Владимир Маяковски: в доброволен плен на политиката.

В днешно време отново е популярна следната гледна точка за живота и работата. В. Маяковски: уж има двама поети. Единият - дореволюционен - ​​чувствителен, уязвим човек, фин лирически поет, певец на любовта и т.н., другият - постреволюционен - ​​поет-трибун, който жертва таланта си на Октомври и социалист­строителство.

Считам този подход за непродуктивен, защото В. Маяковски,­сръчен и поет, - човек, който не се променя през целия си живот и творчество. Мисля, че тази упоритост се дължи на следните причини.

Трето, поетът дойде в литературата като революционер. Revo­lucioner в широк смисъл: не само като човек, обхванат от желанието да „направи социалистическо изкуство“, но и като човек, възпитан не върху руската класика, а върху книги, чужди на нея (KMarks, VLenin), както човек, който е починал от малка.­гимназия на омразата.

Нека започнем с темата за любовта, следвайки добре познатата изповед на В. Маяковски от писмо до Л. Брик „Изчерпва ли любовта всичко за мен? Всичко, но само по различен начин. Любовта е живот, това е основното. Нали­стихотворения, дела и всичко останало се възнаграждават. Любовта е сърцето на всичко "(Брик Л. За Владимир Маяковски. От мемоари //" Приятелството нататък­раждане ", 1989, No 3). Затова нека се обърнем към любовта като факт от литературата­ри като показател за духовното ниво на личността на героя и твореца.

Ще ви завещая плодовата градина на моята велика душа.

Първата част на изявлението като лайтмотив премина през много от творбите на поета и получи най-образния израз със следните думи: „Аз съм // завинаги // ранен от любов - // едва­Губя "(„ Писмо до другаря Костров от Париж за същността на любовта­vi "), тясно свързана с първия и втория лайтмотив на творчеството на В. Маяковски - мотивът за несподелена любов.

Реакцията на героя към напускането на любимата му към поезията е показателна.­рений "Към всичко". За разлика от Пушкин „Как Бог ти дава. ", Yesenin" и прости. ", Звучи езически-Старозаветен:„ Око за око ". В същото време се смята, че отмъщението е най-дивото: дайте на всеки красив, млад, -

Няма да си хабя душата, ще изнасилвам)

и ще изплюя в сърцето й подигравка!

Такава реакция на героя кара не само да се съмнява в величието на душата му, но също така ни позволява да говорим за неговата духовна връзка с червените­гвардейци от стихотворението "Дванадесетте" на Блока. И в това, и в друг случай­човек се смята за потенциална жертва, аз нямам­което няма нищо общо с героите и което също е важно да се подчертае - всяко инкогнито: в „На всичко“ - „всяка красива, млада“, в „Дванадесет­tsati "- всеки" буржоа "или някой, който ще бъде записан в този клас на око. Това не означава, разбира се, че реакцията на отмъщение, към­насочени срещу прекия виновник на страданието­роя трябва да е различен.

В стихотворенията „Облак в гащи“, „Гръбначната флейта“, „Човек“, в стихотворението „Към всичко“ се изтъква следното като основна причина за любовното предателство: героят не може да скочи­да живееш с могъщите на този свят - собствениците. В същото време възгледите за любовта като обект на продажба и покупка от съперници съвпадат.

Доказателството не са толкова преценки като следните­към генерала: „Знам // всеки плаща за жена“ („Флейта-гръбначен стълб“), колко е фактът, че с различни варианти на любовно предателство героят нито веднъж не се съмняваше нито в любимата си, под­сделка, която спазва законите, а не сама по себе си. Тоест артистично­логиката на стихотворението е следната: парите са над чувствата, парите са­нов арбитър на "любовта".

