Владимир Познер: „Не съм много оптимист в смисъл, че четвъртото имение ще се върне“

- Имахте различни събеседници: не много умни и много умни, но бяхте ли толкова умни, с които не само разговаряте, - имаше ли някой, който би могъл по някакъв начин да разклати мнението ви или да промени, или дори коренно да промени?

- Радикално - едва ли. Но имаше хора, които ме изненадаха, например Кобзон. С него сме много различни, както разбирате, и имаме различни възгледи. Но поведението му в програмата, начинът, по който защитава гледната си точка, начинът на аргументиране, убеждението му и фактът, че не е играл никаква игра, но наистина изрази своята „вътрешност“, разбира се, ме впечатли ... Започнах да го уважавам повече след това. Имаме много хора, които просто играят някои представления. Той - не, той наистина вярва и го изразява. И фактът, че той е смел човек, ние го знаем. Така се случват такива неща.

Това се случва и обратно, същият шнур. Бях сигурен, защото той сякаш беше такъв - идол и си мислех, че ще го каже ... Но той се оказа никой. Не отговорих на въпросите, завъртях го, обърнах го - напълно неочаквано за мен, тоест отново ме изненада, но в другата посока. Но така, че някой ... имаше хора, които наистина ме докоснаха - между другото отговориха. Например, когато имах посланика на САЩ Джон Байърли, който говори отлично руски, и му зададох последния въпрос: „Какво ще кажеш на своя Създател, когато се озовеш пред него?“ И изведнъж видях, че устните му треперят и в очите му се появи сълза, а той каза: „Ще попитам - мога ли да видя родителите си?“ Беше толкова трогателно, искрено, че никога няма да го забравя. Така че често има нещо, но по различни начини.

Да кажеш, че имаше много глупаци - знаеш ли, не. Имаше, разбира се, не особено умни, но най-вече все още не. И дори тези хора, които аз лично не харесвам, да кажем, но все пак - те не са глупави. Грешка е да се мисли така. И тези, които стигат до тези върхове, не са глупави. Обикновено глупавите хора не стигат до там.

- Уча в Московския институт за радиоразпръскване и миналата седмица ни дадохте майсторски клас. В самото начало на речта си казахте, че медиите и журналистиката са четвъртото съсловие. Но за съжаление сега я няма. И не само в Русия, но като цяло - като цяло. Има ли шанс четвъртото имение да се върне и какво трябва да се направи, за да се върне?

- Първо, тогава не дадох никакъв майсторски клас, а просто отговарях на въпроси. И второ, самите тези органи трябва да са независими от другите корпорации. И виждаме, че постепенно телевизионните компании се купуват от по-големи корпорации и те стават част от тези организации и дори тогава те всъщност не са средства за масова информация: те се превръщат в средство за печелене на пари, печалба и изпълнение на определени политически задачи. Това е често срещана тенденция, не само тук. Основните ни медии, най-влиятелните, просто принадлежат на държавата пряко и непряко, или са незначителни и не много влиятелни медии, които не представляват, да речем, никаква опасност и не се докосват.

В САЩ няма държавни медии, ако говорим за Америка, но тези някога независими големи телевизионни компании като NBC, CBS, ABC току-що бяха погълнати от по-големи компании и всъщност тяхната независимост приключи.

Как да го направя, за да преиграя всичко - не знам. Затова не съм много оптимист в смисъл, че този четвърти имот ще се върне. Ролята му е страхотна, защото всъщност тя няма власт, освен една: да насочи вниманието на всички, тоест да привлече вниманието на обществото и вниманието на властите към онова, което не е в ред. И по този начин да повлияе на социалния климат. Тази роля е от голямо значение, но не виждам как това може да бъде постигнато.

Между другото, затова казвам на хората - защо трябва да ходите на журналистика? Днес е наистина трудно да бъдеш журналист. Да си пропагандист е различен въпрос: да изпълняваш задачи, да казваш какво се изисква от теб, не е трик. А да си журналист не е никак лесно. И особено днес. Необходимо е да има много силно желание.

Видеозапис:

От реч на Владимир Познер в „Джералдин“ (20.12.16)