Киберпрестъпления: Заплахи за сигурността на информационното общество

Б.Г. МИРЗОЕВ,

адвокат, кандидат за Руската академия на адвокатурата

Малко вероятно е, тъй като въпреки заплахите от глобализацията, въвеждането на нови информационни технологии доказва, че те са в състояние да обединят всички видове комуникация в едно информационно пространство, в което, според Мануел Кастелс, „културата на истинската виртуалност“ доминира [1]. Характеристика на тази култура е, че тя формира система, при която реалността е напълно потопена във виртуални образи. В този нов свят външните образи сами се превръщат в преживявания. И ако говорим за опита на международното взаимодействие, тогава, заедно с реалните участници, виртуалните участници започват да действат не по-малко активно и заедно с традиционните видове влияние, включително сила, възможностите за информационно въздействие върху обществото и индивида са все повече се разкрива.

Интензификацията на използването на информационен ресурс във всички сфери на дейност се дължи на специфичните характеристики на информацията: тя не само не намалява или не изчезва при широкото използване, но и се превръща в начална основа за формирането на нови видове и съответно ново качество е основната основа за разработване и вземане на решения на всички нива на управление, има „Едипов ефект“, т.е. способността да влияе върху съзнанието и поведението на индивидите и обществото като цяло [2].

Поради повишената активност на средствата за масова информация, една от водещите тенденции е еволюцията от „масово общество” с преобладаващ тип „масова култура” към „сегментирано” общество, тоест такова, което се различава по идеология, ценности, вкус, начин на живот и др. В новата комуникационна система съобщението действа като средство, спецификата на самото съобщение започва да определя характеристиките на средствата. И тогава добре познатата дилема „законът на силата или силата на закона“ получава съвсем нов звук.

Ясно е, че такава информация е предимно поверителна. Всъщност значителна част от информацията в съвременния свят може да бъде получена от напълно отворени налични източници. Освен това много от миналата тайна не само става информационно отворена, но и допринася за по-нататъшното разпространение на отворена информация. Този процес обаче никога не е линеен; напротив, той може да придобие обратима посока, особено когато информацията влиза в контакт с проблемите на националната сигурност. Що се отнася до реакцията на гражданското общество към такава реверсия, тя е толкова по-активна, колкото повече информация от отворен характер започва да претърпява трансформации.

Тази практика в никакъв случай не е изключение, а по-скоро правило на съвремието. Това може да се прецени от ресурсите на американската ЦРУ или германската BND [5]. Разбира се, не цялата такава информация става предмет на публичност. Освен това интересите на националните разузнавателни агенции често противоречат помежду си. Това може да се прецени въз основа на реакцията на европейците на разкриването на информация за дейностите в Стария свят на американската система за електронно сателитно проследяване, известна под кодовото име "Ешелон". Изглежда подходящо да се спрем на този проблем по-подробно.

и т.н. Френските, белгийските, италианските бизнесмени започнаха да губят сделки с партньори от Саудитска Арабия, Азия и Латинска Америка. Разследванията на подобни смущения показаха, че Съединените щати разполагат с пълна информация за поверителните преговори и я предават на заинтересованата страна. Европейският парламент реши да създаде специална комисия, която да разследва дейността на "Ешелона", която представи на депутатите доклад с повече от 100 страници. Един от заключенията на комисията беше, че Ешелонът е използван не само и не толкова за борба с тероризма, но и за икономически шпионаж.

След публикуването на данните от доклада дейността на "Ешелон" започна постепенно да се свива. Така една от базите за подкрепа на системата Bad Aibling близо до Мюнхен през 2002 г. попада под юрисдикцията на Германия. Сега, във връзка с новата концепция за чуждестранното присъствие на американски войски, може да се приеме, че базите за проследяване, подобни на тези, действащи в „Ешелона“, ще бъдат разположени на територията на страните от Централна и Източна Европа, които наскоро се присъединиха към НАТО. А концентрацията им по периметъра на границите на постсъветското пространство актуализира проблема с икономическата сигурност на Русия. По този начин сме свидетели на активна трансформация на рисковете и заплахите за сигурността под въздействието на новите информационни технологии.

Разбира се, такива информационни технологии се използват не само в извънредни ситуации. На първо място, военните ведомства на различни държави се интересуват от тяхното развитие. В края на 2004 г. в централата на НАТО в Брюксел се проведе второто международно изложение „Digital Battlefield“, на което двадесет и една държави от Стария и Новия свят представиха най-новите разработки в областта на прецизните оръжия, цифровите навигационни системи и бойните действия контрол.

