ПЕТРИФИКАЦИЯ

Съдържание:

Намерени 4 дефиниции на термина ПЕТРИФИКАЦИЯ

Вкаменяване

Защитно отсъствие на външна проява на чувства, „вцепенение на душата“ с относителна яснота на мисълта, придружено от превключване на вниманието към явленията от заобикалящата реалност, които не са свързани с травмиращото събитие. Този механизъм се проявява външно от съответните маски за лице.

ПЕТРИФИКАЦИЯ

Терминът „вкаменяване“ е въведен в научната литература от Р. Лайнг (1927–1994), за да опише психическото състояние на човек, изпитващ тревожност поради онтологичната си несигурност - чувството, че е нереално, неживо, извън допир с външната света.

Понятието „вкаменяване“ има няколко значения, които са обобщени от Р. Лаинг в работата му „Разбитият Аз“ (1960) до следното: специална форма на ужас, водеща до вкаменяване на човек, превръщайки го в камък; страх от възможността да се превърне или да се трансформира от жив човек в мъртъв обект или нещо, лишено от субективност, в един вид робот или автомат, който няма лична автономия на действие; „Магически“ акт, чрез който можете да прибегнете до опит да превърнете друг човек в камък.

Вкаменяването е свързано с обезличаване на човек по двоен начин. От една страна, в опит да се запази (запази автономността и индивидуалността) от евентуално потискане от други хора, човек се превръща в камък, като че ли, предпазвайки се от външен натиск. От друга страна, той започва да се отнася към хората около себе си не като личности, а като неща, които нямат свободна воля, отрича тяхната автономност и игнорира чувствата им. И в двата случая настъпва обезличаване. Човек се страхува да не бъде обезличаван от други хора и на свой ред ги обезличава, което води до състояние на вкаменяване.

Вкаменяването не означава загуба на контакт с реалността и отдръпване на човека в себе си. Въпреки това, както отбелязва Р. Лаинг, в такова психическо състояние елементите на света придобиват различна йерархия от значение за човека, отколкото за здравия човек. Светът на собствените му преживявания не изчезва, а става такъв, че не може да споделя с други хора.

По този начин пациентът може да влезе в привидно жива комуникация с анализатора. Той реагира на своето тълкуване на сънищата и конструкциите, които предлага. Влиза в спор с анализатора или, напротив, се съгласява с него във всичко. Изразява такива преценки, които сякаш показват неговата автономност, независимост, жизненост на ума. Способността да се държиш в аналитична ситуация като автономна личност всъщност може да скрие факта, че пациентът възприема анализатора не като жив човек, а като вид компютърно устройство, което получава информация от него, обработва го според предварително -въведена програма и дава определен резултат във вербална форма. Отнасяйки се към анализатора като към компютърно устройство, пациентът тайно наблюдава бездушен автомат и за разлика от него се смята за жив човек, въпреки че в действителност се оказва изключително изцеден, затворен, вкаменен. Такъв пациент не може да поддържа аналитична връзка, при която двама души общуват помежду си като личности. Собственият му опит не се проявява като лична връзка с анализатора, а се проявява под формата на безлични автоматични реакции на мълчанието или разпитването на анализатора, възприемани като компютърно устройство.