Вълци | Сребърна мъгла от тайни.

Меню за навигация

Персонализирани връзки

Информация за потребителя

Тук ли си »Вълци | Сребърна мъгла от тайни. "Извън времето" Важно! Кайла се присъединява към стадото на залеза

Мнения 1 до 11 от 11

Споделя товаедин2012-07-19 15:20

Автор: Алма
Животът е баланс, предназначен да свърши.
Регистриран: 16.07.2012 г.
Покани: 0
Мнения: 703
Уважение: +0
Женски пол
Възраст: 17 [24.07.2001]
Прекарано във форума:
4 дни 9 часа
Последно посещение:
2012-10-11 17:38
Ято: Стадо на залеза
Йерархия: Десен крак
Възраст: 3 години .6 месеца
Награди:
Лична информация: Семейство

Участници:
Дясна лапа, Кайла, Маркус и жената лидер
Час, място:
Основното изчистване на опаковката.
Всичко се случи внезапно. Водачът с женската се заел с работата си и изведнъж - Рев, шум, шум. Дясната лапа водеше на някой друг, оказа се, че въпреки че тя влезе, но все пак дясната лапа се показа от лошата страна.
Метеорологично време:
Вечер. Малък вятър.
Цел на играта:
Кайла се присъединява към глутницата.
Обърни се
Алма и Кайла. По 3 поста, близо до границата на неутралните земи и мрачното стадо. (Алма обичаше да ходи на патрул.)
Тогава Маркус и Анимал пишат какво се случва на главната поляна.

Споделя това22012-07-19 15:33

Автор: Алма
Животът е баланс, предназначен да свърши.
Регистриран: 16.07.2012
Покани: 0
Мнения: 703
Уважение: +0
Женски пол
Възраст: 17 [24.07.2001]
Прекарано във форума:
4 дни 9 часа
Последно посещение:
2012-10-11 17:38
Ято: Стадо на залеза
Йерархия: Десен крак
Възраст: 3 години .6 месеца
Награди:
Лична информация: Семейство

Дясната лапа днес не беше от вида си, тя беше много уморена и искаше само едно - да се напие в неутрални земи. И тя видя непознат. Агресията я изпълни и тя се нахвърли върху нея. Хвърляйки я на нейна територия, тя искаше да я достави до главната поляна. Като изръмжа, тя отиде при все още лежащия вълк. Или убивам, или доставям. Тя беше малко по-ниска от нея и няколко месеца по-млада. В душата й се събуди гняв и гняв. Как смее тя? Нямаше никакви мисли, че иска да се присъедини към глутницата, смяташе, че този непознат иска да открадне храна или нещо друго. Мълчаливо стъпвайки, тя се наряза на стъклото. Кръв бликна от лапата. Алма не обърна внимание на това. С ниско ръмжене тя продължаваше да става бързо и трудно. Злият израз на муцуната показваше лоши намерения. Ревът ставаше все по-силен и прекъснат от думите на Алма.
-Ставай! Станете веднага! С гняв тя извика рязко и точно! - Не вървете бавно напред! Тя каза високо и ясно. Ревът отново се върна и муцуната стана още по-страшна. Като ръмжеше и гледаше заплашително непознатия, този ден тя все още беше ядосана. Тя беше най-голямата както по тегло, така и по ръст. Ревът спря едва когато непознатият стана и тръгна към главната поляна. Но тя все още лежеше и я гледаше. Ревът все още спря, когато гърлото й беше напълно изсъхнало.

Споделя това32012-07-19 20:18

Автор: Кайла
Вълк
Регистриран: 19.07.2012
Покани: 0
Мнения: 17
Уважение: +0
Прекарано във форума:
4 часа 17 минути
Последно посещение:
21.05.2013 23:10
Стадо: Залез
Йерархия: Лечител
Възраст: 3 години
Награди: 20.14,
Лични данни: Жена.