Експертите, не без основание, вярват, че до 2010 г. ще има скок от енергийната ера към информационната ера, придружена от появата на шестото поколение войни и армии. Решаваща роля в тези войни ще изиграят тясно специализирани мобилни войски, въоръжени с високо прецизни оръжия, разработени на принципно нова основа. Задачата на армия, участваща в такава война, е точно да унищожи важни обекти от икономиката на врага, без да уврежда жилищните райони. В същото време се планира да се установи пълна информационна блокада на всички сфери на живота на територията на конфликта, колкото и обширна да е тя.

Очевидно тези планове налагат замяната както на индивидуално, така и на групово стрелково оръжие. Новият арсенал трябва да се състои от оръжия, оборудвани с подобрени оптични прицели с лазерни далекомери и термовизори, безжично свързани с монтиран на каска дисплей и индивидуален полеви компютър. Очаква се с такива оръжия вероятността за попадане в целта да се увеличи 5 пъти [8]. И тъй като, за да активира такова оръжие, всеки войник на бъдещето с помощта на компютърна каска ще може да наблюдава от разстояние сцената на военните действия, психологически той няма да осъзнае реалността на случващото се, и съответно личната му отговорност за участие във въоръжен конфликт. Естествено, благодарение на информацията, получена с помощта на спътници и други разузнавателни средства, ще бъде възможно да се получи подробна картина на битката, която ще приближи реалната ситуация още повече до компютърна игра. И тъй като най-често срещаните съвременни игри са отборни,

тоест мрежовото оборудване, демонстрирано в Брюксел, предполага включването на ново поколение армейски войник в една мрежа - система с нейните части, висши власти, разузнаване, артилерия, авиация и др. Между другото, войната в Ирак даде тласък за подобно развитие: войските на антииракската коалиция са изправени пред такава форма на съпротива, при която не толкова национални, колкото конфесионални мотиви играят специална роля, така че тук човешкият фактор става решаващ и отчитането му изисква подобряване на подходите до проблеми със сигурността, включително информация.

В средата на 2004 г. на конференцията на ОССЕ за свободата на медиите в Интернет, проведена в Амстердам, експерти заявиха наличието на около 400 такива ресурси; около 1750 обекта, които те считат за „проблемни“, тоест призовават за унищожаване на хора по някаква причина, не систематично, а периодично.

В същото време, като се вземе предвид целият обем информация, публикувана в глобалната мрежа, общият брой страници с пропаганда на омраза и нетърпимост е около 0,015% [10]. В същото време експертите бяха принудени да признаят, че е почти невъзможно да се предотврати разпространението на идеи за нацизъм, ксенофобия или религиозна омраза в Интернет.

Трудностите при справянето със съществуването на ресурси с такова съдържание се дължат и на факта, че законодателството, позволяващо да се разглежда пропагандата на нетърпимост като престъпление, е валидно само в Австрия, Белгия, Германия, Франция и Швейцария.

Но колкото и да се променя лицето на тероризма, същността му не се променя и значението на международното сътрудничество в борбата срещу тероризма, което се превръща в една от основните глобални заплахи, не намалява. Що се отнася до разпространението на информация с екстремистко или терористично съдържание в глобалната мрежа, отделна държава неизбежно ще се сблъска с проблема за законността на действията си за затваряне на такива сайтове, докато регистрацията на имена на домейни не бъде поставена под международен контрол, като банкови операции .

В същото време борбата срещу терора в света на съвременните информационни технологии може да граничи, ако не с тероризъм, то поне с насилие. Илюстративен пример за това е работата на Стивън Курц, теоретик на новата доктрина на „Електронното гражданско неподчинение“, художник и професор на катедрата по изкуства в Университета на Ню Йорк в Бъфало. В дома му полицията открива предмети, използвани за демонстриране на производствения процес на генетично модифицирани храни и предоставя на потребителя подобрена информация за тях; на тази основа полицията обвини Курц в биотероризъм. Върховният съд на САЩ постанови, че арестът му е противоконституционен; този арест свидетелства за вълна от антитерористична истерия, която обхвана не само САЩ, но и страните от Западна Европа.

Тук е доста трудно да останем в правната област поради факта, че има несъответствие в правните актове за борба с тероризма и следователно тяхното безплатно тълкуване е възможно както от правоприлагащите органи, така и от обществеността. Не е изненадващо, че в западните интелектуални кръгове стартира кампания за защита на Курц. Например Конрад Бекер, австрийски теоретик и директор на портала World-Information.org [14], нарече случващото се знак на началото на „семиотичен терор“: в много страни действията на активисти, свързани с киберпространството, са всъщност приравнени на терористична заплаха, защото те правят най-важните и скрити интереси [15].

