винтов зъбен имплант

Изобретението се отнася до медицината, по-специално до стоматологията, и може да се използва в хирургичната и ортопедичната стоматология, със зъбни протези с помощта на импланти. Техническият резултат е да се подобри качеството на лечение на пациентите чрез намаляване на натоварването на проксималните и дисталните участъци на импланта, като същевременно се намали времето на остеоинтеграция. Винтовият дентален имплантант съдържа ендосална част, която се състои от проксимална част, медиална резбована част и дистална конусна част. Медиалният резбован участък на импланта е цилиндричен с диаметър, по-голям от диаметъра на горния разрез на проксималния участък. Проксималният участък на импланта има формата на конус, който се стеснява към горния му разрез. В проксималната част на имплантанта може да се направи многостартова нишка с стъпка, съответстваща на стъпката на тягата на нишката на останалата ендосална част. Горният ръб на проксималната област и долният ръб на дисталната област са атравматично заоблени. В долната част на импланта може да се направи поне един надлъжен жлеб с режещ ръб. 3 C.p. f-ly, 4 кал.

Чертежи за RF патент 2314059

Изобретението се отнася до областта на ортопедичната стоматология, а именно до имплантологията, и е предназначено за използване в хирургичната и протетична стоматология за протезиране на зъби с импланти.

Имплантирането на винтови зъбни импланти е съвременно надеждно средство за инсталиране на неподвижни зъбни протези. Спешен проблем в тази област на стоматологията е увеличаването на живота на поставените импланти, което зависи от редица причини. Една от най-важните причини, влияещи върху продължителността на функционирането на импланта, е костната резорбция и експозицията на короналната част на импланта. Това се случва в резултат на микромобилността на ендосната част на инсталирания винтов имплант в аксиална и напречна посока.

В аксиална посока това явление се противодейства от дълбочината, профила и стъпката на външната резба. Много по-трудно е да се справите с микро-движението на импланта в напречна посока, което, както при естествените зъби, води до разхлабване.

Ако имплантът е инсталиран неправилно, дължината му е недостатъчна и алвеоларният ръб на челюстите е стеснен в гъбестата част на костната тъкан, възниква „люлеене“ на импланта. Това води до увреждане на кортикалната плоча и в резултат на това до резорбция и експозиция на импланта и неговата подвижност. Острите коронарни ръбове на известните импланти изострят кортикалните увреждания. На свой ред подвижността на дисталния край на импланта дразни леглото в костната тъкан, което може да доведе до пери-имплантит.

Известен винтов зъбен имплант (виж RF патент № 2262325, IPC 7 A61C 8/00, публикуван. 2005.10.20), съдържащ корпус и глава, направени с централен отвор за винта и свързващите седящи повърхности. Тялото и главата са свързани с винт, а чифтосващите им седящи повърхности са направени под формата на правилна n-ъглова пресечена пирамида или пресечен елипсовиден конус. Височината на пресечената пирамида или пресечения елипсовиден конус на главата е по-голяма от височината на пресечената пирамида или пресечения конус на тялото. Имплантът може да бъде направен и с повърхност за сядане под формата на пирамида, чиито странични повърхности са направени или вдлъбната към центъра му, или изпъкнала в посока от центъра. Ръбовете на споменатата пирамида могат да бъдат заоблени.

Предимството на известния дизайн е, че благодарение на конюгирането на тялото и главата на имплантанта по повърхността, което осигурява взаимна ориентация на пролуките на свързаните части по шест координати, товароносимостта и надеждността на импланта се увеличават.

Трябва обаче да се отбележи и недостатък на известния дизайн, който се състои в наличието на гладка (без резба) зона и остри ръбове в горната част на тялото на импланта. Тези конструктивни характеристики причиняват микромобилност на ендосната част на винтовия имплант в аксиална и напречна посока, което води до резорбция на костната тъкан около импланта, което от своя страна влияе неблагоприятно върху продължителността на неговото функциониране.

Често срещан недостатък на описаните по-горе структури е тяхното лошо фиксиране в костната тъкан поради коничната конфигурация на имплантите. Имплантите с тази форма не са в състояние да издържат на циклични дъвчащи натоварвания с различна сила и посока. Те започват да се люлеят, интерфейсът с костната тъкан се нарушава, настъпва резорбция, имплантът е изложен.

