Цифрова библиотека
RuBook.org

Ивелин се протегна, като се обърна от нежното, но обитаващо слънцето, легна малко по-надолу, докато осъзна, че вече не иска да спи.

След това тя се обърна по гръб и за известно време погледна тавана с усмивка на устни, изброявайки мислено всички желания за идващия ден. Тогава тя си пожела да бъдат изпълнени точно и чак след това стана от леглото.

Този прост акт, който Евелин повтаряше всяка сутрин, не беше някаква прищявка на разглезено момиче, а сериозен ежедневен ритуал. За известно време тя взе за правило да прави три неща. Първо, никога не се събуждайте по принуда (за щастие положението й позволява да дойде на работа по-късно). На второ място, винаги поздравявайте нов ден с усмивка, дори преди той да влезе в живота (защото знаех, че само по този начин ще бъде успешен). И на трето място, да се правят планове сутрин (и след това по някаква причина всички те се сбъднаха - за разлика от списъците със задачи, съставени вчера). То беше забелязано отдавна и проверено сто пъти.

След като изпълни обичайните „упражнения“, тя се насочи към душа, като зърна отражението си в голямото огледало и забеляза, че по бузата й парадира широка следа от възглавница. Това обаче не е основното.

Сърцето й се зарадва. Нещо важно определено ще се случи днес! Нещо, което коренно ще промени живота й! Да да. И тези промени ще окажат най-добро влияние върху нейната съдба. Тя го направи така. Тя реши така. Така ще бъде така. Защото винаги е било така.

Тя си тръгна без съжаление, освен това, точно преди да си тръгне, имаше разпадане и последна раздяла с тогавашното й гадже. Защо съжалявам? Така че беше необходимо.

Но откакто Евелин се установява във Франция, много се е променило в главата и живота ѝ. Вероятно Франция все още е нейната страна, а Довил е нейният град, ако изведнъж всичко изведнъж стане добро. Точно така, съвсем добре.

Първо, още в първия ден тя нае апартамент - най-красивият от всички съществуващи на земята. Между другото, Бернар й помогна, домакинята се оказа някакъв негов далечен роднина. От едната страна прозорецът гледаше към парка, а клоните на старо високо дърво висяха почти в самата стая. Тук сутрин винаги я очакваше. От друга страна, където беше вечерта, имаше много небе и морски бриз, а в далечината се поклащаха мачти за яхти и малки развлекателни лодки ... Не е ли рай?

На следващия ден тя се срещна със Себастиан и любовта започна веднага, от момента, в който те случайно се хванаха за погледите.

Първо, Себастиан живееше с нея, след това - тя живееше със Себастиан, след това взеха ваканция, после друга, защото не искаха да си тръгнат за миг. Нямаше нужда да отидат някъде, Евелин се чувстваше щастлива тук, на известните плажове на Довил, и вярваше, че не всеки обикновен смъртен заслужава щастието, което се е стоварило върху нея това лято, тази година.

После решиха да се оженят, после ...

Пляскайки босите си крака по бледолилавите дъски на пода (французите знаят как да украсят интериора!), Тя изтича до апарата и сграбчи слушалката, търкаляйки четката за зъби по другата буза.

- Ивелин, здравей! Защо имаш толкова странен глас?

- Бърнард. Какво друго? Миех си зъбите.

- ООД Съжалявам. Но вие сте необходими в офиса.

Бернар беше нейният местен шеф, красив тридесет и две годишен французин, който се нарече неин всеотдаен приятел и дълбоко пази надеждата да стане неин любовник.

- За какво? аз съм на единадесет.

- Да, но има нюанси. Просто ... имам нужда от теб днес ... обаче, не само днес, - той се поколеба, осъзнавайки двусмислието на тази фраза, - обаче ... ще обясня, когато се срещнем.

- Днес е петък. Времето е девет и половина. И така какво?

- Точно така - и какво? Толкова ли ви е трудно да пристигнете час по-рано? Ще ви пусна в пет. Не, в четири. Не в ...

- Ще тръгна рано. Трябва да работя утре, вие ме помолихте да взема форума ...

- Ивелин, ела. Гласът му беше мек. Почти нежен. Бърнард беше известен като дамски мъж и понякога Евелин не можеше да му устои, особено когато ставаше въпрос за малки поръчки, които не изискват големи енергийни разходи. - Е, Евелин ... - каза той още по-тихо.

- Все още не съм бил под душа ...

- О, как ти завиждам на душата!

- Обаче да. Разсеях се. Ела веднага. Е, разбира се, не забравяйте да се облечете след душа си.