Владимир Маяковски: в доброволен плен на политиката.
В днешно време отново е популярна следната гледна точка за живота и работата. В. Маяковски: уж има двама поети. Единият - дореволюционен - чувствителен, уязвим човек, фин лирически поет, певец на любовта и т.н., другият - постреволюционен - поет-трибун, който жертва таланта си на Октомври и социалистстроителство.
Считам този подход за непродуктивен, защото В. Маяковски,сръчен и поет, - човек, който не се променя през целия си живот и творчество. Мисля, че тази упоритост се дължи на следните причини.
Трето, поетът дойде в литературата като революционер. Revolucioner в широк смисъл: не само като човек, обхванат от желанието да „направи социалистическо изкуство“, но и като човек, възпитан не върху руската класика, а върху книги, чужди на нея (KMarks, VLenin), както човек, който е починал от малка.гимназия на омразата.
Нека започнем с темата за любовта, следвайки добре познатата изповед на В. Маяковски от писмо до Л. Брик „Изчерпва ли любовта всичко за мен? Всичко, но само по различен начин. Любовта е живот, това е основното. Налистихотворения, дела и всичко останало се възнаграждават. Любовта е сърцето на всичко "(Брик Л. За Владимир Маяковски. От мемоари //" Приятелството нататъкраждане ", 1989, No 3). Затова нека се обърнем към любовта като факт от литературатари като показател за духовното ниво на личността на героя и твореца.
Ще ви завещая плодовата градина на моята велика душа.
Първата част на изявлението като лайтмотив премина през много от творбите на поета и получи най-образния израз със следните думи: „Аз съм // завинаги // ранен от любов - // едваГубя "(„ Писмо до другаря Костров от Париж за същността на любовтаvi "), тясно свързана с първия и втория лайтмотив на творчеството на В. Маяковски - мотивът за несподелена любов.
Реакцията на героя към напускането на любимата му към поезията е показателна.рений "Към всичко". За разлика от Пушкин „Как Бог ти дава. ", Yesenin" и прости. ", Звучи езически-Старозаветен:„ Око за око ". В същото време се смята, че отмъщението е най-дивото: дайте на всеки красив, млад, -
Няма да си хабя душата, ще изнасилвам)
и ще изплюя в сърцето й подигравка!
Такава реакция на героя кара не само да се съмнява в величието на душата му, но също така ни позволява да говорим за неговата духовна връзка с червенитегвардейци от стихотворението "Дванадесетте" на Блока. И в това, и в друг случайчовек се смята за потенциална жертва, аз нямамкоето няма нищо общо с героите и което също е важно да се подчертае - всяко инкогнито: в „На всичко“ - „всяка красива, млада“, в „Дванадесетtsati "- всеки" буржоа "или някой, който ще бъде записан в този клас на око. Това не означава, разбира се, че реакцията на отмъщение, къмнасочени срещу прекия виновник на страданиетороя трябва да е различен.
В стихотворенията „Облак в гащи“, „Гръбначната флейта“, „Човек“, в стихотворението „Към всичко“ се изтъква следното като основна причина за любовното предателство: героят не може да скочида живееш с могъщите на този свят - собствениците. В същото време възгледите за любовта като обект на продажба и покупка от съперници съвпадат.
Доказателството не са толкова преценки като следнитекъм генерала: „Знам // всеки плаща за жена“ („Флейта-гръбначен стълб“), колко е фактът, че с различни варианти на любовно предателство героят нито веднъж не се съмняваше нито в любимата си, подсделка, която спазва законите, а не сама по себе си. Тоест артистичнологиката на стихотворението е следната: парите са над чувствата, парите санов арбитър на "любовта".
Любовта, преживяна от героя, унищожава повече, отколкото го създава като личност; това е всепоглъщаща страст. В. Маяковскисъздава грандиозни образи, които предават сила и гравитация, а именно чатинята на това чувство. Особено впечатляваща е картината на „огъня на сърцето“ в стихотворението „Облак в гащи“: Хората подушват - миризмата на пържено! Настигнаха някои. Лъскав! В каски! Без ботуши! Кажете на пожарникарите: те пълзят в сърцето на горящо сърце. Аз самият.
