Заек и таралеж

Рубрика: Приказки за деца | Преглеждания: 5544

По някаква причина тази история се смята за измислица и въпреки това всичко в нея е истинската истина. Дядо ми, казвайки ми го, казваше всеки път:

- Разбира се, беше в действителност, иначе как бих говорил за това?

И ето историята.

Беше една неделна сутрин през лятото, точно когато елдата цъфтеше. Слънцето грееше ярко в ясното небе, топъл утринен бриз духаше над полетата. Чучулигите звъняха високо отгоре, пчели бръмчаха в елда. Всичко живо се зарадва, таралежът също.

Таралежът стоеше на вратата на къщата си с ръце, скръстени на гърдите. Той подмени муцуната си на топъл вятър и забръмча песен - нито лоша, нито добра, а именно, тъй като таралежите обикновено пеят в хубава неделна сутрин.

Той стоеше така и си тананикаше под тон и изведнъж си помисли: „Докато жена ми се пере и облича, аз можех да ходя през полето и да видя как расте моята рутабага“.

И рутабагата беше засадена точно там, близо до къщата му. Таралежът със семейството си охотно го угощаваше и затова го смяташе за своя собственост.

Не по-рано казано, отколкото направено. Таралежът затвори вратата и отиде на полето.

Той все още беше много близо до дома и тъкмо се канеше да заобиколи храста и да се обърне към полето с рутабага, когато изведнъж срещна заек. Заекът също бързал по работа - да огледа зелето си.

Таралежът приветства заека любезно и му пожела добро утро.

Но заекът се смятал за благороден господар и бил ужасно арогантен. Той не отговори на поклона на таралежа, но му каза с най-презрителен поглед:

- Как се озовахте толкова рано тук на полето?

- Излязох да се разходя, - отговори таралежът.

- Разходи се? - засмя се заекът. - Мисля, че краката ви не са много подходящи за ходене.

Този отговор ядоса таралежа. Той можеше да изтърпи много, но не позволи да се каже нищо за краката му, защото те бяха изкривени.

- Представяте си, каза таралежът, че краката ви са по-полезни?

-- Мисля - отговорил заекът.

- Все още трябва да се провери - каза таралежът. - Обзалагам се, че ако пуснем състезание, ще ви изпреваря.

- Това е за смях на пилетата! - извика заекът. - Ти - с кривите си крака! Е, добре, да е по твоя начин: ако наистина искаш, нека тичаме веднага.

- Не, не е нужно да бързаме толкова много - отговори таралежът. - Още нищо не съм ял. Ще се прибера вкъщи, ще похапна малко и след половин час отново ще бъда тук, точно на това място.

Заекът се съгласил и таралежът си тръгнал.

По пътя той разсъждава: "Заекът се надява на дългите си крака, но аз ще го водя. Макар че е благороден господар, но е пълен глупак.".

Таралежът се прибра вкъщи и каза на жена си:

- Пригответе се бързо, съпруго, и елате с мен на полето.

- И какво се е случило? - попита съпругата.

- Заложих със заек и ще провеждам състезание с него, а вие трябва да сте свидетел.

- О, боже, напълно глупав ли си, мъниче? - извика му таралежът. - Имате ли предвид? Как можеш да се състезаваш със заек?

- Млъкни! - каза таралежът. - Това не ви касае, не се намесвайте в мъжките дела. Пригответе се и да тръгваме.

Какво трябваше да направи таралежът! Воля-неволя, тя трябваше да се подчини.

По пътя таралежът казал на жена си:

- Е, слушайте внимателно. Ще тичаме в това поле. Заекът в едната бразда, а аз в другата. Ще бягаме от другия край. Просто трябва да застанете тук, в браздата и когато заекът изтича, му извикайте: „И аз вече съм тук!“

Когато стигнали до обработваемата земя, таралежът показал на жена си мястото й и забързал към другия край на полето. Заекът вече беше там.

- Мога ли да започна? - попита той.

- Разбира се - отговори таралежът.

След това застанаха всеки в своята бразда. Заекът преброи: "Един, два, три!" - и се втурна като вихър през обработваемата земя.

И таралежът изтича три стъпала, а след това се сви на топка и спокойно легна в браздата.

Когато заекът с пълен дух се втурна към другия край на обработваемата земя, верната съпруга на таралежа му извика:

Заекът онемял от изумление - помислил си, разбира се, че видял таралежа пред себе си. В края на краищата всички знаят, че съпругата на таралеж изглежда точно като съпруга си.

„Тук нещо е нечисто!“ - помисли си заекът и извика:

- Хайде да бягаме отново? Обърни се! - и отново се втурна като вихър - така че ушите му почти се откъснаха от главата му.

И съпругата на таралежа спокойно остана на мястото си. Когато заекът се втурна обратно, таралежът му извика:

Заекът се ядоса и извика:

- Хайде да бягаме отново! Обърни се!

- Не ми струва нищо “, отговори таралежът. - Моля, колкото искате.

Заекът тичал по този път още седемдесет и три пъти. И всеки път, когато тичаше към другия край на обработваемата земя, таралежът или жена му му казваха:

На седемдесет и четвъртия път заекът не стигна до края и падна в средата на полето.

И таралежът извика жена си и те, доволни един от друг, се прибраха. И ако не са умрели, те все още живеят.

Случи се така, че веднъж таралеж изгонил напълно заек. И оттогава нито един заек не се съгласява да провежда състезание с таралеж.