърженици на Запад за необходимостта да се избягват многолюдни места. Защото на тези страни се обещават „почти ежедневни“ терористични атаки. Русия също е сред такива държави.

Такъв е случаят, когато дори словесните заплахи трябва да бъдат взети изключително сериозно: ИД с готовност поема отговорност за всякакви терористични атаки, окачвайки табелата си за всяко зверство под екстремистки ислямистки лозунги. Тази нечовешка PR схема работи. Фургон, който удря тълпа в центъра на голям град или стреля в парламента, предизвиква незабавно медийно въздействие по целия свят.

Ако Русия се опита да създаде някаква коалиция от Катар, Иран и Турция в Близкия изток, призивите за терористичен "джихад" в Русия вероятно ще се засилят. Освен това в случая с Катар вече се е случило това, което ние наричаме „цветни революции“: там монархиите от Персийския залив просто смениха властта с помощта на военни преврати.

Дали руските политици осъзнават днес, че значението на фразата „да спечелим войната в Сирия“ става все по-малко ясно за всички преки участници в конфликта?

Дори ако Асад запази властта, това не гарантира сигурността на самата Русия. Нещо повече, официална военна победа над ИД (и тя е съвсем реална, терористите рискуват да загубят своите „столици“ в Ирак и Сирия - Мосул и Рака в близко бъдеще), напротив, ще доведе до избухване на тероризъм в други части на света. Победените ислямистки групи с висока степен на вероятност ще преминат към тактиката на целенасочен терор, а екстремистите от страните от бившия социалистически лагер ще бъдат изтеглени от Близкия изток към родината си.

Сирия е само един от театрите на военни операции в голямата междумюсюлманска война. Русия се присъедини към нея, по-скоро от желанието да се върне в редиците на водещите световни сили и да потуши негативния международен ефект на Украйна за себе си. Но конфликтът в Близкия изток е по-сложен и със сигурност с много по-дълга история от блокиралия Донбас.

В различни военни коалиции вече участват около 70 държави - всяка трета държава на планетата. Ехото на тази война достига до Европа и Русия при терористични атаки.

Водещите световни военни сили ще трябва да координират усилията си в сложен диалог, за да сдържат мюсюлманските държави във война помежду си. Русия в тази война не трябва еднозначно да приема никоя от страните - макар и само защото ние самите имаме около 30 милиона мюсюлмани, а демографските тенденции са такива, че те ще станат по-многобройни както по брой, така и като общ дял от населението.

Кризата около Катар дава на Русия още един шанс да прекрати безсмислената и изключително опасна конфронтация със Запада и част от мюсюлманския свят.

И, разбира се, всички сили, претендиращи за ролята на международни играчи, трябва да прекратят широко разпространената практика за разделяне на терористите на приятели и врагове. Докато „великите сили“ не спрат да използват екстремисти от всички ивици в своите геополитически игри, Близкият изток ще остане основното огнище на заплахата, която може да доведе до пълноценна гореща трета световна война.