Много експерти отбелязват заплахата от пропаганда на нови форми на престъпност чрез пиратски телевизионни канали. Например в Аржентина в началото на 2005 г. имаше около 200 пиратски телевизионни канала, въпреки че де факто те бяха почти официални [16]. Но това явление е най-често в Италия. Пиратските телевизионни станции често излъчват от мобилни платформи, разположени в микробуси. По отношение на мощността те изостават далеч от легалните станции, но са евтини за експлоатация и тяхната мобилност им позволява да покрият голяма излъчвана зона и ако бъдат открити, бързо да се скрият от полицията. Естествено има и по-мощни телевизионни канали. Пример за 24/7 фиксирани канали е студиото Teleimmagini в Болоня, член на движението Telestreet, което има приблизително 80 пиратски микро-телевизионни станции [17]. Някои от тях, по-специално Радио Шерууд в Падуя и Римско радио Онда Роза, излъчват от 70-те години на миналия век. В много градове телепиратството излъчва с тайното или дори изрично съгласие на местните власти, тъй като различните нива на управление в Италия са доста независими едно от друго. Някои християнски групи също участват в тази дейност. Предполага се, че един от пиратските канали принадлежи на най-известния телевизионен магнат в страната, премиерът Силвио Берлускони.

Географията на пиратското телевизионно излъчване обхваща почти цяла Западна Европа, Северна и Южна Америка. В Русия този феномен все още липсва поради относително високата си цена, както и поради такава национална култура на политически протест, която не е предназначена за активно използване на информационните технологии.

Виртуалното пространство е специфично поле на безплатни трансгранични взаимодействия, следователно протестът в такова пространство по правило приема трансгранични форми. Но усилията на властите да въведат цензура в мрежата изглеждат също толкова трансгранични. Причините, подтикващи политическото ръководство на различни страни да разгледат сериозно въпроса за цензурата, най-често се крият във факта, че този протест се превръща в насилие или заплаха от насилие.

Още през 1996 г. излиза първият медицински доклад по проблема с психологическата зависимост на човек от виртуалното пространство. Доказано е например, че в „киберсекса“ силата на въздействие върху психиката е по-силна, отколкото от употребата на LSD.

Разбира се, може да се отбележи, че именно в Япония самоубийството традиционно се разглежда като благородно отклонение от живота, не само в криза, но и в срамна ситуация. В тази държава няма религиозни или законови забрани за самоубийство. Не е изненадващо, че Япония се нарежда на първо място в света сред индустриализираните страни по брой самоубийства на глава от населението. Нека припомним, че Япония е безспорният световен лидер в развитието на технологиите за достъп до мобилен интернет. Следователно в бъдеще проблемът със самонасоченото насилие може да стане още по-остър. Вече самоубийствата в Япония са 3 пъти по-високи от броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, докато сред тези, които се самоубиват, броят на учениците в началните и средните училища е 60%. [20].

„Самоубийствените клъстери“ включват хора, които досега не са били известни. И така, след информацията за „координираните самоубийства“ ученик на едно от японските училища се опита да взриви самоделна бомба в класната стая. Той е направил взривно устройство по инструкции от интернет.

В тази връзка е уместно да се припомни въпросът, поставен на президента на Руската федерация В.В. На Путин на пресконференция след срещата на върха на Г-8 в Шотландия през лятото на 2005 г.: ще стане ли светът по-насилствен в отговор на заплахата от международния тероризъм? Президентът на Русия изрази надежда, че светът няма да премине към езика на терористите [22], но фактите, за съжаление, говорят за обратното: в условията на нарастване на нивото на терористична опасност става по-трудно за да демонстрират своята активност различни протестни движения, следователно полето на тази дейност все повече се превръща във виртуалното пространство.

1 Виж: М. Кастелс. Информационна ера: Икономика, общество и култура. - М., 2000.

2 Виж: В. Г. Сейдов. Масовите медии в системата на международните отношения // Информация. Дипломация. Психология. - М., 2002 г. С. 225.

3 Лос Анджелис Таймс. 10. III. 2002 г.

5 www.cia.gov; www.bnd.de

8 Виж: М. Букин. Всеки войник иска да знае къде седи партизанът // NG-Telekom. 2004. No 3 (33). 7 декември.