Вървях бавно и мълчаливо и се наслаждавах на разходката, така да се каже, тъй като все още бях самотник, но скоро може би ще спра да бъда нейна и ще стадо. Ако, разбира се, ще бъда приет. Въздъхнах и спуснах глава към тревата. Попитайте защо правя това, ще ви кажа добре ... Тъй като досега бях самотен лечител, но исках да стана лечител на стадо, и спуснах глава, за да не пропусна рядко или трудно за намиране билка, но аз нямах такъв късмет. Тъжно е ... . Огледах се, но не видях нищо и никой. Кога ще намеря стадото на залеза, за което ми казаха ... Само въздъхнах и тръгнах нататък. Бях в мислите си. Изведнъж чух рев от моя страна. Преди тя да успее да реагира, те се нахвърлиха върху мен и, стискайки холката, ме хвърлиха настрани. Поклатих глава, за да облекча замаяността и болката по цялото тяло. Всичко се носеше пред очите ми и не виждах почти нищо, само размазани петна. Слушах отчетливо отстрани, докато те се движеха и ръмжеха към мен. Разбрах, че сега може да последва още една атака, но не можах да се сдържа, просто обърнах глава в тази посока, опитвайки се поне да видя нещо. Тогава чух думите на непознат и само въздъхнах. Е, защо така веднага да атакувам това ... . Търся само стадо, а не проблеми с болната ми глава .... Няколко минути не й отговорих, просто гледах и мислех да отговоря на това. Зрението постепенно се нормализира, но едва сега главата ми беше разкъсана от ужасна болка, имаше чувството, че сърцето ми бие в ушите, биеше толкова силно и болката в цялото ми тяло добави още по-лошо състояние.

- Ставам, ставам. Спрете да ръмжите. Успокой се.
Разбрах, че не мога да й устоя и се опитах да стана, но краката ми не ми се подчиниха. Не лежах много и опитах отново този път се оказа, че седна, но нямаше как да стана. Погледнах черната вълчица. Тя беше по-висока от мен, по-силна и по-масивна. Тя беше с черен цвят и жълти очи, сега те излъчваха опасност за мен. Тя имаше белег на едното око, но аз бързо се обърнах и се опитах да стана и все пак се получи. Непознатият и този, който ме нападаше, спряха да ръмжат, бях много щастлив от това, тъй като това само добави главоболието. Обърнах глава към нея и казах примирено:
- Е, заведете ме там, където сте искали. Просто трябваше да попитам и отидох, а не да атакувам веднага. Това е съвет за вас в беда. Първо попитайте какво иска вълкът, който е дошъл при вас, и след това решете какво да правите с него, а не толкова незабавно да го атакувате.
Не можех да стоя на крака и паднах отново и разбрах, че трети път няма да мога да стана скоро.
- Не мога да отида сега, защото получих много сериозна контузия, така че ще трябва да изчакам. Моля, дайте ми поне пет минути за почивка и ще стана.
Въздъхнах обречено и тъжно, легнах и погледнах вълка, какво щеше да направи сега. Сега въпросът беше дали ще остана, бях жив или дори нямаше да доживея нощта. Би трябвало да си спомня по това време, моите щастливи моменти и моето семейство и приятели, но това само се прокрадва в главата ми ... . Тъжно е, че няма да видя следващата вечер ... Ще има ли звезди в небето или ще бъдат скрити зад облаци ....
Изключено: Извинете, че отне толкова време, за да не се отпишете, те просто се отбиха от компютъра. (

Споделя това42012-07-19 20:36

Автор: Алма
Животът е баланс, предназначен да свърши.
Регистриран: 16.07.2012 г.
Покани: 0
Мнения: 703
Уважение: +0
Женски пол
Възраст: 17 [24.07.2001]
Прекарано във форума:
4 дни 9 часа
Последно посещение:
2012-10-11 17:38
Ято: Стадо на залеза
Йерархия: Десен крак
Възраст: 3 години .6 месеца
Награди:
Лична информация: Семейство

Изключено: Извинете, че отне толкова време, за да не се отпишете, те просто се отбиха от компютъра. (

