Защо Киев призовава миротворците на ООН в Украйна

Киев започна да популяризира темата за въвеждането на миротворчески контингент в Украйна. Следващата седмица Върховната Рада ще гласува за приемането на подходящ призив към ООН и ЕС - да изпрати миротворци на фронтовата линия с Новоросия и до украинско-руската граница, контролирана от бунтовните републики. Няма шанс да привлечем миротворци - защо тогава Киев говори за това?

Но няколко седмици по-късно темата за миротворците, наред с други, беше обсъдена в Минск на среща на "Нормандската четворка", въпреки че те не можаха да се споразумеят по тях. И сега, след бедствието в Дебалцево и началото на истинско примирие, Киев изведнъж реши, че е необходимо да се въведе чуждестранен миротворчески контингент, за да се отделят украинските и новоросийските войски, както и да се поеме контролът над тази част на границата с Русия, която се контролира от ДНР и ЛНР. Киев иска полицейска мисия на ЕС или миротворчески контингент на ООН. В същото време всички разбират, че ако първият изобщо няма нищо общо с реалността, тогава няма шанс и за втория вариант. По две причини.

Първо, Новоросия по никакъв начин няма да се съгласи да се откаже от контрола над границата с Русия - това е тилът, чиято загуба по време на гражданската война (макар и временно преустановена) е самоубийствена. Но дори и на фронтовата линия между Украйна и Новоросия сега е невъзможно да бъдат доведени миротворци - поради факта, че Киев и Донецк просто не могат да се споразумеят от кои държави трябва да са миротворците. Новоросия може да се съгласи само с миротворци от Русия или страните от ОНД - но за Украйна те са неприемливи. Не може да има едностранно, по искане на Киев или Донецк, въвеждане на миротворци - никой няма да отиде в бойната зона без гаранции за ненападение.

Във всеки случай разполагането на миротворци трябва да бъде координирано (дори ако е наложено) с двете страни на конфликта - тоест е възможно само когато двете страни се окажат в безизходица и вече не искат или не могат да се бият. Сега това не е така - и това само потвърждава, че и двете страни не считат войната за приключила. Едностранно могат да бъдат въведени само чуждестранни военни контингенти, които за разлика от миротворците ще имат право да открият огън - но това няма нищо общо с умиротворяването и ще се разглежда от другата страна като чужда намеса.

Такова принудително прилагане на мира обикновено се използва, когато външните сили се интересуват от стабилизиране на разделението на страната или когато вярват, че лишавайки страните от възможността да продължат военните действия, те по този начин укрепват съюзническата страна на конфликта и отслабват врага. Грубо казано, когато всички осъзнаят, че Киев вече няма сили да се бие и наближава катастрофа, САЩ ще бъдат първите, които ще поискат бързо разполагане на европейски военен контингент в Украйна.

Сега във Вашингтон все още не смятат битката за Украйна за загубена, но в самия Киев настроението е по-реалистично (това се доказва от самото искане да бъдат привлечени не само миротворци, но и полицейската мисия на ЕС). Има две основни причини, поради които Киев реши да използва миротворческата тема точно сега.

Първо, това е, разбира се, страх - без значение какво могат да кажат публично Порошенко или Яценюк, те осъзнават, че военната ситуация (да не говорим за икономическата) не е в тяхна полза. Още едно подновяване на военните действия - и следващия котел властите в Киев определено няма да оцелеят. Следователно изборът между риска от преврат поради изоставянето на Донбас - и не само въвеждането, а самият призив за разполагане на миротворци е точно както тълкуват техните радикални противници в Украйна - и риска от възобновяване на войната, Порошенко е ясно склонен към първия вариант, като го смята за по-малко опасен.

Така че основният мотив при призоваването на миротворците е прост - спасете ни! В същото време Киев не иска да признае, че единственият начин за спасение е да се откаже атлантизация и да се преговаря с Донбас за повторно сглобяване на Украйна.

Втората причина е желанието да се изострят противоречията между Москва и ЕС, тоест Берлин и Париж. Отначало, за да може ЕС по-строго да защитава интересите на властите в Киев преди Русия, Вашингтон и Киев използваха заплахата от началото на доставките на оръжие за Украйна. Тогава Киев започна да обвинява Русия и Новоросия в нарушаване на примирието, довело до Дебалцево. Виждате ли, те не спазват споразуменията от Минск, казва Порошенко - следователно се нуждаем от миротворци и за предпочитане европейски.

Но изглежда, че всичко едва започва - ако англосаксонските и проатлантическите европейски медии започнат активно да подгряват темата през следващата седмица, тогава европейските лидери няма да могат просто да размажат темата. „Възмутената публика“, представена от френски „интелектуалци“ като Бернар Анри-Леви, който се прочу с активната си PR кампания за подготовка на инвазията в Либия, ще поиска „спасението на Украйна“, световните медии ще започнат да популяризират темата - и Берлин и Париж ще трябва да реагират по някакъв начин на апела на Киев.

И ако тогава се появи американски или британски проект на резолюция на Съвета за сигурност на ООН - дори не за съгласие с обжалването на Киев, но с благоприятна реакция - тогава ще бъде много трудно за Франция и Германия да гласуват против. И ако те подкрепят резолюцията и Русия наложи вето, тук ще бъде постигнат желаният от Киев (и Вашингтон) резултат: Русия ще бъде изложена като враг на мира и в същото време разногласията между Берлин и Париж с Москва ще се засили.

Във всеки случай темата за миротворците ще се разиграва много активно през следващите седмици - и от този, който освен Киев се присъедини към нея на Запад, ще бъде възможно да се прецени тактиката, която сега се избира в САЩ, ЕС и отделни европейски столици. „Миротворческите сили“ нямат нищо общо с истинското умиротворяване на Украйна.