Вестник „Примория АВ”


Калиев глад

Достатъчното количество калий, достъпно за растенията в почвата, допринася за развитието на здрави растения, повишава тяхната устойчивост към определени заболявания и неутрализира вредното въздействие на прекомерните количества азот.

липса калий
Калиев глад се наблюдава в почти всички зеленчукови култури. Обикновено се развива върху почви, които не са оплодени. Калият се отстранява от почвата от растенията в много по-големи количества от другите елементи. Освен това той лесно се измива от почвата. Повечето зеленчукови култури реагират много бързо на липса на калий. При липса на достатъчно количество от този елемент в почвата се развиват слаби растения с повишена податливост към болести. Растежът на такива растения е отслабен, загубена е способността им да образуват нишесте и да го преместват в зависимост от нуждите на различни органи.

При липса на калий доматите растат много бавно, растенията растат закърнели и закърнели, добивът рязко намалява. Младите листа стават фино набръчкани, по-старите - отначало придобиват пепеляво-сив оттенък, след това краищата им стават жълтеникаво-зелени. Промяната в цвета започва от краищата на листната плоча и се разпространява до нейния център, с бронзов оттенък на тъканите и по-късно кръгли светли петна между по-големите вени. Засегнатата част на листата често е с ярко оранжев цвят и чуплива. Листата стават кафяви и падат. Доматните стъбла стават твърди, дървесни и практически не се увеличават в диаметър. Корените се развиват слабо, остават тънки и често кафяви; вторично удебеляване на корена не настъпва.

Липсата на калий има много силен ефект върху формата и качеството на плодовете от домати. На силно гладуващите растения плодовете узряват неравномерно, липсва им сила.

На ранните етапи на зеле с недостиг на калий по краищата на листата се появява бронзиране, което се разпространява във вътрешните им части. При остър калиев глад развитието на симптомите прогресира: краищата на листата изсъхват и на вътрешната повърхност на листа се появяват кафяви петна. Признаците на калиев глад в зелето и брюкселското зеле са подобни.

При морковите липсата на калий причинява предимно извиване на листата. Краищата на листата стават кафяви, зеленият цвят на вътрешната част на листа постепенно избледнява и придобива сивкав оттенък и накрая става бронзов.

Характерното бронзиране и отмиване на краищата на листата се наблюдава и при краставицата. Бронзът постепенно се придобива от тъканите на листната пластина между вените. За плодовете с липса на калий е характерно разширение на апикалния край.

При репичките най-ранният признак на калиев глад е появата на тъмнозелен цвят в централната част на листната пластина с едновременно покафеняване и извиване на ръбовете на листата. Острото гладуване се характеризира с тъмно жълто или бронзово оцветяване на долните листа и стъбла. При остър калиев глад листата на репичките стават дебели и кожести, а корените са силно подути.

При цвеклото при липса на калий се образува недоразвит изкопаем корен.

Лукът може да покаже симптоми на калиев дефицит много рано. Външните тъкани на върховете на старите листа придобиват сиво-жълт или светло сламено-жълт цвят, който се разпространява надолу, докато листата увяхват. Увяхналите участъци на листата са кадифени.