Известно е и устройство за стабилизиране на напрежения в зъбен имплант (вж. Международна заявка WO 9427521 A1, IPC 6 A61C 8/00, публикувана на 08.12.94 г.), по време на монтажа на което има преразпределение на хоризонтални и вертикални напрежения на срязване действащ в зъбния имплант. Устройството съдържа цилиндричен елемент, който се вкарва в канала на челюстната кост. Косото пробиване ориентира удължения прът под ъгъл спрямо оста на импланта и осигурява косо вмъкване на посочения прът в челюстната кост. Съществен недостатък на познатото устройство е допълнителна травма и усложнение на операцията.

По техническа същност най-близо до предложеното изобретение е зъбният имплант (виж Европейски патент ЕР (ЕР) 1374796, IPC 7, A61C 8/00, публикуван 02.01.94 г.), избран за прототип. Зъбният имплант съдържа външна част и долна част (ендосална част), които могат да бъдат закрепени в костта. Този раздел е разделен на три секции: горен (проксимален) нерезен участък, междинен (медиален) резбован участък и заострен резбован краен (дистален) участък. Нерезковата секция има цилиндрична форма през първите няколко милиметра от върха, а след това придобива конусообразно стесняваща се форма. Цилиндричната секция е полирана.

Недостатъците на анализираната конструкция на импланти включват наличието на полирана част от проксималната област. Съвременните изследвания установяват, че създаването на развита грапава повърхност води до най-добрата остеоинтеграция в областта на кортикалната кост. Ръбовете в горния и долния край на описания имплант са направени с остри ръбове, което може да доведе до резорбция на кортикалната кост в проксималните и дисталните области. Последицата от тези недостатъци е ненадеждна стабилизация на импланта, което в крайна сметка ще доведе до намаляване на периода на неговото функциониране.

Целта на настоящото изобретение е да подобри качеството на лечение на пациенти чрез намаляване на натоварването на проксималните и дисталните части на импланта, като същевременно намалява периода на остеоинтеграция.

За постигане на този технически резултат се предлага винтов зъбен имплант, който, подобно на най-близкия до него, избран за прототип, съдържа ендосеална част, която се състои от проксимален участък, медиален резбован участък и дистален коничен резбован участък. Характеристика на предложения имплант, която го отличава от известния зъбен имплант, взет като прототип, е, че средната му резбована секция е цилиндрична с диаметър, по-голям от диаметъра на горния разрез на проксималния участък. Проксималната част на импланта има формата на конус, който се стеснява към горния му разрез. Върху проксималната част на импланта може да се направи многостартова нишка с стъпка, съответстваща на стъпката на тягата на нишката на останалата ендосална част. Горният ръб на проксималната област и долният ръб на дисталната област са атравматично заоблени. В долната част на импланта може да се направи поне един надлъжен жлеб с режещ ръб.

Основните цели на предложеното изобретение са: подобряване на качеството на лечение на пациенти чрез намаляване на натоварването на проксималните и дисталните части на импланта, както и намаляване на периода на остеоинтеграция.

В предложеното изобретение техническият резултат се постига поради факта, че за разлика от прототипа с конична ендосална част, предложеният винтов имплант има принципно различна геометрия, а именно: средната (медиална) резбова част на импланта е цилиндрична, а горната (проксимална) част на импланта има формата на конус, стесняващ се към горния му разрез. В тази връзка, медиалният участък с диаметър, малко по-голям от диаметъра на проксималния участък в горния си разрез, получава значителна част от дъвчещите натоварвания. По този начин има известно преразпределение (изравняване) на вертикални (аксиални) и хоризонтални (напречни) дъвчащи товари, действащи върху импланта. Проксималните и дисталните секции се разтоварват и се създават благоприятни условия за растежа на костната тъкан в определената зона. В резултат животът на импланта се увеличава.

Характеристиките на претендирания дизайн, изложени в допълнителни претенции, се отнасят до особеностите на резбата в отделни секции на ендосалната част, закръгляването на остри ръбове в дисталния и проксималния участъци, наличието на жлеб с режещ ръб в долната част част от импланта. Тези характеристики също допринасят за изпълнената задача, поставена при създаването на изобретението, намаляват травмите по време на операцията, като по този начин помагат за намаляване на времето за остеоинтеграция.