Ще издухам очите си с бъчви. Оставете ребрата да си починат. Ще изскоча! Ще изскоча! Ще изскоча! Ще изскоча! Свито.
Няма да изскочите от сърцето си!
В поезията на В. Маяковски любовта-страст е не само красива, но и опасна, дори фатална болест на лирическия герой. Въни мотивът за самоубийство. Самоубийство - и предложеното лекарствов от "любов" и своеобразно огледало на "любов". Така в „Флейта на гръбначния стълб“ смъртта се представя на героя като освобождение от всичкиизтезание, затова той, призовавайки Бога, му предлага различни ваРиантас от желаната смърт: „Вържете ме в коматам, що се отнася до опашките на кон, // и бързаме, // разкъсвайки се срещу звездните зъби "," Хвърляйки Млечния път като бесилото, // вземи и дръпни ме, престъпник. // Прави каквото искаш. // Искате ли четвърти ".
След смъртта на поета Лиля Брикуже твърди, че мисълта за себе сиубийството е хронично заболяване на Маяковски (Brik L. O VlaДимир Маяковски. От мемоари // "Приятелство на народите", 1989, № 3). Дали това е вярно или не, не мога да преценя. В творчеството на поета обаче тази идея се „разиграва“ неведнъж. И ако думите: „И сърцето е нетърпеливо да стреля, // и гърлото бръсне с бръснач“ - се възприемат в много отношения като поетичен ход, то от редовете „той се простреля на вратата тукbimoy "(" Човек ")," Сбогом. Довършвам. Моля, не обвинявайте. "(" Относно това ") - духа кърваво пророчество, в тях виждате своеторазличен сценарий, на който беше съдено да се сбъдне.
В. Маяковски не само поетично предсказа собствената си смърт, но, както знаете, два пъти се опита да умре. И в двата случая, особено във втория, когато Маяковски се обажда на Л. Брик и я предупреждава за предстоящата стъпка, се вижда нещо театрално, а не фалшиво. Маяковски, човек и поет, знае със сигурност със сигурност, че самоубийството е игра, която не може да завърши със смърт. Той не допуска такава страхлива стъпка. Следователно, „Кой, // аз съм заседналрелизи? // Това е огънато! " („Човек“) и „Не е трудно да умреш в този живот. // Направете живота много по-труден "(" Сергей Есенин "), Но все пак любовната лодка се разби. Счупен, според поета, за ежедневието. След октомври животът става този, според Маяковскоmu, основният враг на високите чувства. В разбирането си за любовта поетът е говорител на „левите“ идеи, следователно е естествено, че заедно с „ге“нерални класики "множество атаки в неговата работа подвърнаха се традиционните семейни и битови ценности, които получиха недвусмислено негативна интерпретация като продукт на „напусналия роб“. И в резултат на това къщата, според Маяковски, е „една ежедневна кал“, а любовта в семейството е „любов към пиле“, „любов към кокошките“ („За това“).
в треперенето на тялото на близките ми червено
моите републики също
"Писмо до Татяна Яковлева".
Каквито и да са отстъпки от конвенционалността, се правят изображения на многобройни любовни декларации („Писмо до другаря Костров от Париж за същността на любовта“, „За това“), те съдържат самонаистина дислоцирана връзка между мъж и женаной („Не съм себе си, // но // ревнувам // за Съветска Русия“ - „Писмо до Татяна Яковлева“), само абстрактни лозунги („Любий - // това означава // в дълбините на двора. "-" Писмо до другаря Костроухажвам от Париж за същността на любовта ").
