Възможно ли е да се лекува наркоман със сила

Неслучайно случаят на Егор Бичков предизвика толкова оживена дискусия в обществото. Присъдата на съда стъпва върху царевицата за домашни любимци на обществото, докосва нерв, който разкъсва Русия от векове. Как да живеем правилно: по истина или по закон?

Всеки има своя собствена истина. Истината на Бичков е, че наркоманите не трябва да съществуват нито в Нижни Тагил, нито в региона на Свердловск, нито в Русия. Те изобщо не трябва да бъдат. От гледна точка на Бичков и неговите защитници, наркоманията е такова зло, срещу което всички средства са добри.

Родителите на наркомани имат своя собствена истина. За тях е непоносимо да виждат как децата им умират. Като цяло те не зависят от глобалните проблеми на оцеляването на нацията или спазването на върховенството на закона. Те биха спасили детето си от разруха или възможна смърт.

Служителите на реда имат своя собствена истина, дори две. Първият е малък и кратък, тъй като гражданите трябва да действат в съответствие със закона и ако противоречат на закона, то с техните, служители на реда, заинтересовано съгласие. Второто е реално и важно, тъй като ефективната борба срещу наркомафията и наркоманията като цяло е опит за доходите и материалното им благосъстояние. Навсякъде по света наркомафията е надежден и постоянен източник на доходи не само за наркобосовете, но и за тези, които се борят с тези наркобосове. Понякога дори по взаимно съгласие.

И накрая, наркоманите имат своя собствена истина. По някаква причина те предпочитат да не говорят за това, когато обсъждат громкия случай на Йегор Бичков. Изглежда ги няма. Наркоманите са просто обект на дейност за различни лица и организации. Всеки преценява много лесно интересите на наркоманите, дори не се интересува от собственото си мнение. Междувременно те са пълноправни граждани и са свободни сами да решават съдбата си. Ако решат да бъдат лекувани, те се лекуват. Ако решат да умрат, те умират. Кой има право да ги спре? Кой има право да решава вместо тях въпросите за техния живот и смърт? Правото на смърт е също така неотчуждаемо, както и правото на живот.

Може би Егор Бичков е имал най-добри намерения. Същите, за които се знае, че са проправили пътя към ада. Може би той искаше само най-доброто за тези хора. Може би той е искал нещо за себе си, но тъй като това не е известно със сигурност, ние ще тълкуваме всички съмнения в полза на подсъдимия. Да кажем, че е искал само едно - да спаси наркоманите от деструктивна зависимост. В някои случаи той ги убеждаваше и получаваше положителен резултат. В други случаи той се „лекува“ със сила. Именно тези случаи са инкриминирани от Бичков под формата на статии за отвличане и незаконно лишаване от свобода.

Позоваванията на факта, че той е координирал принудителното лечение с родителите на наркомани, са безсмислени - родителите нямат право да вземат такива решения за своите пълнолетни деца, ако децата не са инвалиди, а самите родители не изпълняват функцията на настойници. Родителите могат да упражняват морално влияние върху своите възрастни деца, да ги убеждават, да ги убеждават, но не могат да дадат своята санкция за задължителното им лечение. Подобна санкция е безполезна.

Пасионери, вдъхновени от светли идеи, вяра или чист алтруизъм, не би навредило от време на време да проверяват намеренията си със закона. Най-малкото, за да са сигурни, че страстната им дейност не води до унищожаване на чуждите съдби. Светата инквизиция обрече на смърт и еретици от възвишени мотиви - за спасението на грешните им души. Савонарола изгаряше книги единствено в името на религиозното и морално възраждане - в неговия случай определено нямаше нищо егоистично и лично. Болшевиките организираха кървава месомелачка в Русия за щастливото бъдеще на цялото човечество. Кой може да докаже за някой конкретен болшевик, че е застрелвал „врагове на народа“ не от високи подбуди, а от егоистични подбуди? Съмненията са в полза на подсъдимите.

Изглежда, че всички жестоки масови репресии и актове на геноцид са били оправдани от високи идеи. Никой не обявява себе си или идеологията си за откровено зло. Всички пазители на общественото благо искат да прогонят човечеството с желязна ръка в земния рай. Никой не помни поговорката „не можеш да бъдеш прекрасен“.

Не, разбира се, Бичков не е инквизитор или болшевик. Различни мащаби. Но подходът е един.

Желанието да се живее според истината, а не според закона е силно там, където законът е слаб и законите не са задължителни. Там, където законите не съществуват за всички, а за елита. Тоест в днешна Русия. Ние обаче имаме едно предимство, което не е съществувало преди сто години - международното право. Можем да проверим идеите си за истината с него, без да се страхуваме да не сме твърде грешни. Можем да проверим международното право спрямо нашите закони. Можем да се уверим, че е престъпно лишаването на възрастен способен човек от свобода на личен избор.

Така че не толкова отдавна, само преди три или четири десетилетия, съветските психиатри изпратиха здрави хора на задължително лечение, обяснявайки, че това е направено в техен интерес, в името на тяхното здраве. А някои от лекарите в частни разговори обясниха, че всъщност са благодетели, тъй като в специалните психиатрични болници според тях условията на задържане на затворниците са по-добри, отколкото в лагерите. Вероятно наказващите в бели палта също имаха своя истина. Едва ли самите те са се смятали за дявол.

Егор Бичков може да е бил осъден твърде строго. Не знаейки всички подробности по делото (и присъдата не е оповестена публично), е трудно да се прецени това. Няма съмнение обаче, че както търговците на наркотици, така и техните висши покровители в правоохранителните органи са изравнявали с него сметки. Защото в редица случаи Бичков изглежда е извадил хора от наркоманията, които са се обърнали към него за помощ. Чест и похвала за това, въпреки че се твърди, че методите на „лечение“ са били много жестоки, дори варварски. Но ако хората доброволно са се съгласили с тях, тогава няма проблем.

Единственият проблем е, че не можете да помогнете на хората против тяхната воля. Мнозина изобщо не са объркани от това обстоятелство. Почти мнозинството от слушателите на Echo Moskvy, които са обсъждали случая Бичков, вярват, че жестокостта към наркоманите е не само подходяща, но и необходима. Жестокостта е знамето на нашето общество, символ на нашето време. Повечето хора не вземат предвид правото на наркоман, самоубиец или търсещ евтаназия самостоятелно да контролират собствената си съдба. Чудно ли е, че държавата пренебрегва правата на човека в мащаба на цялото руско общество, дори ако някои хора, със значителна обществена подкрепа, вярват, че имат правото да решат за друг човек неговата съдба?

Арогантните хора, които са се записали за супергерои, трябва да бъдат напомнени за прости истини. Наркоманите също са хора. Всички хора са равни. Всеки има еднакво право да бъде защитен от закона. Всеки има право самостоятелно да решава въпроси за здравето и живота си, ако болестта или животът му не представляват заплаха за другите хора. Наркоманите застрашават само собственото си здраве. Ако извършват престъпления заради пристрастяването си, трябва да бъдат съдени. Но не защото са наркомани, а защото са престъпници.

Нашето общество трябва да започне да се отнася с уважение към човек. Независимо дали става дума за бездомник или премиер, руснак или чукчи, успешен футболист или умиращ наркоман, просяк или милионер. Трябва да се помни, че всички те са граждани и никой няма право да нарушава законните им права. И който забрави за това, съдът трябва да го напомни. Междувременно няма нужда да се притеснявате за това. "