Василюк Ф

Процесът на преживяване може да бъде съчетан с процеса на молитва и тогава двата процеса имат взаимно влияние един върху друг. Въведено е разграничение между три плана на процеса на преживяване - пряко преживяване, изразяване и разбиране. Мисията на последния е да реши проблема със смисъла, който се състои както в осмисляне на личния смисъл на случилите се събития, така и в намиране на източници на смисленост, в попълване на битието със смисъл. Какво влияние оказва молитвата върху дейността на опита по отношение на разбирането - това е основният въпрос на статията.

// Консултативна психология и психотерапия - 2005. No3

Ф. Василюк интервюира Римас Коциунас, нов член на редакционния съвет на списанието. Р. Кочиунас е известен литовски психотерапевт от екзистенциалната посока, директор на Института по хуманистична и екзистенциална психология, професор във Вилнюския университет. Той говори за годините на обучение във Вилнюския университет, за формирането на психотерапия в Литва, за срещи с изявени личности, които смята за свои учители в професията и в живота. Сред тях са А. Гучас, А. Е. Алексейчик, В. Франкъл, К. Роджърс, Чогял Намхай Норбу.

// Консултативна психология и психотерапия - 2010. No1

Мартин Бубер е роден във Виена през 1878 година. От тригодишна възраст, когато родителите му се развеждат, той живее с дядо си, богат бизнесмен, известен учен и­войът на еврейската общност. Бубер е отгледан в Западна Европа­Pei интелектуална традиция, отглеждаща ра­увеличение, логическа критика и исторически изследвания. За разлика от него, по време на летните си ваканции в Източна Европа, той беше силно повлиян от хасидската еврейска традиция, която подчертава непосредствените, погрешни­тична, спонтанна и радостна комуникация между човека и Бога. След като изучава философия и история на изкуството в университета­университети във Виена (докторска степен, 1904), Берлин, Лайпциг и Цюрих, той преподава философия и теология в няколко­някои институти и университети. От 1923 до 1933г той беше професор по еврейско богословие (единственият под­текуща позиция в немски университет), история на религията и етика във Университета на Франкфурт. Когато през 1933г. Еврейските студенти бяха изгонени от немските университети­комитети, той стана директор на Главна дирекция за­образование за възрастни евреи (Централен офис за еврейско образование за възрастни). Той се жени за Пола Уинклер, която по-късно става известна писателка.

// Консултативна психология и психотерапия - 1994. № 4

Докладът обсъжда въпроса: може ли и как точно опитът на съвременната психотерапия може да помогне на каузата за изповед и покаяние. Подчертава се задачата за задълбочаване на покаянието, чийто краен смисъл не е в пречистването и корекцията, а в търсенето и пробуждането на човек, способен на тайнството на срещата. Разглеждат се два вида отклонения в подхода към изповедта, които се обозначават като опасност от „легализъм“ и опасност от „психологизъм“. Дадени са примери за психологическа корекция на такива случаи. Авторът разкрива значението на психологическата нагласа като орган, който насърчава изпълнението на резултатите от покаянието. Показва как може да се създаде определена духовна нагласа чрез комбиниране на молитва и действие.

// Консултативна психология и психотерапия - 2004. № 4

Психотерапията, заедно с други форми на психологическа практика, стана изключително широко разпространена в съвременната западна цивилизация. Нещо повече, процесът на нейното институционализиране, превръщането му в независима сфера на културата приключва. Необходимо е културологично отражение на това явление. Има ли аналози на психотерапията в други култури и в други периоди от историята? Основният въпрос на статията: какви са условията за институционализиране на психотерапията в културата? Той се разделя на два подвъпроса: 1) каква трябва да бъде културата, в която психотерапията може да се развива като специална институция? и 2) какво трябва да бъде човек, за когото професионалната психотерапия е адекватен културен начин за разрешаване на житейски конфликти? Във връзка с анализа се прави извод за философската мисия на културно-историческата психология по отношение на психологическата практика.

// Културно-историческа психология - 2007. No1

Психологически въпроси, 1996, № 6, с. 25-40

// Консултативна психология и психотерапия - 2008. No4

Консултативна психология и психотерапия - 2009. No4

// Статията въвежда концепцията за хронотопа на психотерапията, чието пространствено измерение действа като „структура на психотерапевтичната ситуация“, а временното измерение като „време на терапевтичния процес“. За изграждане на модел на хронотоп

// Консултативна психология и психотерапия - 1996. № 4

МОСКОВСКИ ГРАД ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ ПСИХОЛОГИЧЕН ИНСТИТУТ РАО ИНСТИТУТ ПО СИНЕРГИЯ АНТРОПОЛОГИЯ Изследвания, подкрепени от Руската фондация за хуманитарна наука (RHNF) Проект № 96-03-04563 Проект, публикуван с подкрепата на Руската хуманитарна научна фондация No.

// Консултативна психология и психотерапия - 2003. № 3

// Консултативна психология и психотерапия - 1997. № 2

Разглеждайки пъстрата лента от историята на съвременната психотерапия, зад драматичните обрати, борбата на идеите и хората, калейдоскопичната смяна на модата, може да се забележат бавни, дълбоки тектонични промени. На "повърхността" на психотерапевтичните теории те са белязани от промяна в психотерапевтичните "надежди": механизмът на сугестивността - основната надежда от предфройдисткия период - е заменен в психоанализата от механизма на осъзнаване, след това спонтанност, комуникация и накрая, опитът се появява на сцената. В синергичната психотерапия молитвата се превръща в такава надежда, център на кристализация на цялата психотерапевтична теория и практика.

// Московски психотерапевтичен вестник | 2002, No 1, стр. 76-92

// Работи по психологическо консултиране и психотерапия. 2005. No 2005.

// М.: Издателство на Московския университет, 1984

// Консултативна психология и психотерапия (1997. № 2)

// Консултативна психология и психотерапия - 1997. № 1

// Културно-историческа психология - 2008. № 4

// Културно-историческа психология - 2014. кн. 10, № 2]

// Въпроси на психологията/№2 (2007)

// Консултативна психология и психотерапия. 1996. No4.

// Консултативна психология и психотерапия - 2014. кн. 22, № 5

От 1990 г., когато руската психология, след десетилетия на атеистична преса, успя да се върне към обсъждането на религиозните проблеми, дискусиите за възможността за „християнска психология“ се разгоряха. Дискусиите все още се разпалват, а самата християнска психология се е разраснала за четвърт век в цяла област от разнообразни и разнообразни изследвания, образователни програми и психологически услуги. Възникна необходимостта от методологично отражение на тази област, нейната „история“ и „география“: от една страна, етапите на нейното развитие, а от друга, карти на предметно-тематичните зони и методологичните подходи, включени в нея. В тази статия се решава първият проблем, прави се опит за периодизиране на руската християнска психология, като същевременно се изследва само нейната неотдавнашна, постсъветска история. Излага се хипотезата, че тя може да бъде разделена на три етапа („вдъхновение“, „институционализация“ и „конституция“), всеки от които решава конкретни проблеми. Заключението е, че в момента е спешна задачата да се конституира християнската психология като методологично единство, което включва разнообразни изследователски, образователни и практически проекти.

// Консултативна психология и психотерапия - 2015. кн. 23, № 5