изключено не е какво. (Имам лошо настроение и вълчицата ще трябва леко да го промени)
- Не мога да отида сега, защото получих много сериозна контузия, така че ще трябва да изчакам. Моля, дайте ми поне пет минути за почивка и ще стана.
Дясната лапа само кимна и пак искаше да пие по-силно. Ако беше друг ден, например вчера, когато още не беше в капаните, щеше да реагира приятелски, но сега не искаше да чуе нищо. И защо?
Въздъхвайки тихо, тя се опита да се успокои и успя да премахне усмивката си. Беше малко сънлива и много жадна. Лапата кървеше обилно и също не й позволяваше да мисли. Тя се приближи и се опита да помогне на непознатия да се изправи. Мислеше само за едно нещо. Да, водачът ме удря по врата. Какво приятелство? Притичайки се тихо с вълчицата, въпреки че не се срути отново, тя тихо и кротко даде още една ода на фразата.
-Извинете ме. Сега имаме временни проблеми със Закатовцев Скривайки факта, че вече й е писнало да бъде дясната лапа и дори тогава е заета с промени в пакета. Някои от подчинените не се съгласиха с правителството на Маркус и напуснаха, така че сега трябва да преувеличим всички сингъли, днес тя извика повече от 10 сингъла и все още се би с 3-5. И все пак какво трябва да направи тя? И? В крайна сметка сега тя може да изплаши бъдещия член на глутницата, но ако беше лявата лапа? Тя помисли с ужас. Нямам късмет. Вече знаеше, че тя и непознатият няма да имат много добри отношения, въпреки че по-късно те прераснаха в най-добри приятели.
Алма тихо си помисли, че няма да я изгонят от територията на глутницата. Не, Маркус все още ми е приятел! Той няма да го позволи. Въпреки че . той се смени за правителството. Тя си помисли тъжно.

Споделя товапет2012-07-19 22:37

Автор: Кайла
Вълк
Регистриран: 19.07.2012
Покани: 0
Мнения: 17
Уважение: +0
Прекарано във форума:
4 часа 17 минути
Последно посещение:
21.05.2013 23:10
Стадо: Залез
Йерархия: Лечител
Възраст: 3 години
Награди: 20.14,
Лични данни: Жена.

Видях как вълчицата кимва и затваря очи. Опитах се поне по някакъв начин да успокоя главоболието и болката в тялото. Е, търсих стадо, но си намерих проблем . е, както винаги, имам всичко в обратна посока. Имах късмет с тази "способност"! Лежах и се замислих за горчивата си съдба и за това какви други шишарки ще ми даде животът от първите минувачи. След известно време главата ми започна да жужи и сложих едната на главата си, а после и другата. Започнах да си спомням как се отървах от главоболието, но по дяволите всичко от главата ми беше издухано от това жужене, жужене и ми стана доста лошо. Отворих очи и станах бавно, хубавото се случи първия път. Видях, че вълчицата се приближи и се опита да ми помогне, обърнах се и измърморих:
- Благодаря.
Бавно се придвижих в посоката, в която се насочваше черният вълк. Продължавах, понякога се спъвах. Но тя издържа. Тогава чух думите на вълчицата и замръзнах. Залез ?! Разбирате ли, че отидох да се присъединя към тях и те ме поздравиха такива, каквито бяха! Колко са гостоприемни тук, че искаш да плачеш! Само изсумтях и мрънкам казах:
- Залез, казваш ... Исках да се присъединя към вас тук, тъй като ви казах добри неща, но сега не знам какво да кажа ... Гостоприемството блести. Разбирам всичко, че съм се заблудил в чужда територия, но не се нахвърляйте веднага така! Вървях с добри намерения. Да не убива никого!
Затворих моментално, тъй като разбрах, че нещо съм се обърнал. Какво не е наред с мен. Вече ме увлякоха .... Ами млъкни! Отдалечих се от вълчицата и исках да запазя достойнството, че мога да ходя сама и без ничия помощ. Аз, разбира се, съжалих, но все пак не я познавах, а тя ме нападна и това ми се случи. Започнах да се успокоявам и сега усетих, че съм много уморен и че силите ми бързо ме напускат. Започнах да се замислям, след една година скоро ще стигнем до дестинацията си и тогава си спомних подобна ситуация, само че бяхме повече от нас и бях сред моите роднини. Върнах се и с братята и сестрите си от разходка, стана така, че те си играха, а аз лежах на сянка и се наслаждавах на природата. След това се оказах излишен и четири трупа паднаха върху мен и освен нещастието ми имаше и дере наблизо, добре, катастрофирах там безопасно, после отидох с братята и сестрите си, но те бяха цели и аз залитнал и накуцвал и освен това се влачел като костенурка ... Спомням си как получихме всичко от родителите си изцяло. Въздъхнах с тъга. Пропуснах ги, но какво можете да направите, пътищата ни се разминаха. Може би някой ден ще се срещнем. Погледнах с крайчеца на окото си, помислих върху вълка, за какво мисли и какво ще прави с мен, такова чувство, че ме доведоха до екзекуция. Ще изчакаме и ще видим, добре, за екзекуция, така и за екзекуция ... Така че това е моята съдба ...