Универсалният любовен патос на стихотворението „За него“ и други постановкизнанието, което игнорира индивида с неговия малък „свят“, често е далеч от безобидно явление. Така че следвамРедовете от програмното стихотворение „Писмо до другаря Костров от Париж за същността на любовта“, вдъхновено от „огромна любов“, се възприемат като естествени: „Да отсечеш главите на врага от раменете с опашка, блестяща сабя“.
Б. Пълен. колекция цит.: В 13 тома - Т. 12. - М., 1959). Пиесата се характеризира от поета като писък на буржоазията.
Същите несправедливи, вулгарни социологически оценки дава „трибуната на революцията“ на „съпътстващите пътници“ - съвременници: А. Блок,
Въпреки твърденията: „Сега нашите пера са щик и вили зъби“ („Юбилей“), „И днес римата на поета е невестулка, и лозунг, и щик, и камшик“ („Разговор с финансовата инспектор за поезията "), въпреки мнозинаС многобройни атаки срещу текстовете и текстописците, В. Маяковски осъзнава, че той, водещ в интерес на революцията, е „скучен в офиса“ („Юбиley "), - текстописецът И жертвата на лириката, започваща напретърпява значителни щети върху творчеството на поета.
Щетите се изразяват в огромен недостиг на оригинални продуктипасажи, които са заменени със стихове в случай ("Барапесен за баня "), които по правило са наравно с пропагандата от онези години и не представляват интерес като феномен на изкуството. Щетите се виждат и в общото намаляване на идейното и естетическо ниво на творческотоценности на В. Маяковски, в схематично представяне на човек и времемен.
Футуристичните възгледи на поета, увереността му, че утрешният свят може да бъде изграден „според рисунките, делови и сух“ („Писмо от писателя Владимир Владимирович Маяковски до писателя Алексей Максимович Горки“), според рисунките не са погрешниплашещ архитект - партията, често водеща до непреоценка на човешкия фактор (природата, духовният и морален свят на индивида и неговата роля в историята бяха интерпретирани по опростен начин), до появата на произведения, където реалността беше изобразена схематично и повърхностно, по-скоро от гледна точка на бъдещето от настоящето („Ляв март“, „История Хренов за Кузнецкстрой и хората от Кузнецк“, „Марш на шокови бригади“), или радикално изкривеноlas ("Жътварски март").
В. Маяковски решава проблема с „изтеглянето на републиката от калта“ главно като поет-публицист. Следователно, успех да дойдела, когато материалът не противоречи на законите на жанра („Заседнал "), стихотворението" Владимир Илич Леning "и" Good! ", влиянието на журналистическото начало е огромно.
В първата глава на стихотворението "Добро!" В.Маяковски от лефовски доZitsiy заявява края на „старото“ изкуство: „. Имаше времена // - епичните отминаха. // Без епоси, // без епоси, // без епоси "- и го противопоставя с ново изкуство, което се основава на факта на Негово Величество. Но фактите и особено тяхното тълкуване предизвикват възражения.
Днес е очевидно, че картината на превземането на Зимния дворец, предипостановка в стихотворенията "Владимир Илич Ленин", "Добре!", както имного други като нея в литературата и киното, малкосъответства на реални събития. Може да се приеме, че това не е такаумишлено изкривяване на историческата истина - резултатът се приемана вярата официалната гледна точка, която беше в съгласие с худож.
Естествено грешките в „големия“ не можеха да не повлияят на „частния“, тоест в епизодите, които допълват цялостната картина. И така, В. Маяковски явно е солидарен с логиката на Путиловита, който, както се твърди от много десетилетия, дава урок по нов морал: „Ти, момче, изложи откраднатия часовник - // Нашият часовник е сега "(" Добре! "). Всъщност ние говорим за utустановяването на някакъв нов морал, основан на класовата целесъобразност: ако не нашата, тогава, според популярния израз на времето, „ограбете плячката“.