Любовта, преживяна от героя, унищожава повече, отколкото го създава като личност; това е всепоглъщаща страст. В. Маяковски­създава грандиозни образи, които предават сила и гравитация, а именно ча­тинята на това чувство. Особено впечатляваща е картината на „огъня на сърцето“ в стихотворението „Облак в гащи“: Хората подушват - миризмата на пържено! Настигнаха някои. Лъскав! В каски! Без ботуши! Кажете на пожарникарите: те пълзят в сърцето на горящо сърце. Аз самият.

Ще издухам очите си с бъчви. Оставете ребрата да си починат. Ще изскоча! Ще изскоча! Ще изскоча! Ще изскоча! Свито.

Няма да изскочите от сърцето си!

В поезията на В. Маяковски любовта-страст е не само красива, но и опасна, дори фатална болест на лирическия герой. Вън­и мотивът за самоубийство. Самоубийство - и предложеното лекарство­в от "любов" и своеобразно огледало на "любов". Така в „Флейта на гръбначния стълб“ смъртта се представя на героя като освобождение от всички­изтезание, затова той, призовавайки Бога, му предлага различни ва­Риантас от желаната смърт: „Вържете ме в кома­там, що се отнася до опашките на кон, // и бързаме, // разкъсвайки се срещу звездните зъби "," Хвърляйки Млечния път като бесилото, // вземи и дръпни ме, престъпник. // Прави каквото искаш. // Искате ли четвърти ".

След смъртта на поета Лиля Брикуже твърди, че мисълта за себе си­убийството е хронично заболяване на Маяковски (Brik L. O Vla­Димир Маяковски. От мемоари // "Приятелство на народите", 1989, № 3). Дали това е вярно или не, не мога да преценя. В творчеството на поета обаче тази идея се „разиграва“ неведнъж. И ако думите: „И сърцето е нетърпеливо да стреля, // и гърлото бръсне с бръснач“ - се възприемат в много отношения като поетичен ход, то от редовете „той се простреля на вратата тук­bimoy "(" Човек ")," Сбогом. Довършвам. Моля, не обвинявайте. "(" Относно това ") - духа кърваво пророчество, в тях виждате своето­различен сценарий, на който беше съдено да се сбъдне.

В. Маяковски не само поетично предсказа собствената си смърт, но, както знаете, два пъти се опита да умре. И в двата случая, особено във втория, когато Маяковски се обажда на Л. Брик и я предупреждава за предстоящата стъпка, се вижда нещо театрално, а не фалшиво. Маяковски, човек и поет, знае със сигурност със сигурност, че самоубийството е игра, която не може да завърши със смърт. Той не допуска такава страхлива стъпка. Следователно, „Кой, // аз съм заседнал­релизи? // Това е огънато! " („Човек“) и „Не е трудно да умреш в този живот. // Направете живота много по-труден "(" Сергей Есенин "), Но все пак любовната лодка се разби. Счупен, според поета, за ежедневието. След октомври животът става този, според Маяковско­mu, основният враг на високите чувства. В разбирането си за любовта поетът е говорител на „левите“ идеи, следователно е естествено, че заедно с „ге“­нерални класики "множество атаки в неговата работа под­върнаха се традиционните семейни и битови ценности, които получиха недвусмислено негативна интерпретация като продукт на „напусналия роб“. И в резултат на това къщата, според Маяковски, е „една ежедневна кал“, а любовта в семейството е „любов към пиле“, „любов към кокошките“ („За това“).

в треперенето на тялото на близките ми червено

моите републики също

"Писмо до Татяна Яковлева".

Каквито и да са отстъпки от конвенционалността, се правят изображения на многобройни любовни декларации („Писмо до другаря Костров от Париж за същността на любовта“, „За това“), те съдържат само­наистина дислоцирана връзка между мъж и жена­ной („Не съм себе си, // но // ревнувам // за Съветска Русия“ - „Писмо до Татяна Яковлева“), само абстрактни лозунги („Лю­бий - // това означава // в дълбините на двора. "-" Писмо до другаря Костро­ухажвам от Париж за същността на любовта ").