Горното се илюстрира с рентгеновата снимка, показана на фигура 2, която показва състоянието на долната челюст 6 месеца след инсталирането на предложените импланти. Рентгеновата снимка ясно показва липсата на области с възпалителни процеси.

По този начин комбинацията от горните функции ви позволява да решите поставените задачи.

Изобретението е илюстрирано в чертежите, които изобразяват:

фигура 1 е фрагмент от рентгенографията на долната челюст с импланти, имащи ендосална част с конична форма;

фигура 2 е фрагмент от рентгенографията на долната челюст с импланти, ендосалната част на която е направена в съответствие с предложения дизайн;

фигура 3 - предложеният винтов зъбен имплант, (общ изглед);

фигура 4 - изглед и фигура 3.

Винтовият дентален имплант (виж фигура 3) съдържа част 1, предназначена за инсталиране и фиксиране на глава с коронка (не е показана), и ендосална част. Ендосната част се състои от проксимален участък 2, медиален резбован участък 3 и дистален резбован участък 4 с конична форма. Медиалната резбова част 3 на импланта има цилиндрична форма. Проксималният участък 2 на импланта е направен под формата на конус, който се стеснява към горния разрез на импланта. Диаметърът на цилиндричната част 3 е 4,2 mm в този конкретен пример, а диаметърът на проксималната част 2 в горната й част е 4,0 mm. Горният ръб 5 на проксималната част 2 на импланта е закръглен с радиус R, равен, например, на 1 mm. Върху медиалния цилиндричен участък 3 на импланта и върху дисталния му коничен участък 4 се изрязва устойчива резба с стъпка 1,25 mm и дълбочина 0,45 mm. В близкия участък 2 се нарязва резба с три старта с стъпка 1,25 mm, но с по-малка дълбочина, например 0,15-0,2 mm. Долният ръб 6 на дисталния участък 4 е заоблен с радиус R, равен например на 1 mm. В долната част на импланта (вж. Фиг. 4) е направен надлъжен жлеб 7 с режещ ръб 8 за резба в костната тъкан при инсталиране на импланта.

Имплантът се инсталира, както следва.

Имплантът се вкарва в гнездото на извадения зъб, което предварително е внимателно инструментирано и медицинско обработено. Имплантът се инсталира с помощта на специален ключ, като храповик. В резултат на поставянето на импланта в костната тъкан нишката се прерязва с режещия ръб 8. Поради факта, че диаметърът на медиалната цилиндрична област е малко по-голям от диаметъра на дисталната и проксималната зони, костната тъкан е много по-малко травмирано, което допринася за намаляване на времето на остеоинтеграция.

Освен това трябва да се подчертае следното. Медиалната цилиндрична секция, която има увеличен диаметър в сравнение с други секции на импланта, ще осигури в бъдеще, след протезиране, разтоварване на проксималните и дисталните секции на импланта. Дъвчещите натоварвания (хоризонтални и вертикални) ще действат върху импланта по-равномерно, създавайки благоприятни условия за растежа на костната тъкан и, следователно, за фиксиране на импланта в костното легло. В резултат животът на импланта се увеличава.

По този начин, предложеният имплант с описания по-горе дизайн, за разлика от прототипа, осигурява значително подобрение в качеството на лечение на пациентите чрез намаляване на времето на остеоинтеграция и увеличаване на продължителността на функционирането на импланта.

ИСК

1. Винтов зъбен имплант, чиято ендосална част се състои от проксимален участък, медиален резбован участък и дистален резбован участък с конична форма, характеризиращ се с това, че медиалният резбован участък на имплантанта е цилиндричен с диаметър, по-голям от диаметър на горния разрез на проксималната част, докато проксималната част на импланта има формата на конус, който се стеснява към горния му разрез.

2. Винтов дентален имплантант, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че в проксималната област е направена многостарова резба с стъпка, съответстваща на стъпката на тягата на остатъчната ендосална част.

3. Винтов зъбен имплант съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че горният ръб на проксималната област и долният ръб на дисталната област са атравматично заоблени.

4. Винтов зъбен имплант съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че в долната част на импланта е направен поне един надлъжен жлеб с режещ ръб.