От основно значение е спорът на Маяковски с Блок, който обикновено се тълкува в полза на първия. В. Йенишерлов вдясноСлай пише за това: „Дори да оставим настранадействителна фактическа неточност на мигриралия Маяковскив стихотворението му „Добро!“, относно смъртта на Шахматов и реакциятана Блок върху него, трябва да се отбележи, че двойствеността, за коятовторо, Маяковски пише по-нататък, Блок във връзка с революциятанямаше реакция "(В. Енишерлов В онези страхотни години. - М., 1985).
Що се отнася до въпроса за потъващата Русия на Блока, първо трябва да се каже за отношението на Маяковски към Русия като цяло - ключов проблем за всеки руски художник. ". Мразех наведнъж - всичко е древно, всичко е църква и всичко е славянско "(В. Маяковски. Аз самият // В. Маяковски. Пълна колекция от съчинения: В 13 тома - Т. 1. - М., 1959) - това детско чувство остана непроменено през целия живот на поета. Историята, която предизвиква любов, започва за Маяковски с ревлуационна борба на работническата класа. Такава любов на омраза, откоето беше наречено „национална гордост на великорусите“ (В. Ленин), естествено, допринесе за това, че темата за Русия почти не беше отразена в работата на рускоговорящата „трибуна на революциятаЛусия ". Това коренно го отличава от Блок и Йесенин, за които тя беше основната.
Идеалът на света „без Русия, без Латвия“ („За другаря Нете, парохонаправи и човек ") е фигуративна формула на международнатататковци, дълбоко убеждение на космополитен човек, рускоговорящкрак писател. Доказателство за това, на първо място, е девета глава на стихотворението "Добро!".
Определяне на отношението към земята, която ви е родила, чрез матреалните и други ползи не са нови. В. Маяковски намалява чувствата на Лиухора, които се оказват в чужбина, в полза, по разплащателната сметка, което не е такачестно, за трагедията и любовта на мнозинството, както ги нарича поетът, на „бившите руснаци“ са широко известни.
За Маяковски потъващата държава на Блока е не само Русия „непозната ”, но и историческа Русия. Смъртта й е естествена за поетана и щастлив.
Темата за селячеството е пряко свързана с този въпрос. И тук, както и в други случаи, „трибуната на революцията“ беше доброволноне е уловено от официалните легенди. Поетът, поради житейския си опит, поради своите убеждения, не познаваше и не можеше да познава руския деревнив. Оттук и плакатно-примитивните картини („В селата - селяни. // Бради-метли. // Седящи татковци. // Всички хитри. // Орат земята, // пишат стихове“ - „Добре!“), И любителски рецепти, дадени с въздуха на ценител ("Как да живееш, щракащ със зъби // в гладни години, // с проклетия // триполк // нека свършим с",
Същата добре позната схема е изобразена в „Добре!“ кръстДвижението Ян е елемент, „поеман от партията“. Ако в тази поема този процес е казан абстрактно, общо, тогава във Владимир Илич Ленин Маяковски е по-конкретен иточността на неговата гледна точка е очевидна.
Може само да се гадае защо излишъкътнасочена само срещу кулаците. Или за поета всички селяни са кулаци, или той съзнателно (в безсъзнание, поради общи познанияистината на фактите, не би могло да бъде) изкривява политиката на съветското правителство по отношение на селските жители. Във всеки случай е ясно, че Маяковски е привърженик на „желязната диктатура“. Той, в отличночие от Йесенин, който не приема революционното кърваво жуженеnizma, без сянка на съмнение, заявява: „Дали е // в такъв момент // думата„ демократ “// ще попадне // коя глава е глупак? // Ако го ударите, // така че под него // (юмрук. -Ю.П.) панелът е мокър. "(" Владимир Илич Ленин "),
- Обработка на обратна връзка на груповите правила, държава на администратора
- Къде да отпразнуваме сватба на улица Podbelsky, Владимир
- Владимир Путин стартира сондажа на най-северния кладенец - "Российская газета"
- Владимир Полупанов Ирина Синицина наистина нямаше крайност, общество, аргументи и факти
- Навлизане в голямата политика