Универсалният любовен патос на стихотворението „За него“ и други постановки­знанието, което игнорира индивида с неговия малък „свят“, често е далеч от безобидно явление. Така че следвам­Редовете от програмното стихотворение „Писмо до другаря Костров от Париж за същността на любовта“, вдъхновено от „огромна любов“, се възприемат като естествени: „Да отсечеш главите на врага от раменете с опашка, блестяща сабя“.

Б. Пълен. колекция цит.: В 13 тома - Т. 12. - М., 1959). Пиесата се характеризира от поета като писък на буржоазията.

Същите несправедливи, вулгарни социологически оценки дава „трибуната на революцията“ на „съпътстващите пътници“ - съвременници: А. Блок,

Въпреки твърденията: „Сега нашите пера са щик и вили зъби“ („Юбилей“), „И днес римата на поета е невестулка, и лозунг, и щик, и камшик“ („Разговор с финансовата инспектор за поезията "), въпреки мнозина­С многобройни атаки срещу текстовете и текстописците, В. Маяковски осъзнава, че той, водещ в интерес на революцията, е „скучен в офиса“ („Юби­ley "), - текстописецът И жертвата на лириката, започваща на­претърпява значителни щети върху творчеството на поета.

Щетите се изразяват в огромен недостиг на оригинални продукти­пасажи, които са заменени със стихове в случай ("Бара­песен за баня "), които по правило са наравно с пропагандата от онези години и не представляват интерес като феномен на изкуството. Щетите се виждат и в общото намаляване на идейното и естетическо ниво на творческото­ценности на В. Маяковски, в схематично представяне на човек и време­мен.

Футуристичните възгледи на поета, увереността му, че утрешният свят може да бъде изграден „според рисунките, делови и сух“ („Писмо от писателя Владимир Владимирович Маяковски до писателя Алексей Максимович Горки“), според рисунките не са погрешни­плашещ архитект - партията, често водеща до не­преоценка на човешкия фактор (природата, духовният и морален свят на индивида и неговата роля в историята бяха интерпретирани по опростен начин), до появата на произведения, където реалността беше изобразена схематично и повърхностно, по-скоро от гледна точка на бъдещето от настоящето („Ляв март“, „История Хренов за Кузнецкстрой и хората от Кузнецк“, „Марш на шокови бригади“), или радикално изкривено­las ("Жътварски март").

В. Маяковски решава проблема с „изтеглянето на републиката от калта“ главно като поет-публицист. Следователно, успех да дойде­ла, когато материалът не противоречи на законите на жанра („За­седнал "), стихотворението" Владимир Илич Ле­ning "и" Good! ", влиянието на журналистическото начало е огромно.

В първата глава на стихотворението "Добро!" В.Маяковски от лефовски до­Zitsiy заявява края на „старото“ изкуство: „. Имаше времена // - епичните отминаха. // Без епоси, // без епоси, // без епоси "- и го противопоставя с ново изкуство, което се основава на факта на Негово Величество. Но фактите и особено тяхното тълкуване предизвикват възражения.

Днес е очевидно, че картината на превземането на Зимния дворец, преди­постановка в стихотворенията "Владимир Илич Ленин", "Добре!", както и­много други като нея в литературата и киното, малко­съответства на реални събития. Може да се приеме, че това не е така­умишлено изкривяване на историческата истина - резултатът се приема­на вярата официалната гледна точка, която беше в съгласие с ху­дож.

Естествено грешките в „големия“ не можеха да не повлияят на „частния“, тоест в епизодите, които допълват цялостната картина. И така, В. Маяковски явно е солидарен с логиката на Путиловита, който, както се твърди от много десетилетия, дава урок по нов морал: „Ти, момче, изложи откраднатия часовник - // Нашият часовник е сега "(" Добре! "). Всъщност ние говорим за ut­установяването на някакъв нов морал, основан на класовата целесъобразност: ако не нашата, тогава, според популярния израз на времето, „ограбете плячката“.

