Властта на президента и властта на парламента в Руската федерация, тяхната корелация

Властта на президента и властта на парламента в Руската федерация, тяхната корелация. Конституционният и правен статут както на президента, така и на парламента и правителството в Руската федерация ще бъдат описани подробно в съответствие с­следващите параграфи на редица следващи глави (глава 10-12). Следователно тук, в сравнителна перспектива, се разглеждат само основните правомощия на тези висши държавни органи от гледна точка на тяхното влияние върху формата на управление.

Президентът на Руската федерация не се избира от парламента, а чрез всеобщо гласуване, което, както вече беше посочено, е характерно за президентските републики. Според Конституцията на Руската федерация (член 80) той е: държавен глава; гарант за конституцията, правата и свободите на човека и гражданите; пази над суверенитета на Руската федерация, нейната независимост и държавна цялост; осигурява координирано функциониране и взаимодействие на­Ганове на държавната власт; определя основните насоки на вътрешната и външната политика на държавата; представлява Руската федерация в страната и в международните отношения. Вече тези много често срещани поло­zheniya ясно свидетелства за огромната, определяща роля на президента на Руската федерация в системата на държавните органи на страната.

Президентът на Руската федерация играе решаваща роля за формирането и функционирането на безпартийно правителство, което е особено важно за определяне на президентската форма на републиката. Президентът на Руската федерация­категорично, без участието на парламента, по предложение на председателя на правителството на Руската федерация назначава и освобождава­тези заместник-председатели на правителството на Руската федерация и федерални ми­нистров, макар че дори в президентска република като САЩ това изисква съгласието на Сената. Премиерът също се назначава не от парламента, а от президента, който единствен може да номинира кандидати за този пост. Вярно е, че тук парламентът има право да даде или не съгласие за такова назначение. Но това много ограничено право е сериозно заложено в Конституцията от факта, че държавата­Думата на Думата има възможността, под заплахата от нейното разпускане, само три пъти да отхвърли кандидатите (или кандидатурата), предложени от президента, след което президентът получава правото да разпусне парламента и независимо назначава председателя на Правителство. Важно е също така, че при обсъждането на кандидатурата за този пост парламентът взема предвид преди всичко личността, а не работната програма на правителството, тъй като последното се определя основно от президента на Руската федерация, който според към Конституцията, определя основните насоки­осъществяване на вътрешната и външната политика на държавата.

Разбира се, не може да се каже, че правителството на Руската федерация по никакъв начин не е независимо от Федералното събрание. Вече беше казано по-горе за необходимостта­възможността за получаване на съгласието на Държавната дума за назначаването на председателя на правителството. Съгласно част 1 на чл. 103 и част 3 от чл. 117 Con­устав на Руската федерация, Държавната дума може да изрази недоверие на правителството с мнозинство от гласовете от общия брой депутати. Но Pre­президентът на Руската федерация, противно на нормите на парламентарна република, може да не се съгласи с такова решение на Държавната дума и ако последната­в рамките на три месеца ще изрази отново недоверие към правителството­уу, тогава президентът или обявява оставката на правителството, или състезания­пуска Държавната Дума. Същото се случва, когато Pre­самият президент на правителството ще повдигне въпроса за доверието в правителството.

Парламентът на Руската федерация може да повлияе на дейността на правителството във връзка с правото му да обсъжда и одобрява бюджета и други финансови законопроекти, но това е характерно не само за парламентарните, но и за президентските републики. В същото време президентът на Руската федерация играе повторно­важна роля при назначаването на председателя на Централната банка на Руската федерация, тъй като той сам определя и представя на Държавната дума кандидат за тази позиция и повдига въпроса за освобождаването от тази длъжност. Освен това, ако Държавната дума не одобри кандидатурата му, тогава президентът има възможност да назначи нейния изпълнител.­изпълняващ длъжността председател на Централната банка на Руската федерация.

По отношение на президента на Руската федерация парламентът има право да абдикира­отстраняването му от длъжност, но, първо, такова право е представител­нов орган на власт също притежава в президентските републики (например в САЩ); и второ, това право в Руската федерация е доста тясно, защото може да се използва само въз основа на обвинение в държавна измяна или извършване на друго тежко престъпление при условието­vii спазване на много сложна и продължителна процедура, което прави наистина супер трудно прилагането. В същото време президентът на Руската федерация има много по-широко право да разпусне държавата­Ной Дума, както вече беше споменато по-горе. Президентът свиква избори за Държавната дума, а президентските избори се свикват от Съвета на федерацията, който се формира без участието на президента и държавата­държавната дума.

Всичко казано и още повече е достатъчно убедително, за да станем свидетели­показва, че в днешна Русия има рязко преобладаване на­президентска власт над парламентарната власт. В същото време властта на парламента е сериозно ограничена, елементите на парламентаризма са сведени до минимум и несравними с елементите на президентството. К ска­Трябва да се добави, че дори в областта на законотворчеството, където парламентът, предимно долната камара - Държавната дума, традиционно играе основна роля, президентът на Руската федерация също­притежава сериозни правомощия. Той има: правото да издава самостоятелно укази, обвързващи на цялата територия на страната; правото на законодателна инициатива; правото на отлагащо вето върху законите, приети от парламента; правото на спиране­в редица случаи ефектът от актовете на изпълнителните органи на съставните образувания на Руската федерация и др. Той внася законопроекти в Държавната Дума, подписва и обнародва закони, приети от Федералното събрание, без които те не могат да станат закони и влизат в сила. Само президентът свиква референдум.