Ние бъркаме, спояваме, поправяме iPeds

Запояването е технологичният процес на обучение не­подвижно свързване на метални части чрез нагряване (под температурата на тяхното автономно топене) и пълнене­празнината между тях с разтопена спойка, която след кристализация (втвърдяване) образува силен механичен шев (шев).

Връзката на метала с припоя възниква поради разтвора­метал и дифузията му в спойки. Пропуски между запоени­частите трябва да бъдат избрани така, че слоят чиста спойка да е минимален, тъй като здравината му е по-малка от­сплави на спойка с неблагороден метал.

В зависимост от температурата в областта на съединяваните материали, спояването се разделя на нискотемпературни и високотемпературни.­обиколка.

Разстоянието между частите се задава в зависимост от връзката­за нискотемпературни спойки е 0,05. 0,08 мм, за високотемпературни - 0,03. 0,05 мм.

Появането в сравнение със заваряването е най-бързо­Нов и най-малко трудоемък метод за свързване, поради което се използва широко при сглобяването и инсталирането на електронно оборудване и устройства.

Според метода за нагряване на частите, които трябва да се съединят и споят, запояването се отличава с поялник, високочестотни токове, в пещи, горелка, в течна среда и ултразвук. Името на метода за запояване зависи от инструмента (оборудването) или отоплителната среда.

Освен това, в зависимост от естеството на околната среда, се различава спояване във вакуум, инертни газове и редуциращ агент.­шумна среда.

Според метода за въвеждане на спойка се различават следните видове запояване: изливане, с предварително полагане на спойка към съединението­нения (шев);

с предварителна излишна поддръжка на повърхностите на съединяваните части;

с въвеждането на спойка с поялници;

с помощта на пръчки или тръбни спойки.

Появането ви позволява да свързвате елементи от части с такива форми, които­които са трудни или невъзможни за свързване по други начини. Появането се използва за свързване на почти всички метали.

Едно от най-важните предимства на спойката е­устройство или CEA устройство в електрическата верига, с­е, че има най-ниското електрическо съпротивление­потупване.

Правилно разработеният дизайн на запоеното съединение и неговото висококачествено изпълнение осигуряват надеждна работа с­заедно за дълго време.

Припоят трябва да притежава следните качества: добър ra­сгънете основния метал, намокрете го, имайте добра течливост и достатъчна механична якост. Точката на топене на спойката трябва да бъде под точката на топене­нов метал.

Като спойки се използват цветни метали и техните сплави, които в зависимост от температурата на топене се подразделят­Xia в нискотемпературен (мек) с точка на топене до 350 "C и високотемпературен (твърд) с температура на топене­Ления 350,1850 "С.

В съответствие с GOST 21 930-76 и GOST 21 931-76, спойките се характеризират с температурата на началото и края на топенето.

За монтажни спойки се използват сребърни и калаено-оловно-оловни спойки. Сребърните спойки в сравнение с калай-оловото осигуряват по-висока якост и производителност­надеждност на връзката. Ниска точка на топене на сребро при­храненето допринася за по-икономичното им използване, от­това, въпреки недостига на сребро, е отговорно за запояване­основно се използват сребърни спойки.

Надеждността на запоените връзки зависи от състоянието на връзката­повърхности и техните структури, температура на запояване и използван поток.

При подготовката на повърхностите на частите за запояване те се отстраняват механично или химически.­филми за боклук, ръжда, оксид и мазнини. В най-простия случай повърхностите на частите се измиват с бензин или алкохол.

Запаяването може да се извърши или в защитна атмосфера, или с помощта на флюсове, които предпазват повърхностите­части от възможно окисляване с повишена скорост­ратура.

Преди горещо калайдисване или спояване, приготвено отгоре­частите са покрити с поток, който се избира в зависимост от­мостове от използваната спойка и металите, които ще се съединяват, както и от метода на запояване. Температурата на топене на потока трябва да бъде под температурата на топене на спойката, за да се осигури съдържанието на течност в нея­стои и дори се разстила върху основния метал.

Флюсите насърчават образуването на течна или газообразна защитна зона, която предпазва металната повърхност и стопилката­спойка от окисляване, както и разтваряне и отстраняване на капачката­ки оксиди от повърхността.

Технологичният процес на запояване включва калайдисване, което предхожда запояване и се състои в покриване на повърхността­от частите, които трябва да се съединят с тънък филм от спойка. При калайдисване спойката се слива с основния метал.

След калайдисване частите се запояват, за което спойката се нанася върху кръстовището на частите и се нагрява до пълното й разтваряне, като частите се поддържат в компресирано състояние до завършване­втвърдяване на спойката. Правилно проектираната връзка трябва да бъде лесна за сглобяване и да работи надеждно при условията на работа на електронното оборудване и устройства. Основни видове спойка­niy, установен от ГОСТ 19 249-73.

Висока механична якост на запоеното съединение може да бъде осигурена само при внимателно спазване на технологията за запояване. Недостатъчно почистване на частите преди спояване, неправилна конструкция на споявания шев, неспазване на темперамента­режим на запояване и други нарушения на технологичните­процесът неизбежно води до появата на различни видове дефекти­в спойката и разхлабване на спойката.

Основните дефекти при запояване са:

  1. наличието на пукнатини в спойката, в резултат на бързо охлаждане­части след запояване или значителна разлика в­цента на термично разширение на спойка и метал;
  2. наличието на пори в шева поради високата температура на запояване или интензивното изпаряване на потока;
  3. ненамокряне на повърхността на частите чрез спойка поради голямото им замърсяване.

Качественият контрол на готовите спояващи фуги обикновено е­може да се извърши или без унищожаване на продукти по един от физическите методи­bov (външен преглед, флуороскопия) или с унищожаване от­делиум (за разкъсване, за рязане, за разбиване).

Материалът за запознаване е взет от учебника „Радиоелектронно оборудване и устройства. Монтаж и настройка ". Автор: Ярочкина Г.В.