От основно значение е спорът на Маяковски с Блок, който обикновено се тълкува в полза на първия. В. Йенишерлов вдясно­Слай пише за това: „Дори да оставим настрана­действителна фактическа неточност на мигриралия Маяковски­в стихотворението му „Добро!“, относно смъртта на Шахматов и реакцията­на Блок върху него, трябва да се отбележи, че двойствеността, за която­второ, Маяковски пише по-нататък, Блок във връзка с революцията­нямаше реакция "(В. Енишерлов В онези страхотни години. - М., 1985).

Що се отнася до въпроса за потъващата Русия на Блока, първо трябва да се каже за отношението на Маяковски към Русия като цяло - ключов проблем за всеки руски художник. ". Мразех наведнъж - всичко е древно, всичко е църква и всичко е славянско "(В. Маяковски. Аз самият // В. Маяковски. Пълна колекция от съчинения: В 13 тома - Т. 1. - М., 1959) - това детско чувство остана непроменено през целия живот на поета. Историята, която предизвиква любов, започва за Маяковски с рев­луационна борба на работническата класа. Такава любов на омраза, от­което беше наречено „национална гордост на великорусите“ (В. Ленин), естествено, допринесе за това, че темата за Русия почти не беше отразена в работата на рускоговорящата „трибуна на революцията­Лусия ". Това коренно го отличава от Блок и Йесенин, за които тя беше основната.

Идеалът на света „без Русия, без Латвия“ („За другаря Нете, парохо­направи и човек ") е фигуративна формула на международната­татковци, дълбоко убеждение на космополитен човек, рускоговорящ­крак писател. Доказателство за това, на първо място, е девета глава на стихотворението "Добро!".

Определяне на отношението към земята, която ви е родила, чрез мат­реалните и други ползи не са нови. В. Маяковски намалява чувствата на Лиу­хора, които се оказват в чужбина, в полза, по разплащателната сметка, което не е така­честно, за трагедията и любовта на мнозинството, както ги нарича поетът, на „бившите руснаци“ са широко известни.

За Маяковски потъващата държава на Блока е не само Русия „не­позната ”, но и историческа Русия. Смъртта й е естествена за поета­на и щастлив.

Темата за селячеството е пряко свързана с този въпрос. И тук, както и в други случаи, „трибуната на революцията“ беше доброволно­не е уловено от официалните легенди. Поетът, поради житейския си опит, поради своите убеждения, не познаваше и не можеше да познава руския де­ревнив. Оттук и плакатно-примитивните картини („В селата - селяни. // Бради-метли. // Седящи татковци. // Всички хитри. // Орат земята, // пишат стихове“ - „Добре!“), И любителски рецепти, дадени с въздуха на ценител ("Как да живееш, щракащ със зъби // в гладни години, // с проклетия // триполк // нека свършим с­",

Същата добре позната схема е изобразена в „Добре!“ кръст­Движението Ян е елемент, „поеман от партията“. Ако в тази поема този процес е казан абстрактно, общо, тогава във Владимир Илич Ленин Маяковски е по-конкретен и­точността на неговата гледна точка е очевидна.

Може само да се гадае защо излишъкът­насочена само срещу кулаците. Или за поета всички селяни са кулаци, или той съзнателно (в безсъзнание, поради общи познания­истината на фактите, не би могло да бъде) изкривява политиката на съветското правителство по отношение на селските жители. Във всеки случай е ясно, че Маяковски е привърженик на „желязната диктатура“. Той, в отлично­чие от Йесенин, който не приема революционното кърваво жужене­nizma, без сянка на съмнение, заявява: „Дали е // в такъв момент // думата„ демократ “// ще попадне // коя глава е глупак? // Ако го ударите, // така че под него // (юмрук. -Ю.П.) панелът е мокър. "(" Владимир Илич Ленин "),