Публикувано на ref.rf
Понятието „хартиено-кредитни пари“ обозначава всички форми на пари, които нямат присъща стокова стойност.

7. Системата на хартиените пари се различава от металната циркулация по механизма за формиране на стойността на паричната единица.

8. В основата на функционирането на съвременните парични системи лежат неизменяемите пари на хартиен кредит.

9. Паричната система на Руската федерация функционира в съответствие с нормите на Конституцията на Руската федерация, Гражданския кодекс на Руската федерация, Федералния закон за Централната банка на Руската федерация (Банка на Русия).

10. Официалната валута в Руската федерация е една рубла. Съотношението между рублата и златото не е установено. Паричният оборот се организира с използване на пари в брой (банкноти и монети) и парични плащания, извършени по реда на безкасовите преводи. Правилата и разпоредбите за организиране на паричното обръщение се установяват от Банката на Русия. Регулирането на паричния оборот се осъществява посредством инструменти и методи на паричната политика.

Въпроси за самопроверка

1. Дайте дефиниция на видовете парични системи и ги назовете. На какво се основава тяхната класификация?

2. Кои са основните елементи на паричната система?

5. Формулирайте характеристиките на металната циркулационна система.

6. Какво означава терминът "хартиени пари"?

7. Какви са особеностите на системата за обращение на хартиените пари?

8. Какви са причините за излизането на златото от обращение като парична стока?

9. Дайте описание на паричната система на Руската федерация.

Глава 3. Видове и форми на парите

3.1. Хартиени пари

В хода на еволюцията на човечеството се създадоха предпоставките за изместването на висококачествени пари от техните заместители. С официалното премахване на фиксираното съдържание на злато на паричната единица, преходът от използването на пари на пълна стойност към използването на техните знаци беше завършен. Историята на обращение на дефектни пари познава два вида: 1) хартиени пари; 2) кредитни пари.

Хартиените пари са банкноти, снабдени със задължителен номинал, издадени от държавата за изпълнение на разходите. Определението съдържа основните съществени характеристики на този вид пари: 1) емитентът е държавата, представена от хазната; 2) стойността на масата на издадените хартиени пари се определя от обема на държавните разходи; 3) са длъжни да бъдат приети за плащания, вкл. за стоки и услуги; 4) възможна е прекомерна (в сравнение с нуждите от оборот) продукция и съответно е възможно обезценка; 5) изтеглянето на пари от обращение става, когато се плащат данъци и в крайна сметка чрез парична реформа.

Основната характеристика на хартиените пари не е, че те се правят на хартия, а че те се издават от държавата и държавата определя стойността им въз основа на обема на своите разходи.

Най-често използваното наименование за хартиени пари на държавата е съкровищни ​​банкноти.

Възможността за използване на хартиени пари като пари зависи от следните условия:

- относително развити стоково-парични отношения;

- публично приемане на хартиени пари.

В условията на неразвити стоково-парични отношения, каквито са били в предкапиталистически формации, функцията на парите като средство за обращение също е слабо развита. По-често всичките му пари, изпълнявайки функцията на обращение или плащане, се превръщат в съкровище. Хартиените пари не могат да изпълняват функцията на съкровище, тъй като нямат стойност. Поради тази причина в докапиталистическите формации опитите за издаване на хартиени пари винаги завършвали с неуспех. Веднага след като размяната на банкноти за злато спря, населението отказа да ги приеме като пари. И дори законите за смъртното наказание за отказ да приемат хартиени пари като средство за покупка и плащане не биха могли да улеснят въвеждането им в обращение.

В същото време развитите стоково-парични отношения сами по себе си не са достатъчни, за да влязат в обращение хартиените пари. Освен това те трябва да бъдат социално признати, тоест да се ползват с общото доверие на населението. Както посочи К. Маркс, силата на хартиените пари се определя от степента на доверие в правителството. Публичното приемане на хартиени пари се постига от факта, че държавата, издавайки хартиени пари, ги обявява за законно платежно средство за всички плащания, включително извършване на плащания към самата държава. Тъй като населението може да използва хартиени пари, за да изплати дължимите плащания, то се съгласява да ги приема при продажба на стоки и плащане на услуги. Τᴀᴋᴎᴍ ᴏϬᴩᴀᴈᴏᴍ, хартиените пари също са включени в обращение между участниците в оборота. Колкото по-широки и по-развити са отношенията между държавата и населението, толкова по-голяма е възможността за успешно издаване на хартиени пари в обращение. Държавата използва тази възможност като източник за покриване на дефицита на държавния бюджет.

Системата за обращение на хартиените пари е създадена в края на 1-во, началото на 2-то хилядолетие от н.е. в Китай, където са създадени предпоставките - изобретението на хартия (през 100 г. сл. н. е.) и печатарската преса (през 50 г. сл. н. е.). Емитирани първоначално под наименованието „доброволни монети“, а след това „ценни хартиени монети“ са били банкноти и са били в обращение свободно в страната, но без предоставяне на златни резерви или стоки. Хартиената монетаʼʼ представляваше квадратно парче хартия, от едната страна на което имаше надпис за името на императора и неговата династия, а от другата страна текстът: оПо искане на Министерството на финансите беше решено това хартиена монета͵, носеща истинския надпис и запечатана с печата на управляващата династия, има стойност и трябва да се приема като истинска медна монета. Всеки, който наруши тези правила, ще си отреже главата.

По-късно - през XIII век. - издадени са хартиени пари в Персия, а през XIY век. - в Япония.

Друг пример за емитирането на собствени банкноти от държавата са съкровищни ​​банкноти, издадени от хазната от началото на НЕП до 1925 г. ᴦ.

Още в самото начало на емисията хартиени пари държавите често нарушават основното условие за своята стабилност - размяната за метали според обявения курс. Войните и революциите, които са богати на историята на всички страни, изискваха големи разходи, покрити от емисията пари, което, наред със загубата на обществено доверие в правителството, доведе до тяхното обезценяване и големи обезценки, причинени от този пасивен баланс на плащания (увеличаване на нуждата от злато) ... Така че хартиените пари, възникнали като признаци на злато и сребро, в крайна сметка престават да се разменят за метал и постепенно започват да отговарят на името си, превръщайки се в парчета хартия, поддържани само от властната власт на държавата и надарени със задължителна разбира се.

В тази връзка, а също и с оглед трансформациите на банковата система, по-специално монополизирането от страна на държавата (представлявана от централната банка) на емисията на друг вид дефектни пари - банкноти, към момента емисията на хартиени пари има практически спря и държавните разходи се финансират чрез емитиране на държавни облигации и съкровищни ​​бонове ?.

3.2. Кредитни пари

Произходът на заема и изпълнението на кредитни операции послужиха като основа за появата на кредитни пари.

Кредитните пари са признак на стойност, възникнала в замяна на злато въз основа на кредит. Οʜᴎ отразяват движението на заемния капитал и ʼʼ като платежно средство ... получават свои собствени форми на съществуване 1.