Война и мир. Том IV - Страница 37

- Къде е той? Мога ли да го видя, може ли? - попита принцесата.

- Сега, принцесо, сега, приятелю. Това негов син ли е? - каза тя, визирайки Николушка, който влезе с Десал. - Всички можем да се поберем, къщата е голяма. О, какво прекрасно момче!

Графинята въведе принцесата в гостната. Соня разговаря с госпожа Буриен. Графинята погали момчето. Старият граф влезе в стаята, поздравявайки принцесата. Старият граф се е променил значително откакто принцесата го е видяла за последен път. Тогава той беше жизнерадостен, весел, самоуверен старец, сега изглеждаше жалък, изгубен човек. Докато говореше с принцесата, той непрекъснато се оглеждаше, сякаш питаше всички дали прави това, което е необходимо. След опустошението на Москва и неговото имение, избито от обичайната му коловоза, той очевидно загуби съзнанието си за значението си и почувства, че няма място в живота.

Въпреки вълнението, в което се намираше, въпреки едното желание да види брат си възможно най-скоро и за нейната досада, че в онзи момент, когато искаше само да го види, тя беше заета и се преструваше, че похвали племенника си, принцесата забеляза всичко, което се правеше около нея, и почувства необходимостта да се подчини за известно време на този нов ред, в който влизаше. Знаеше, че всичко това е необходимо и й беше трудно, но не ги дразнеше.

- Това е моята племенница - каза графът, представяйки Соня, - ти не я познаваш, принцесо?

Принцесата се обърна към нея и, опитвайки се да потуши враждебното чувство, което се бе надигнало в душата й към това момиче, я целуна. Но й стана трудно, защото настроението на всички около нея беше толкова далеч от това, което беше в душата й.

- Къде е той? Тя попита отново, обръщайки се към всички.

- Той е долу, Наташа е с него - отговори Соня и се изчерви. - Хайде да разберем. Мисля, че си уморена, принцесо?

В очите на принцесата се появиха сълзи на досада. Тя се обърна и искаше отново да попита графинята къде да отиде при него, лека, бърза, сякаш весели стъпки се чуваха на прага. Принцесата се огледа и видя Наташа почти да тича, онази Наташа, която на онази дългогодишна среща в Москва не я хареса толкова.

Но преди принцесата да е имала време да погледне лицето на тази Наташа, тя разбрала, че това е нейният искрен другар в скръбта и следователно неин приятел. Тя се втурна да я срещне и, прегърнала я, заплака на рамото й.

Щом Наташа, която седеше начело на принц Андрей, научи за пристигането на принцеса Мария, тя тихо напусна стаята му с тези бързи, както изглеждаше на принцеса Мария, сякаш с весели стъпки и хукна към нея.

На развълнуваното й лице, когато изтича в стаята, имаше само един израз - израз на любов, на безгранична любов към него, към нея, към всичко, което беше близо до любимия човек, израз на съжаление, страдание за другите и страстно желание да се отдаде на себе си, за да им помогне. Беше очевидно, че в този момент нито една мисъл за себе си, за връзката й с него не е била в душата на Наташа.

Чувствителната принцеса Мария разбра всичко това от първия поглед върху лицето на Наташа и извика със скръбно удоволствие на рамото си.