Веласкес Диего (1599 - 1660)

Почти 40 години той е бил придворен художник на крал Филип IV. Представители на различни слоеве на Испания през 17 век ни гледат от многобройните му платна: принцове и шутове, крале и генерали, джуджета и кардинали, принцеси и спинери.

Животът на Веласкес беше концентриран подвиг да служи на истината, на истината на изкуството, както той го разбираше. Той беше придворен, но ако зад тази дума стои идея за великолепен, светски, разпръснат живот, то тя изобщо не пасва на Веласкес. Той рисува само картини, а освен това изпълнява различни чисто бизнес позиции, като управителя на дворцовите помещения, които са му в тежест. Той беше скромен и не беше богат.

Някакво тъжно братско чувство се вижда в начина, по който пише кралските шутове, които също са приковани към трудната му съдебна служба.

Но въпреки това позицията на Веласкес в съда го освободи поне от необходимостта да работи по заповеди от църквата. Нищо църковно не се вписва в неговото изкуство, което боготвори реалността.

Само защото Веласкес се радваше на покровителството на краля, му беше позволено нещо, което никой от испанските художници не беше позволено - дори веднъж да рисува голо женско тяло. И художникът рисува Венера.

Веласкес обичаше прост тип, семпли лица и по всякакъв начин търсеше възможност да ги напише, като си почиваше от първобитните придворни.

Към шейсетте години линията на творческо развитие на Веласкес се издигаше все по-нагоре и всяка следваща работа беше по-съвършена от предишната.

През 1660 г. Веласкес умира. На паметника му са гравирани две думи: „Художник на истината“.